Решение № 680 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2008 г.

Решение № 680 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Н. от гр. В., срещу решението от 15.12.2007 г. по гр. д. № 427/2007 г. на Апелативен съд - Варна, в частта, с която е оставена в сила решението от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1530/2005 г. на Варненски окръжен съд, в част от отхвърлителната част по предявения от Р. Н. Н. срещу З. Д. Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - за общо сумата 17000 евро. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата З. Д. Д. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част, включително в частта по предявения от Р. Н. Н. срещу З. Д. Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за общо сумата 17000евро. За да постанови този резултат правилно въззивният съд е приел, че искът е недоказан, тъй като ангажираните гласни доказателства за установяване на договор между страните са недопустими с оглед забраната на чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), според която свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност по-голяма от 1000 лв. Стойността на договора е паричната оценка на интереса от изпълнението му. В случая стойността на договора между страните надхвърля 1000 лв. Обстоятелството, че размерите на сумите, които се претендира, че са били предавани по този договор, не надхвърлят 1000 лв., е правно ирелевантно за приложението на забраната за доказването на договора със свидетелски показания. Доводите на касатора, че всяко плащане представлява самостоятелен договор, не кореспондират с твърденията в исковата молба и молбата-уточнение относно договорното правоотношение между страните. С оглед ограничението на свидетелските показания при доказване на договора между страните, неоснователни са и доводите в касационната жалба, че неправилно не са обсъдени показанията на свидетелката Д за установяване на договора. Поради това, че договорът между страните е останал недоказан, необсъждането на показанията на свидетелката в останалата част - за предаването на сумите, не се е отразило на правилността на въззивното решение. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) ищцата е била длъжна да установи обстоятелствата, на които основава иска си, включително да установи договора си с ответницата, в изпълнение на който й е предавала парични суми, чието връщане претендира. Ищцата не е провела това доказване с допустими доказателствени средства, поради което правилно въззивният съд е приел, че искът е неоснователен поради неизпълнена доказателствена тежест. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение