Решение № 1119 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2012 г.

Решение № 1119 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на нс-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, срещу решение № 2045/26.07.2012 г., постановено по адм. д. № 871/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Претендират присъждане на разноски. Ответниците Веска Георгиева Божанова, Синодия Георгиева Филева, Веска Николова Атанасова и Сияна Атанасова Атанасова, всички от гр. Варна, в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Величка Андреева Кънева от гр. Варна в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Веска Георгиева Божанова, Синодия Георгиева Филева, Веска Николова Атанасова и Сияна Атанасова Атанасова Заповед № КД-14-03-30/05.01.2012 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /наричана по-долу "наредбата"/, е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, по представения проект от заявителя, касаещ кадастралните граници за поземлени имоти с идентификатори 10135.5505.171, 10135.5505.157, 10135.5505.229, 10135.5505.156 и 10135.5505.28, с искане в кадастралната карта да се нанесе нов поземлен имот с идентификатор 10135.5505.857, съответствуващ на УПИ VI-1460, кв. 142 по плана на гр. Варна, както и отразяване на съответни сгради в него. За да постанови решението си съдът приел, че административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, с което е нарушен чл. 35 АПК, че актът е немотивиран съгласно изискванията по чл. 59, ал. 2 и 4 АПК, че неправилно е посочено, че съставеният акт за констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта не е подписан от заинтересуваните страни, след като такъв не се изисква. С оглед на това отменил обжалваната заповед и върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, както и присъдил разноските на жалбоподателите, направени по делото. Решението е неправилно. Няма спор, че заявлението за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е във връзка с твърдяно от заявителите несъответствие на кадастралните граници с влязъл в сила ЧИЗРП, които не съвпадат с регулационните на УПИ VI-1460, кв. 142 по плана на гр. Варна. Това сочи, че искането в заявлението е основано на чл. 62, ал. 5, предложение 2 от наредбата, съгласно който, акт за непълноти не се подписка от пряко заинтересуваните лица, когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Основанията за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят на основанията, посочени в чл. 53, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР. Съгласно чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, за да се издаде заповед по съответно искане по ал. 1, т. 1, следва да се състави акт за констатиране на непълноти и грешки от службата по геодезия, картография и кадастър на самото място, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В конкретния случай е направено искане да се измени кадастралната карта с нанасяне /преместване/ на границите на имота по регулационни такива по влязъл в сила регулационен план, но такова основание в чл. 53, ал. 1 ЗКИР не е посочено, поради което правилно административният орган е приел, че искането е на основание ал. 1, т. 1 на текста, т. е. кадастралната карта да се измени поради грешки в нея относно границите на претендирания имот. Искането за преместване по определен начин на кадастрални граници по т. 1 винаги засяга съседните имоти, в чиито площи се иска преместването им, поради което при правилно прилагане на закона е съставен акт от службата по геодезия, картография и кадастър, като са поканени засегнатите собственици на имоти да го подпишат. Изискването за подписване на съставения акт е с оглед безспорното решаване на претенциите на заявителите и поправянето на кадастралната карта и кадастралните регистри. В конкретния случай съставеният акт не е подписан от представител на общината и заинтересувано физическо лице, а неподписването му сочи на спор за материално право. В чл. 65, ал. 5 от наредбата са посочени изключенията от това правило, като първото от тях е, когато е при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, т. е. при решен по съдебен ред спор за материално право. Второто посочено изключение, на което се позовават и заявителите, е когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Това изключение обаче, е в противоречие на изчерпателно изброените основания за изменение на влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, поради което е неприложимо съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като по същество с наредбата се допълва законът с ново основание и се разширява установената с него компетентност на административния орган, което е недопустимо. Освен това прилагането на влязлата в сила регулация е свързано с уредени регулационни сметки, т. е. с окончателността на отчуждителното й действие, поради което и спорът за преместване на кадастрални граници порегулацинни е спор за материално право, което може да се реши по исковия ред, а не от съответния административен орган. Като се има предвид изложеното административният орган е приложил правилно материалния закон, спазил е административнопроизводствените правила като е съставил акт за констатиране на непълноти и грешки относно кадастралните граници по направеното искане, правилно е определил, че се засягат имоти с предложения проект и след като актът не е подписан от всички заинтересувани собственици, е отказал да издаде искания административен акт. Правилно е посочил правните основания за издаването на заповедта, включително и чл. 62, ал. 5 от наредбата, тъй като не е налице съдебно решение за разрешен спор за материално право. Заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка, както и с изложени мотиви защо се издава отказът, поради което е законосъобразна. Като е приел обратното съдът е постановил необосновано решение, при неправилно прилагане на материалния закон. Налице са основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендират се разноски от касационния жалбоподател, но по делото не се установява същият да е направил такива. Не е представляван от юрисконсулт пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция и по делото липсват данни да са внесени и 5 лв. държавна такса, поради което разноски не му се дължат. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК