Решение № 4808 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 340/2021 г.

Решение № 4808 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 340/2021 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Б. и С. Б. против решение № 1105 от 29.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1587/2019 г. по описа на Административен съд С. - област. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, както и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответникът – кметът на Община Е. П., в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. – област отхвърля жалбата на С. Б. против заповед № 654/06.08.2019 г. на кмета на Община Е. П., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "дървен навес с фургон", находящ се в ПИ 155001 в землището на с. С., община Е. П.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Съдът констатира, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустимо, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е шеста категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство върху земеделска земя. Констативният акт е съобщен по надлежния ред и срещу същия постъпва възражение от С. Б.. Последното не е обсъдено от административния орган, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като жалбоподателите не ангажират доказателства, опровергаващи констатациите в констативния протокол. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и изготвената окомерна скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Не е спорно по делото, че А. Б. и С. Б. са извършители на строежът, а имотът върху който е изграден същия е земеделска земя. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесния дървен навес с фургон е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден върху земеделска земя, без промяна на предназначението й и без необходимите строителни книжа и като такъв е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че процесния строеж не е преместваем обект, тъй като за да е такъв обект освен, че следва да отговаря на легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, то същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице. Следователно изводът на съда, че е налице незаконен строеж, е законосъобразен и обоснован. Правилно съдът приема, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ предвид годината на построяването му, а именно 1983 г. Строежът е построен върху земеделска земя, чужда собственост, без промяна на предназначението й, без учредено право на строеж и без да е одобрен ПУП. Строежът не отговаря и на изискванията на нормите на чл. 40, ал. 2 ЗТСУ (отм.); вр. чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ отм. (в редакцията му към годината на извършване на строежа), съгласно който в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби, се забранява монолитно строителство. В тези земи се разрешава само строеж на леки постройки за сезонно ползуване - за подслон и съхраняване на селскостопански инвентар, със застроена площ до 20 кв. м от етернит, пластмасови изделия, леки панели и употребяван дървен материал при спазване на определени от Комитета по архитектура и благоустройство изисквания. Вместо индивидуални леки постройки в някои райони, по решение на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет и по утвърдени от него типови проекти, може да се разрешава строеж на общи леки сгради за съхраняване на селскостопанския инвентар. В случая жалбоподателите не ангажират доказателства, че земята, върху която е изграден строежа им е предоставена за ползване, а същият е със застроена площ от 28 кв. м. Следователно строежът не е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, както и съгласно сега действащите разпоредби. Ето защо изводът на съда, че строежът не е търпим е законосъобразен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане № 223 от 12.02.2020 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Неосноветелен е доводът на касаторите, че неправилно съдът не допуска събирането на гласни доказателства. Правилно съдът не допуска същите, тъй като с тях се иска да се установи давностно владение върху земята върху, която е изграден строежът, който факт е неотносим към настоящото производство. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като отговорът на касационната жалба изхожда лично от кмета на Община Е. П. и не са приложени доказателства да са направени разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,