Решение № 3776 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2009 г.

Решение № 3776 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 176 от АПК за постановяване на допълнително решение. Молителят "АБС-Строй" ЕООД, гр. Харманли иска да бъде допълнено Решение № 8153/17.06.2010 г. по описа на ВАС, III отделение, защото определеното обезщетение за имоти № 77181.13.26 и № 77181.13.26.8 не отговаря на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за равностойно парично обезщетение. Със същата молба твърдят, че има допусната очевидна фактическа грешка за имот № 77181,13.26-земя, като съдът дължи произнася по пазарна цена. Ответната страна оспорва молбата и твърди, че под формата на молба за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение е направено по същество искане за пререшаване на спора. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че молба е подадена от търговското дружество жалбоподател, в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Молителят е недоволен от отхвърлителното решение на съда по отношение на два имота, предмет на отчуждително производство по чл. 32 и сл. от ЗДС, а именно № 77181.13.26 и № 77181.13.26.8, като в молбата се твърди, че съдът е допуснал грешка при установяване на относимите за делото факти, въз основа на които неправилно са формирани правните изводи, като по този начин ги е лишил от възможността да получат справедливо и равностойно обезщетение. I. По молбата за допълване на решението. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК съдът постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване. В случая има произнасяне по оспорването и то е в смисъл, че по отношение на имоти № 77181.13.26 и № 77181.13.26.8 няма основание за уважаване на жалбата, тъй като за първия имот обезщетението определено от вещото лице е по-ниско от това, което е определил административния орган, а относно вторият имот жалбата е недоказана поради липсата на данъчна оценка. В производството по чл. 176, ал. 1 от АПК съдът, постановил съдебния акт, не може да постанови друг краен резултат и да не зачете силата на пресъдено нещо на собственото си решение като се произнесе отново, но в обратен смисъл с уважаване на жалбата чрез увеличаване на обезщетение, каквото е искането на молителя. II. По молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Молбата е неоснователна. Доводите на молителя са обосновани с твърдението, че по отношение на имот № 77181.13.26 съдът е формирал правни изводи при грешно възприета фактическа обстановка във връзка с обема на обезщетението определено от административния орган, тъй като то освен земя, включвало и подобренията. Затова молителят твърди, че съдът трябвало да достигне до друг резултат относно този имот и да уважи жалбата, като зачете заключение на експерта само относно цената на земята. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. Не представляват обаче такава грешка пропускът на съда да вземе предвид определен факт или доказателство или грешна преценка при възприемане на фактите по делото, в какъвто смисъл е твърдението на молителя. Дори да са допуснати грешки при формиране на волята на съда, това не обосновава съществуването на очевидна фактическа грешка, която да може да се поправи в настоящото съдебно производство, като се промени крайния резултат в диспозитива на решението. Следва обаче да се има предвид и следното: представеният от административния орган в хода на съдебното производство оценителен доклад /л. 99 и л. 100 от делото/ сочи, че бетоновият възел, представляващ имот № 77181.13.26 като земя от 4 840 кв. м. е оценен на 150 040 лв. при 31 лв. за кв. м., а подобренията върху нея са оценени на 141 413 лв./ л. 101 от делото/, или общо в размер на 291 453 лева за целия имот- земя и подобрения, колкото е посочено в Решение № 857 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет. Самата жалба обаче е подадена срещу решението на МС с твърдение за занижено обезщетение за имот № 77181.13.26 в размер на 150 040 лв. Такова обезщетение обаче в оспореното от търговското дружество решение на МС като размер няма за посочения имот. То е определено на 291 453 лв. и едва от оценителния доклад, представен след сезиране на съда в хода на съдебното производство, е видно, че сумата от 150 040 лв. е обезщетение за земята, а отделно са оценявани подобренията в размер на 141 413 лв. Нито в жалбата, нито в хода на съдебното производство, нито в писменото становище от 27.05.2010 г. на адвоката на жалбоподателя, има уточняване на жалбата относно претенциите за имот № 77181.13.26 и не е наведено някакво конкретно оплакване в какво точно се изразява занижения размер на обезщетението. Дори обратно- в самата жалба е посочено, че за сградите в имот № 77181.13.26 от 1 до 8 обезщетението е определено на 785 328 лв., което за жалбоподателя се явявало несправедливо и занижено. Тъй като такова обезщетение няма като размер в решението на административния орган, а жалбоподателят си е спестил конкретните оплаквания за всеки отделен имот посочен в РМС, съдът се е занимал на практика с размера на обезщетението за всеки имот общо, без да прави разлика в компонентите на обезщетението за имот № 77181.13.26, каквото всъщност и жалбоподателят не е направил. От своя страна и съдебният експерт в заключението /л. 145 от делото/ също е отговарял в експертизата си на поставените въпроси, като давал крайна оценка на земята общо от 229 706, 40 лв. и ОБЩА ОЦЕНКА НА СГРАДИТЕ в размер на 1 119 014, 60 лв. или общо 1 347 721, 00 лв., При така направените твърдения на жалбоподателя и така събрания доказателствен материал се остава с впечатление, че всички подобрения в имота са оценявани отделно като сгради, с чието обезщетение съдът се е занимал и го увеличил като размер. Като резултат от очертаният предмет на спора относно имот № 77181.13.26, съдът е възприел, че е сезиран с оплакване срещу размер на обезщетението общо от 291 453 лева, което обаче при приключване на устните състезания е установено, че е по-високо от определеното от вещото лице в размер на 229 706, 40 лв. Ако жалбоподателя ясно бе уточнил какво точно от обезщетението за целия имот № 77181.13.26 е определено неправилно от Министерския съвет, съдът щеше да дължи произнасяне при съобразяване, че в общата сума от 291 453 лв. има обезщетение отделно за земя и отделно за подобрения, които не са сгради, заснети като самостоятелни имоти. И че жалбоподателят е останал доволен от обезщетението за подобренията в имот № 77181.13.26, а е недоволен само в частта, за обезщетението за земята. Нещо повече -в съдебните заседания от 18.02.2010 г. и 27.05.2010 г., в които са приети заключенията на вещото лице няма никакво оспорване от страна на процесуалния представител на жалбоподателя относно начина, по който заключението е изготвено. Не са правени никакви процесуални искания. Обратно, в о. с. з. от 18.02.2010 г. адвокат Братанов изрично заявява, че е доволен от основното заключение и няма искания, а допълнителната задача, с която на практика е посочена по-висок оценка за земята от 229 706, 40 лв., е изготвена при служебно поставена от съда задача. В основното заключение е дадена оценка въобще на целия имот № 77181.13.26 в размер на 199 892 лв./ л. 138 от делото/ и от нея не е видно, че земята и подобренията са оценявани от вещото лице поотделно. В заключението от 26.05.2010 г. дори не е дадено обезщетението за имот № 77181.13.26, а е оценена "земя" на 229 706, 40 лв. И в двете съдебни заседания обаче жалбоподателят е изразявал становище, че е доволен. Затова при така направените оплаквания пред съда с жалбата и така събраните доказателства, съдът се е произнесъл с решението си относно обезщетението за имот № 77181.13.26, без да прави разграничение в двата елемента на обезщетението: за земя и за подобрения, каквото разграничение не са направили и жалбоподателят и съдебният експерт. Нито вещото лице в заключенията си, нито жалбоподателят са посочили, че общият размер на обезщетението за имот № 77181.13.26 следва да се увеличи от 291 453 лева с 49 852 лева / поради цена от 41,30 лв. на кв. м. на земята / или да се увеличи със 79 666, 40 лева /поради цена от 47, 46 лв. на кв. м. на земята/. Настоящото дело е по обжалване на обезщетения за девет имота и поне в писмената защита е следвало да се направи разграничението на двата елемента на обезщетението за имот № 77181.13.26 и да се посочат конкретни претенции, така както ясно са поискани разноските от 6300 лева. Това не е направено на нито един етап в съдебното производство, и при така събраните и неоспорени доказателства, съдът е формирал волята си. Едва сега с молбата за допълване на решение и за поправка на очевидна фактическа грешка жалбоподателят конкретизира на практика искането си, от което става ясно, че според него крайното обезщетение за имот № 77181.13.26 трябва да е по-високо от 291 453, 00 лв. заради по-висока оценка на земята. Това обаче е недопустимо да се прави чак сега след влизане в сила на решението. Още по-недопустимо е съдът да я уважи и допълнително да присъжда обезщетение като не зачете силата на пресъдено нещо на отхвърлителното си решение. Вярно е, че съдът има задължения да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, но предвид изложеното по-горе, за съдебният състав не е имало причина да счита, че има неяснота по предмета на делото и по петитума на жалбоподателя. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение