Решение № 647 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2008 г.

Решение № 647 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) З. А. Й. от с. К., област Бургас е подала касационна жалба срещу решението на Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 1203/2006 г. Ответниците П. К. С. от с. З., Г. К. С., Л. С., К. С. и В. С., всички от гр. Б., не са взели становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Малкотърновският районен съд с решение от 8.08.2006 г. по гр. д. № 40/2005 г. е отхвърлил иска на З. Й. да се признае за установено спрямо ответниците, че нейният наследодател И е бил едноличен собственик на нива с площ 1.679 дка в м. "К", представляваща имот № 0* по картата на землището на с. З. и да бъдат осъдени да й предадат владението на имота. Решението е оставено в сила от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 8.01.2008 г. по гр. д. № 1203/2006 г. Решаващият съд е потвърдил констатациите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за придобиване на спорния имот от наследодателя на ищцата по давност. Изводите и решението на въззивния съд са правилни. В исковата молба на З. Й. е заявено, че с решение № 22/27. 6. 2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. М. е признато на наследниците на И. Й. право на възстановяване на собствеността върху нива с площ 1.796 дка в землището на с. З., в местността "К", представляваща имот № 0* по картата на землището. Това твърдение на ищцата е несъстоятелно, тъй-като посоченото решение на поземлената администрация е приложено на л. 7 от досието на гр. д. № 40/2005 г. и с него е удостоверено, че на наследници на И. Й. е отказано възстановяване в стари реални граници на нива от 1.7 дка, тъй-като е възстановена на наследници на К. Д., но решението не съдържа данни, че имот № 0* по картата на землището е признат за възстановяване на наследници на И. Й. В хода на производството по делото, ищцата е заявила, че наследодателят й е придобил по давност спорния имот, който е бил записан на негово име, с пл. № 149 в кадастралния план към регулационния план на с. З. от 1963 г. По този въпрос са събрани гласни доказателства - свидетелски показания и заключение на техническа експертиза, от които е установено, че имотът е бил зает от И. Й. през 1954 - 55 г., след като предишният му притежател и наследодател на ответниците К го е напуснал. Съдът е взел предвид, че през 1963 г. имот пл. № 149 е изключен от регулация и е включен в кооперативния фонд, поради което наследодателят на ищцата не го е придобил по давност, тъй-като не е изтекъл необходимият десетгодишен срок на владение. При тези обстоятелства, съдът обосновано е приел, че наследодателят на ищцата на е бил собственик на спорния имот, че към настоящия момент ищцата не се легитимира като собственик на претендирания имот № 0* по картата на землището на с. З. и правилно е отхвърлил исковете й. Върховният касационен съд