Решение № 13058 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и молба с характер на касационна жалба, подадени от А. С. Д. против решение 26824/11.12.2024 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 19510/06.06.2025 г., постановени по адм.д. 9039/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), което също се атакува. Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение и решението, с което е поправена очевидна фактическа грешка в него, са неправилни и не поддържа доводите си за недопустимост. От изложените съображения в подкрепа на твърдението за неправилност на изводите на АССГ е възможно да бъдат изведени като поддържани касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъдат отменени обжалваните съдебни решения и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена предявената жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции по списък. Ответникът председателят на Държавната комисия сигурността на информацията (Комисията/ДКС) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 26824/11.12.2024 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 19510/06.06.2025 г., постановени по адм.д. 9036/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на А. С. Д. против отказ, обективиран в писмо с изх. АИ 3317/13.09.2024 г. на председателя на ДКСИ да й бъде изплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати на държавния служител за периода април-юни 2024 г. Административният съд е приел, че отказът да бъде изплатено допълнително възнаграждение е законосъобразен, защото е съобразен с чл. 33, ал. 2 от Вътрешните правила за заплатите в ДКСИ и наложеното на А. Д. дисциплинарно наказание порицание за поведение, което е осъществено в периода, за който не й е определено допълнително възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е действителен и допустим като постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване според установената съдебна практика по сходни казуси (определение 2436/16.03.2022 г., постановено по адм. д. 10798/2021 г. по описа на Върховния административен съд, решение 5095/21.04.2021 г., постановено по адм. д. 10892/2020 г. по описа на Върховния административния съд и мн. др.), обусловена от т. 6 на задължителното Тълкувателно постановление 2/19.05.2015 г. по тълк. д. 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, според която споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. В случая спорът е относно законосъобразността на акт, с който се определя елемент от брутната заплата по смисъла на чл. 67, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДсл) като част от съдържанието на служебното правоотношение, а не се претендира заплащането на конкретни суми. Не е инициирано исково производство, а се иска отмяна на акт на органа по назначаването, а това съдържание на жалбата на А. Д. определя подсъдността на административния съд. С оспореното пред първата инстанция писмо се упражнява правомощие на председателя на ДКСИ да се изплати или не допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) на държавен служител в администрацията на ДКСИ като в случая е отказано изплащане на А. Д. поради наличие на дисциплинарно наказание порицание . Това разпореждане представлява изрично властническо волеизявление, с което едностранно са засегнатите правата и законните интереси на А. Д. по повод съществуващото служебно правоотношение. В първоинстанционното производство са събрани всички относими към спора доказателства и са установени релевантните факти, но са обосновани неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Не се спори между страните по делото, че А. С. Д. е заемала длъжността главен експерт в отдел Учебно-методическа дейност на дирекция Човешки ресурси и учебно-методическа дейност при ДКСИ през периода 01.04.2024 г. - 30.06.2024 г. Директорът на тази дирекция е изготвил на основание Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и раздел IV от Вътрешните правила за заплатите в ДКСИ предложение за ДВПР през второто тримесечие на 2024 г. на служителите от дирекцията, назначени по трудови и служебни правоотношения, включително А. Д.. На 09.07.2024 г. предложеното е прието от ДКСИ, а със Заповед 3-249/16.07.2024 г. на председателя на ДКСИ на всички дирекции е поставена оценка много добра , определен е общия размер на ДВПР и е разпоредено индивидуалните оценки на служителите в отделните дирекции да се определят от директорите на дирекции, при спазване на реда и условията на Приложение 2 от Вътрешните правила за заплатите в ДКСИ с дадени указания за определяне на конкретните размери за всеки един при спазване изискванията на чл. 67, ал. 9 и ал. 10 от ЗДСл, ограниченията по чл.33 и Приложение 2 от Вътрешните правила, след изготвяне на оценка за изпълнението за съответния период. Тези индивидуални оценки за дирекцията, в която работи А. Д. са определени на 18.07.2024 г. като на всички служители е поставена оценка много добро изпълнение и е предложено на всички да бъдат изплатени ДВПР, включително на А. Д.. Но в Заповед ЧР-1424/23.07.2024 г. на председателя на ДКСИ, с която са определени ДВПР за второто тримесечие на 2024г. на А. Д. не е определено ДВПР, а с изрично писмо, оспорено пред АССГ, й е отказано определянето на ДВПР поради наложено й дисциплинарно наказание Порицание . Установява, че от допълнително събраните по делото доказателства, че през второто тримесечие на 2024 г. А. Д. не е отсъствала от работа, има поставена оценка, отразена в Протокол с рег. Пр-743/18.07.2024г. и към 30.06.2024г. няма наложено наказание със стабилизиран административен акт, но на 19.07.2024 г. й е наложено дисциплинарно наказание Порицание за поведение, осъществено преди тази дата и включващо период от време, съвпадащо с второто тримесечие на 2024 г. В противоречие с приложимия материален закон АССГ е приел, че наложеното дисциплинарно наказания на 19.07.2024 г. представлява пречка за определяне на ДВПР на наказания служител. С влязло в сила решение 6225/22.02.2025 г., постановено по адм.д. 7860/2024 г. по описа на АССГ е отменена Заповед ЧР-1415/19.07.2024 г. на председателя на ДКСИ, с което е отпаднало единственото формално основание, на което се е позовал председателя на ДКСИ, за да не определи ДВПР за второто тримесечие на 2024 г. на А. Д. въпреки отправеното предложение от директора на дирекцията, в която тя работи в обратния смисъл и поставената й оценка много добра за периода, в който тя не е отсъствала от работа. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 7 ЗДСл, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, каквито са и тези по т. 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати, а съгласно ал. 8 допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3. Предвид нормата на § 2, ал. 1 от приетата на това основание Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, определянето на индивидуалните размери на ДКСИ и получаването на средства за тях от служителите в ДКС е регламентирано в Вътрешни правила, на които е установено от АССГ, че А. Д. отговаря за съответния период, за който неправилно не й е определено ДВПР. Като е достигнал до противоположен правен извод, АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което заедно с решението за неговата поправка, трябва да бъде отменено, а с оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, вместо да бъде постановено друго, с което да бъде отменен изричния отказ на председателя на ДКСИ да определи на А. Д. ДВПР за второто тримесечие на 2024 г., а преписката да бъде изпратена на председателя на ДКСИ за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. По водене на делото пред двете съдебни инстанции А. Д. е направил разноски в размер на 670 лв. (600 лв. адвокатско възнаграждение за пред АССГ и 70 лв. за държавна такса в полза на Върховния административен съд) и е била представлявана от адв. Б. Лимберов на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени направените разноски в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора въпреки възражението за прекомерност, а на адв. Б. Лимберов да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 3 от ЗА в размер на 500 лв. за осъществената правна помощ и представителство за пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,