Решение № 2491 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 283/2015 г.

Решение № 2491 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 283/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Емилия Достина срещу Решение № 13838 от 19.11.2014 г. по адм. дело № 12570/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че изводът на тричленния състав на Върховен административен съд за законосъобразност на Решение № Ж - 175 от 1.08.2013 г. на ДКЕВР е формиран при неправилна преценка на доказателствата, събрани по делото, и при неправилно тълкуване на материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт или да се прогласи неговата нищожност или алтернативно, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Върховен административен съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Постъпили са писмени бележки на 11.02.2015 г., с които се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Костадин Чучуков, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховен административен съд е било Решение № Ж-175 от 1.08.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са дадени следните задължителни указания - да коригира начислена електрическа енергия по партидата на Костадин Чучуков за периода от 12.12.2012 г. - 15.01.2013 г. съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Общите условия, а именно да формира потреблението за адрес - гр. Дупница, ж. к. "Св. Иван Рилски" № 76, бл. 12, вх. А, ап. 5, на база аналогичен 30 -дневен период от предходната година, като да уведоми "ЧЕЗ Електро България" АД за необходимостта от корекция на сметката по фактура № 0121712090 от 24.01.2013 г. за абонатен номер № 3200306069, с титуляр Костадин Чучуков.

От фактическа страна е установено следното:

На 13.12.2012 г. на Костадин Чучуков, ползвател на електрическа енергия в имот с адрес в гр. Дупница, ул. "Св. Иван Рилски" № 76, бл. 12, вх. "А", ет. 5, е извършена смяна на електромер с фабричен № 74960705 с електромер с фабричен № 11929648 от служител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Извършената смяна на средството за търговско измерване е отразена в констативен протокол № 1827626, в отсъствието на потребителя. Съставеният констативен протокол е подписан само от лицето, извършило смяната.

На 19.02.2013 г. от страна на Костадин Чучуков е подадена жалба до "ЧЕЗ Електро България" АД, защото е останал недоволен от начислената му за консумирана електрическа енергия по фактура № 0121712090 от 24.01.2013 г. На подадената жалба "ЧЕЗ България" АД е дало отговор на 18.03.2013 г., че след извършена проверка, служителите не са установили изменение в схемата на мерене до границата на собствеността и не е имало допълнително прикачени проводници към изходящия предпазител. В писмото на жалбоподателя е указан и редът за метрологична проверка на средството за търговско измерване на отчетената електрическа енергия.

Ползвателят на ел. енергия Чучуков е подал жалба и до ДКЕВР, с вх. № Е-11К-00-47 от 2.04.2013 г., в която е повторил недоволството си от начислената му електрическа енергия по посочената фактура, както и е оспорил съставения в негово отсъствие констативен протокол от 13.12.2012 г.

Със заповед № З-Е-137 от 3.06.2013 г. на основание чл. 22, чл. 75, ал. 2, т. 1, чл. 76, ал. 4, чл. 77, ал. 2 и 3, чл. 78, чл. 80 и чл. 201 от ЗЕ председателят на ДКЕВР е назначил работна група, която да извърши проверка по документи за обстоятелствата посочени в жалбата със срок на изпълнение до 10.06.2013 г. В изпълнение на заповедта работната група е извършила проверка и е съставила на основание чл. 80 ЗЕ констативен протокол № Е-ГД-14 от 6.06.2013 г., в който е описала фактическите обстоятелства и констатациите от проверката - лист 39-40 от административната преписка. Този протокол е връчен на проверяваното дружество на същата дата. На същата дата е съставен и акт № Е-2 от 6.06.2013 г. за установяване на административно нарушение.

Същевременно ДКЕВР е изискала обяснение по жалбата от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, което е дало отговор.

Работната група е изготвила доклад с вх. № Е-Дк-317 от 8.07.2013 г. със становище по жалбата и резултата от проверката. Докладът е разгледан на закрито заседание на ДКЕВР на 1.08.2013 г., като от т. 13 от извлечението от съставения протокол е видно, че е гласувано взетото решение № Ж-175 от 1.08.2013 г.

Съдът е приел, че оспореното решение е прието от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон.

На първо място, според съда правилно е констатирано от административния орган нарушение на условията на лицензията от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, доколкото при съставянето на 13.12.2012 г. на констативния протокол по подмяна на електромера на абоната Костадин Чучуков не е било спазено изискването на чл. 58, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД / наричани по-долу Общи условия/. Установено е, че протоколът не е съставен в присъствието на потребителя на ел. енергия, както и не е подписан от двама свидетели. Според съда връчването на препис от констативния протокол на 21.02.2013 г. на съпругата на абоната не санира допуснатото нарушение на чл. 58, ал. 2 от Общите условия.

На второ място, тричленният състав на Върховен административен съд е обсъдил твърдението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че указанията, дадени с обжалваното решение на ДКЕВР не могат да бъдат изпълнени от неговия адресат и следва да бъдат предписани на "ЧЕЗ Електро България" АД, който продава електрическата енергия и съставя фактурите. Според съда този довод е неоснователен видно от анализа на чл. 6 и чл. 8 от Общите условия, като е прието, че задължението за заплащане на разпределената и пренесена през разпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие електрическа енергия е самостоятелно и различно от задължението на "ЧЕЗ Електро България" АД да снабди с електрическа мрежа потребителя, който е присъединен към разпределителната мрежа.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Изводът на тричленния състав на Върховен административен съд, Четвърто отделение за законосъобразност на оспорения административен акт е обоснован при правилно установена фактическа обстановка и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства. По същество касаторът излага идентични доводи с тези, поддържани в рамките на първоинстанционното производство.

1. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Общите условия на договорите съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредбата са неразделна част от лицензия № Л - 135-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия.

Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, ДКЕВР провежда контрол за спазване на условията по издадените лицензии.

Следователно, ДКЕВР разполага с материална компетентност да разглежда жалби срещу допълнително начислени количества електрическа енергия, тъй като процедурата е част от утвърдените от комисията Общи условия.

В процесния случай в резултат на извършената проверка по жалба на лицето Костадин Чучуков ДКЕВР е установила, че жалбата е основателна и е издадено процесното решение № Ж - 175 от 1.08.2013 г. на ДКЕВР, с което са дадени конкретни задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД съобразно чл. 147, ал. 2, изр. 2 от Наредбата.

Неоснователно е твърдението на касатора, че разпределителното дружество не може да вменява задължения на "ЧЕЗ Електро България" АД, както и че "ЧЕЗ Разпределение България" АД не може да изпълни дадените му от ДКЕВР задължителни указания по формиране на сума в лева, дължима за ел. енергия за съответния период, според фактурата за същия период от предходната година. Безспорно е, че по отношеине на касатора е издадена лицензия за "разпределение на електрическа енергия", като в кръга на лицензионните задължения на дружеството е техническата поддръжка, подмяната и отчитането на средствата за търговско измерване на потребителите.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Общите условия, в случай на неточно измерване и/ или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, електроразпределителното предприятие съставя констативен протокол и уведомява потребителя за сумите, които той дължи или ще му бъдат възстановени, като уведомяването се извършва в срок от 7 дни, отчетени от първия работен ден, следващ датата на съставяне на протокола. В чл. 25, ал. 2 от общите условия, е посочено как да бъде извършена корекция на количеството ел. енергия при констатирано неправомерно въздействие върху СТИ. Според чл. 25, ал. 4 от Общите условия, извън случаите, описани в ал. 2 електроразпределителното предприятие изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 30 дни; в този случай коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен период от предходната година.

В оспорения административен акт изрично е посочена нормата на чл. 25, ал. 4 от Общите условия, която предписва дължимото поведение на процесното електроразпределително дружество.

От друга страна, "ЧЕЗ Електро България" АД е титуляр на лицензия за "обществено снабдяване с електрическа енергия", като дружеството издава фактурите за консумирана електрическа енергия по подадени отчетни данни от "ЧЕЗ Разпределение България "АД и сключва договорите за покупка и продажба на ел. енергия. В тази връзка съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, продавачът, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.

Следователно, задължение на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е да определи количествата електрическа енергия, които следва да бъдат начислени и да предостави справка на "ЧЕЗ Електро България" АД, въз основа на която да се издаде фактура за консумирана електрическа енергия. С оглед на това адресат на посочените задължителни указания е именно "ЧЕЗ Разпределение България АД, а не "ЧЕЗ Електро България" АД.

2. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че с връчването на препис от констативния протокол на съпругата на потребителя се санира извършеното нарушение от страна на електроразпределителното предприятие при съставянето му. Редът, по който се съставят констативните протоколи е изрично уреден в чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, а в ал. 3 е регламентирана процедурата по връчване на протоколите. В процесния случай не е спорен факта, че протоколът е съставен в отсъствието на потребителя Костадин Чучуков, както и не е подписан от двама свидетели / които не са служители на електроразпределителното дружество/, каквото е изискването по чл. 58, ал. 2 от Общите условия. Връчването на констативния протокол е последващо действие и не санира допуснато нарушение по съставянето му. До същия извод е достигнал и тричленният състав на Върховния административен съд.

Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Във връзка с претенцията на ответната страна - ДКЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия намира същата за неоснователна, тъй като искането е направено след приключване на устните състезания в касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия