Решение № 13253 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2013 г.

Решение № 13253 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЗМБГ" АД, гр. София против решение № 1780/15.03.2013 г. по адм. дело № 6704/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда", гр. София не изразява становище. Ответникът - Мохамад Насир Надир-Лозанов моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че оспореният пред административния съд акт е издаден в съответствие с изискванията на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 1780/15.03.2013 г. по адм. дело № 6704/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "ЗМБГ" АД срещу задължителни предписания по протокол за извършена проверка на 09.06.2011 г. на дирекция "Инспекция по труда", София - област. Приел е, че контролните органи законосъобразно и в рамките на предоставените им правомощия са констатирали нарушения на трудовото законодателство и са издали предписания за тяхното отстраняване. Приел е, че независимо дали работникът ще се възползва да упражни правата си по чл. 357 КТ и ще потърси дължимите възнаграждения по исков ред е неотносимо към правомощието на административния орган да наложи предвидената в закона санкция за нарушение и неизпълнение на задължения, произтичащи от трудовото законодателство. Решението е необосновано и е постановено при неточно тълкуване и прилагане на материалния закон. Предмет на контрол пред административния съд са задължителни предписания до "ЗМБГ" АД, гр. София по протокол за извършена проверка на 09.06.2011 г. на дирекция "Инспекция по труда", София - област, с които на работодателя е предписано да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месеците юли, август и септември 2009 г. на Мохамад Насир Надир-Лозанов на длъжността "сметосъбирач", съгласно изискванията на чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ. По делото е установено, че по образуваното на 25.11.2009 г. гр. дело № 52845/2009 г. по описа на Софийския районен съд предмет на спора е съществувалото между страните "ЗМБГ" АД, гр. София и Мохамад Насир Надир-Лозанов трудово правоотношение, неговото времетраене и правните последици от прекратяването му. Първоинстанционното съдебно производство е приключило със съдебно решение № II - 56 - 63/02.08.2011 г., което е било неблагоприятно за работника. Липсват доказателства за понататъшното развитие на процеса. За нуждите на настоящото дело и така установените обстоятелства са достатъчни за да обосноват незаконосъобразност на издадените предписания. Съгласно чл. 404 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, сред които да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Правомощието по чл. 404, ал. 1 КТ включва както правото, така и задължението да бъдат прилагани принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Съгласно чл. 404, ал. 2 КТ когато задължителното предписание се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. Разпоредбата на чл. 404, ал. 2 КТ създава право за работника или служителя да поиска от органите на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" да дадат предписание до работодателя да отстрани допуснати нарушения на трудовото законодателство. Същата разпоредба обаче ограничава правомощието на административния орган във времето до предявяването на иск пред съда. Игнорирайки фактите във връзка с висящия пред Софийски районен съд трудов спор във времето когато са издадени процесните предписания, Административен съд София - град е допуснал неточно прилагане на материалния закон, постановявайки неправилно съдебно решение, отхвърляйки оспорването срещу незаконосъобразен акт на дирекция "Инспекция по труда" София - област. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение