Решение № 13192 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР - София, срещу решение 2179 от 02.04.2024 г., постановено по адм.д. 9937/2023 г. по описа на Административен съд София град в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в оспорената му част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ОД на МВР София, се представлява от юриск. Иванова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на обжалваната част от съдебното решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, К. Й. М. от гр. София, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.Бозов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на оспорения с нея съдебен акт по съображения, изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил ОД на МВР- гр.София да заплати на К. Й. М. с постоянен адрес в гр. София сумата от 1000 /хиляда/лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменената на 14.09.2023г. от С. К. Ч. Началник група на РУ Своге Заповед за налагане на ПАМ 23-0353-000040/22.02.2023г., издадена от мл. автоконтрольор Т. С. И., с която е била наложена принудителна административна мярка по чл.171,т`1,бб от ЗДвП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяната на ПАМ- 14.09.2023г., както и да заплати на ищеца 610 лв съдебни разноски. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ налице е оттеглен като незаконосъобразен по смисъла на чл.203, ал.3 от АПК административен акт със своя Заповед за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ 23-0353-000040/22.02.2023г. по чл.171,т.1,б.б от ЗДвП изх. 11691/14.09.23г. на по-горестоящия административен орган и на основание чл.91 от АПК е отменена заповедта за налагане на ПАМ по чл.171,т.1,б.б от ЗДвП, цитирана по-горе, издадена срещу К. Й. М., в резултат на която същият е бил лишен от свидетелството си за управление за срок повече от 6 м.; от тази отменена впоследствие заповед адресатът е търпял твърдените от него неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Съдебното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите от ответника и от представителя на Върховната прокуратура доводи за това, че заповедта за налагане на ПАМ по чл.171, ал.1, б.б от ЗДвП към датата на издаването й е законосъобразна, тъй като към тази дата е установена положителна проба за наличие на упойващи вещества у ищеца, установена с одобрен от министъра на вътрешните работи тест. Отмяната на заповедта за налагане на ПАМ се дължи единствено на резултатите от взетата навреме и при спазване на всички изискуеми от страна на административния орган процедури медицинска проба от водача, която едва на 31.07.2023г. установява, че от взетата на К. М. кръвна проба не се доказва наличие на НВТА в кръвта, поради което на водача не може да се вмени вина. Ако волята на административния орган беше само да установи настъпването на нов юридически факт- резултатите от медицинската кръвна проба, той не би следвало да издаде Заповед 11691/14.09.2023г. с подобен диспозитив на основание чл.91 от АПК отменя заповед за налагане на ПАМ 23-0353-000040/22.02.2023г. по чл.171,т.1, б.б от ЗДвП, а би следвало да установи новото обстоятелство - наличието на кръвна проба, установяваща липсата на НВТА в кръвта, поради което на водача не може да му се вмени вина, да установи преустановяване действието на наложената ПАМ, считано от датата на кръвната проба -31.07.2023г. и и да разпореди връщане на иззетото от водача СУМПС. Вместо това началникът Група на РУ-Своге е отменил издадената ПАМ. Независимо дали на основание чл.91 или на основание чл.99 и сл. от АПК, отмяната на издадения административен акт има обратно действие от датата на постановяването му . По горните фактически и правни съображения и при съобразяване със събраните по делото доказателства правилен е решаващият извод на АССГ за наличие и доказаност на всички, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, реално настъпили от него вреди и причинно-следствена връзка между отменения акт и вредите. Правилно, с оглед събраните по делото доказателства, АССГ е приложил и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определяйки размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. При този изход от спора ответникът има право на разноски, каквито е доказал в касационното производство за извършени както по основание, така и по размер.ОД на МВР София следва да бъде осъдена да заплати на К. Й. М., [ЕГН] сумата от 600 / шестстотин/ лв съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение