Решение № 8495 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2012 г.

Решение № 8495 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 83 от 12.01.2012 г. по адм. дело № 2023/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 278 от 06.07.2011 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 5003084540 от 02.03.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Пловдив, с което е отказана исканата от Вълю Николов Митрев от гр. Пловдив лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). За да постанови този резултат съдът е приел, че трудът на Вълю Николов Митрев за периода 18.01.1988 г. до 15.09.1995 г. на длъжност "шофьор на ЗИЛ-130" в Районно помощно стопанство "Христо Ботев", гр. Пловдив, е от втора категория по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - механизатори в селското стопанство. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че изразеното от Пловдивския административен съд становище е неправилно, но като краен резултат постановеното от него решение е правилно поради следните съображения: Според чл. 66и ПКТП (отм.) във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) трудовият стаж на механизаторите в селското стопанство, положен до 31.12.1999 г., се счита за осигурителен стаж от втора категория. Вълю Николов Митрев от гр. Пловдив е представил трудова книжка и удостоверение изх. № 5 от 26.03.2010 г. на РПС (Районно помощно стопанство) "Христо Ботев" - гр. Пловдив, с които се удостоверява придобит (положен) от него трудов стаж за времето от 18.01.1988 г. до 15.09.1995 г. като шофьор (в удостоверението е написано "шофьор на камион над 6 тона"). Пенсионният орган е зачел този стаж за осигурителен стаж от трета категория, а Пловдивският административен съд - от втора категория по т. 66и ПКТП (отм.) без да уточни коя от множеството длъжности и трудови дейности, изброени в тази разпоредба, има предвид. Предпоследният абзац на стр. 3 от мотивите към съдебното решение (л. 117 от делото) има следното съдържание: "В обхвата на т. 66и от ПКТП (отм.) попадат записите - работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство". А на стр. 5 (л. 118 от делото) предпоследният абзац от мотивите има следното съдържание: "През разглеждания период Вълю Николов Митев е работил като шофьор на товарна кола в отрасъл селското стопанство и съгласно т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) трудът му е от втора категория". От тези цитати може да бъде направен извод, че Пловдивският административен съд е имал предвид трайно установената съдебна практика, според която "в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) се включват не непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр. (чийто трудов стаж е по т. 52б), а обслужващият производството технически персонал, напр., шофьорите, превозващи селскостопанската продукция" (цитатът е от реш. № 11147 от 13.11.2006 г. по адм. д. № 5400 от 2006 г. на ВАС - VI отд., но същото становище е изразено и в по-новите по време реш. № 12235 от 19.10.2009 г. по адм. д. № 5917 от 2009 г., реш. № 12058 от 18.10.2010 г. по адм. д. № 5228 от 2010 г. и др., също на ВАС - VI отд.). Т. е. Пловдивският административен съд вероятно е приел, че процесният трудов стаж на Вълю Николов Митев като шофьор на товарен автомобил в РПС "Христо Ботев" е трудов стаж на механизатор в селското стопанство по смисъла на т. 66и, изр. 1-во, предл. последно ПКТП (отм.). Този извод обаче е необоснован. По делото липсват каквито и да било данни за правната същност и (евентуално) за търговската регистрация на това помощно стопанство (РПС "Христо Ботев"), ако такава е съществувала. Според свид. Атанас Костадинов Андонов "това беше помощно стопанство организирано от всички предприятия в кв. Въстанически, това са големите предприятия "Антон Иванов", "Устрем", "Метал", които даваха пари, в това стопанство се отглеждаха прасета за поевтиняване храната на столовете на всички предприятия; то е създадено през 1981 г." Тези сведения сочат на вероятността РПС "Христо Ботев" да е било помощно стопанство по чл. 5, ал. 3, т. 4, б. "б" на ПМС № 11 от 02.03.1982 г. за цялостно изграждане на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти (обн., ДВ, бр. 22 от 19.03.1982 г., изм., бр. 99 от 14.12.1984 г., отм. с § 2 от заключ. разпоредби на ПМС № 26 от 23.04.1987 г. за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.1987 г.) - съвместно (обединено) стопанство между предприятия и организации, които нямат условия сами да изграждат помощни стопанства, но със същата степен на вероятност то би могло да бъде и помощно стопанство по чл. 5, ал. 3, т. 4, б. "в" на ПМС № 11 от 1982 г. - създадено по договор между аграрно-промишлен комплекс и предприятия и организации за съвместно производство на селскостопанска продукция. Изясняването на правната същност и на правосубектността на РПС "Христо Ботев" е от значение за отговора на съществените въпроси: а) било ли е това помощно стопанство селскостопанска организация или е било гражданско дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите; б) респ. шофьорите в това помощно стопанство са ли механизатори в селското стопанство по смисъла на т. 66и, изр. 1-во, предл. първо ПКТП (отм.) и трайно установената съдебна практика (цитирана по-горе). Пенсионният орган не е изяснил тези въпроси, а е приел сведения от физически лица, които обаче също не дават отговор на въпроса каква е била правната същност на РПС "Христо Ботев". Пенсионният орган не е обсъдил доклада на финансовия ревизор Стоилка Иванова Дишлийска (на л. 37 и 38 от делото на ПдАС) за резултатите от извършена проверка на ведомостите за заплати и на тази основа да кредитира или да откаже кредитирането на представените от Вълю Николов Митев ксероксно фотокопие на трудова книжка (на л. 44 от делото на ПдАС) и удостоверение № 5 от 26.03.2010 г. на РПС "Христо Ботев" (на л. 41 от делото на ПдАС). В резултат е приел, че това помощно стопанство е осигурител без да отговори дали РПС "Христо Ботев" е внасяло осигурителни вноски (индиция, че то е било осигурител) или осигурителните вноски са били внасяни от предприятието, в което структурно е било включено помощното стопанство като гражданско дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, което не е юридическо лице и самостоятелен правен субект. В тази връзка следва да има предвид и правилото на § 1, ал. 2 от допълнителната разпоредба на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, според което, ако осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. Следващият съществен въпрос, чийто отговор също се обуславя от изясняването на правната същност на РПС "Христо Ботев" и в частност дали това помощно стопанство е било осигурител на работника Вълю Николов Митев, е въпросът дали в този случай е приложимо правилото на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), като се държи сметка за обстоятелството, че т. 66и ПКТП (отм.) е в раздел IV на този правилник. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеният от Пловдивския административен съд краен резултат - отмяна на решение № 278 от 06.07.2011 г. на касационния жалбоподател и изпращане на делото като преписка (чл. 173, ал. 2 АПК) за решаване на въпроса по същество - е правилен, поради което оспореното с касационната жалба съдебно решение, макар и основано на неправилно становище по правния спор, следва да бъде оставено в сила като правилен по резултата си съдебен акт. При решаването на въпроса по същество обаче касационният жалбоподател и пенсионния орган следва да имат предвид указанията по тълкуването и прилагането на т. 66и, изр. 1-во ПКТП (отм.), дадени с тези мотиви, а не изразеното от Пловдивския административен съд неправилно становище по прилагането в случая на тази разпоредба. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,