Решение № 7929 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2015 г.

Решение № 7929 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Г. от гр. П. срещу Решение № 3676 от 26.05.2015 г. по адм. д. № 4456/2014 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 124/31.03.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД). Иска се отмяната му с оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация - С., чрез своя процесуален представител - юрк. А.; Военно формирование 28880-Б. и Р. А. - командир на военно формирование 28880-Б., чрез юрк. Г. - оспорват жалбата като неоснователна. Ответникът - И. К. С., в качеството - командир на военно формирование 28880-Б. редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. Обжалваното пред първата съдебна инстанция по реда на чл. 145 - 178 АПК Решение № 124/31.03.2014 г. на КЗД е издадено по преписка № 311/2012 г., обективираща образувано по жалба на засегнато лице - Н. Х. Г., административно производство по глава четвърта от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). С административния акт е установено, че спрямо същото лице, Н. Х. Г., страните: Военно формирование - 28880-Б., представлявано от командира на поделението И. К. С. и Р. А. - зам.-командир на Военно формирование 28880-Б. - не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 4, ал. 1 с. закон, по признаци: "пол", "лично положение" и "обществено положение", при упражняване правото на труд по отношение на Н. Х. Г. от гр. С.; със същото решение жалбата й е оставена без уважение и исканията й за постановяване на дискриминация на сочените признаци са отхвърлени като неоснователни и недоказани. За да потвърди посоченото решение на колективния административен орган, първоинстанционният съд е приел, че актът е постановен в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като в решението си административния орган е изложил съображения, обосноваващи постановения правен резултат. Изводът на първоинстанционния съд е, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Този извод е обусловен от приетото от АССГ, че Г. нито в производството пред КЗД, нито в съдебното производство е доказала факти, от които да може да се направи категоричния извод, че ответните страни са я третирали по-неблагоприятно от останалите служители, и в частност от ст. лейтенант Б. на основата на "пол", "лично положение" и "обществено положение", при упражняване правото й на труд. Решението е правилно. Твърденията на Г. пред административния орган КЗД са, че същата е обект на дискриминация от страна на длъжностни лица - командир и зам.-командир на военното формирование, чийто служител е била - на белезите - "пол", "лично положение" и "обществено положение". Твърдяно е, че Г. е понесла административнонаказателна отговорност за действия, които не е извършила /нерегистриране на трудов договор в НАП - П./ поради факта, че в този период е ползвала платен годишен отпуск. Санкцията е наложена на нея, вместо на заместващия я служител - ст. лейтенант Б. тенденциозно -поради факта, че е жена и цивилно, а не военно лице. Също така, в допълнение към жалбата си до КЗД - Г. твърди, че е обект на системен тормоз и натиск, в периода от 01.06.2012 до 06.07.2012 г. - да прекрати едностранно от нейна страна трудовото си правоотношение; да дава обяснения за неявяването си на работа; да се явява на работа, въпреки прекратено правоотношение. Натиск, отново упражнен поради факта, че е жена и цивилно лице. Правилно АССГ е приел, че от доказателствата по делото не може да се обосноват изводи, че са осъществени всички елементи на фактическия състав на приложимата специална норма на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В случая доказателствата по делото, в тяхната съвкупност, водят до извода за липса на действия спрямо Г., с които да е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други служители в сходна ситуация поради положение на пол, лично и обществено положение - жена, цивилен служител в българската армия, неравно третирана с мъжете, имащи военни звания и длъжности. Правилно съдът е приел, на база цялостен анализ на доказателствения материал, че се касае по-скоро за субективно схващане от страна на Г. за упражнен тормоз, а не за реално осъществен такъв. Обосновано е прието, че не всеки конфликт на работното място, при или по повод на служебни или трудово правоотношения е пряка или косвена проява на дискриминация, а само онези случаи, при които поведението спрямо дискриминираното лице е провокирано от някой от защитените признаци на чл. 4 ЗЗДискр. Предвид изложеното, при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебният акт, касационната жалба се явява неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане Г. следва да заплати на ответника по касация - военно формирование 28880-Б. сумата 450 лева разноски за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,