Решение № 121 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 175/2014 г.

Решение № 121 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 175/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по протест на Военно-апелативна прокуратура против присъда № 43/20.ХI.2013 г., постановена по внохд № 43/2013 г. на Военно-апелативния съд с довод за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Й. Е. Б. и защитата молят за оставяне в сила на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Прокурорът не поддържа подаденият протест и моли за оставянето му без уважение поради съобразеност на новата въззивна присъда с наличните по делото доказателства. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С първоинстанционната присъда № 34/16.X.2013 г. на Варненски военен съд, постановена по нохд № 34/2013 г. е ангажирана наказателната отговорност на л-т Й. Е. Б. за това, че на 23.XI.2012 г. за времето около 08:30 - 09:00 часа, на пътен възел "А. мост", в посока[жк]на [населено място], управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ауди А3", рег. [рег. номер на МПС], негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1, 40 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда на основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Б. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 680 лева. С обжалваната пред настоящата инстанция въззивна присъда № 43/20.ХI.2013 г., постановена по внохд № 43/2013 г. на Военно-апелативния съд, първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло, като подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Касационният протест е неоснователен. За да постанови оправдателна присъда, въззивната инстанция е извършила самостоятелен анализ на наличните по делото доказателства, като е стигнала до законосъобразен извод за несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Осъдителният съдебен акт не може да почива на предположения, като постановяването му е възможно само при доказано по несъмнен начин обвинение - чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК. С оглед изискването на последните, Военно - апелативния съд мотивирано е отхвърлил възможността изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза да замени елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като посочи посредством прогнозни изчисления по метода В. предполагаема концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда към момента на деянието, а именно - около пет часа преди подсъдимия да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство - дрегер, отчело 0.66 промила. Нещо повече, експертизата поради процесуалната си природа на дейност, извършвана за изясняване на обстоятелства по делото от компетентност на лица със специални познания и опит, не е доказателство или доказателствено средство. От фактическа страна безспорно е изяснено, че на 23.11.2012 г. подсъдимият Б. е употребил алкохол. Доколкото установената употреба обаче касае момент, последващ управлението на личния му автомобил и в обратен смисъл по делото няма доказателства и доколкото тази по-късна употреба на алкохол не може да бъде инкриминирана, материалният закон е приложен правилно. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС