Решение № 15647 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2009 г.
ВАСVII отделение17.12.2009 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "вест ТВ" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Витоша ВЕЦ Симеоново" 999 срещу решение № 502 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Р ешението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от деня на съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 15647 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Вест ТВ" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Витоша ВЕЦ Симеоново" 999 срещу решение № 502 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Поддържа се, че решението е издадено без да са спазени предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти, както и, че не са оценени правилно предварително обявените критерии "техническа обезпеченост" и "приходи от реклами от телевизионна дейност". При тези съображения моли съда да отмени оспорения акт. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, изразява становище за недопустимост на жалбата. В тази връзка релевира доводи, че жалбоподателят не е адресат на оспорения административен акт, поради което той не е породил права и задължения за него. Твърди, че жалбоподателят има правен интерес да оспори единствено мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Алтернативно, при преценка за допустимост на жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Заинтересованата страна - "ТВ Седем" ЕАД, счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателят не е адресат на оспорвания акт. Алтернативно поддържа искане за неоснователност на жалбата по съображения, че административният акт е постановен в съответствие с приетите от органа правила. Върховният административен съд, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законния срока и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. С решение № 502 от 26.05.2009 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, на основание § 5, ал. 2 и ал. 3 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от Правилата за реда за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали, писмо вх. № 04-09-71/ 19.05.2009 г. от Съвета за електронни медии и подадено заявление вх. № 08-01-516/07.05.2009 г. от "ТВ Седем" ЕАД е издала разрешение № 01447/26.05.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали в гр. Пазарджик на "ТВ седем" ЕАД за канал № 37. По определение от чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения решение № 502 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред. За "Вест ТВ" ЕАД е налице правен интерес от обжалване на процесното решение на секторния регулатор. Видно от данните по преписката дружеството е участник в административната процедура, приключила с издаването на оспорения акт. С решението си регулаторният орган е предоставил ползването на индивидуално определен ограничен ресурс, за който заявление е подал и жалбоподателят, на друг правен субект. Следователно, в резултат на акта не са се породили искани от жалбоподателя субективни права - не той ще бъде ползвател на искания ресурс, което обуславя правния му интерес от съдебното оспорване. Неоснователно е твърдението на ответника, че жалбоподателят има право на жалба само срещу мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Безспорно е, че жалбоподателят е подал заявление до регулаторния орган за издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Пазарджик на телевизионен канал № 37. Не се спори, че в установения срок административният орган не е отговорил, поради което за жалбоподателя е налице правната възможност да оспори мълчаливия отказ в предвидените срокове. Тази правна възможност обаче не изключва правото му да оспори и акта, с който на друг правен субект са предоставени същите тези искани от него права. Двата правни способа за защита не са в отношение на алтернативност. И чрез двата жалбоподателят може да постигне защита на застрашеното, според него, негово субективно право и правен интерес. Въпрос на преценка на дружеството е дали ще използва и двата или само единия способ. В подкрепа на изложеното е и задължителното за съда, на основание чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, тълкуване, дадено от Съда на Европейската общност. С решение по дело С-426/05 от 21.02.2008 г., по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4 и 16 от директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.03.2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, Съдът на Европейската общност дава задължително тълкуване на въпроса кои предприятия са засегнати по смисъла на чл. 4, § 1 и чл. 16, § 3. Съгласно решението понятията "засегнат" потребител или предприятие трябва да се тълкуват не само до предприятие, което е обект и адресат на решение на националния регулаторен орган, но и до потребителите и конкурентните предприятия на това предприятие, които сами по себе си не са адресати на това решение, но чиито права то засяга по неблагоприятен начин. Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на ответника и заинтересованата страна за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за жалбоподателя да оспори решение № 502 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административното производство се е развило по реда на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения. Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗЕС, до издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват по реда на този закон Комисията за регулиране на съобщенията може да издава на регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията телевизионни оператори разрешения за ползване на свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, който не е предоставен по реда на § 9а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията. В ал. 3 на § 5 от ПЗР на ЗЕС е предвидено, че разрешенията по ал. 2 се издават по ред, определен в правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията. Разрешението по ал. 2 се издава след получаване на положително становище от Съвета за електронни медии - ал. 4 на § 5 от ПЗР на ЗЕС. Със свое решение № 362 от 14.04.2009 г., при осъществяване на правомощията си по § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС, секторният регулатор е приел Правила за реда за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали (Правила). Не се спори, че жалбоподателят и заинтересованата страна са подали заявление до регулаторния орган за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Пазарджик на телевизионен канал 37. Не е спорно също, че са изпълнени и останалите предпоставки, визирани в § 5, ал. 2 - 4 от ПЗР на ЗЕС за провеждане на производството и издаване на разрешение на един от операторите - а) този радиочестотен спектър не е предоставен по реда на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на ЗРТ; б) жалбоподателят и заинтересованата страна са регистрирани лица по Закона за радиото и телевизията и не притежават разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие или за населеното място, за което кандидатстват; в) за двамата кандидати е получено положително становище от Съвета за електронни медии. Следователно по отношение и на двете дружества са налице изискванията по чл. 5 от Правилата. Административният орган законосъобразно е назначил работна група, която е провела процедура по преглед на подадените заявления и приложените към тях документи за съответствие с изискванията на Правилата и е извършила отразяване на резултатите в табличен вид. Жалбоподателят не оспорва фактите, отразени в доклада на работната група. Комисията за регулиране на съобщенията е приела доклада на работната група с решение по т. Б 8 от протокол № 30 от 26.05.2009 г. и въз основа на констатациите в него е издала оспорваното разрешение. При така изложените фактически и правни обстоятелства, твърденията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които се отнасят до липсата на мотиви на оспорвания акт и до нарушение на предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти са неоснователни. В чл. 6, ал. 2 на Правилата са посочени лимитативно документите, въз основа на които Комисията за регулиране на съобщенията, след получаване на становище от Съвета за електронните медии, издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. В чл. 10, ал. 1 на Правилата е посочено, че когато броят на лицата, които отговарят на изискванията за издаване на разрешение, е по-голям от наличния свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за съответното населено място, комисията издава разрешение на лицето, което притежава регистрация по чл. 2 с общ (политематичен) профил и е с по-добри показатели по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8. В случая е безспорно, че всички кандидати за процесния ресурс притежават регистрацията по чл. 2 от Правилата. Поради това разпределението на наличния ресурс е извършено при отчитане на показателите по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8 от Правилата. Точка 6 визира приходите от реклама от телевизионна дейност за последната една година. Точка 8 - доказателства за покупка и/или наемане на техниката по т. 7. Показателят по т. 8 не може да се сравнява, тъй като касае факт, който изключва възможността за сравнение - наличието на съответните годни доказателства. Доказателствата за собственост или за наемане обективно не могат да бъдат сравнявани, доколкото удостоверяват притежаването на съответната техника под една или няколко правни форми, сравнението е възможно на доказателствата по т. 7, която изисква такива за използване на определена техника. Поради това и след като всички кандидати притежават доказателства за собствено и/или наето техническо оборудване, безспорно единствен показател, по който може да се извърши сравнение е този по точка 6 - приходите от реклама. Дали възприетият критерий за сравняване на кандидатите е целесъобразен е извън обсега на преценката за законосъобразност на оспорвания акт. За да се извърши исканото от жалбоподателя сравнение по качеството на техниката, с която отделните кандидати биха обслужвали съответния регион би следвало разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Правилата да изисква сравнението за по-добри показатели да се извършва не по т. 8, а по т. 7 на чл. 6. Не това обаче е приела Комисията за регулиране на съобщенията в Правилата. Изхождайки от задължението си на регулатор в областта на електронните съобщения, с цел защита правата на потребителите на телевизионни услуги, комисията е въвела минимален стандарт за техническо оборудване, който е задължителен и който обезпечава изискуемото качество на предоставяната услуга. С оглед на това всякакви сравнения на технически възможности над определения стандарт е приела, че биха били лишени от обективност. Целесъобразността на така приетото решение не е предмет на съдебен контрол. Съобразно изложеното твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорвания акт поради нарушение на критериите за провеждане на процедурата е неоснователно. Неоснователно е и твърдението за немотивираност на оспорения акт. Мотивите на административния акт, т. е. фактическите и правни основания за издаването му, са елемент на установената от закона форма на акта. Видно от съдържанието на обсъжданото решение, в същото са посочени правните основания и релевантните фактическите обстоятелства за издаването му. Относно фактическите основания следва също да се посочи, че обсъжданият акт е приет въз основа на доклад на работна група, назначена със заповед на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Работната група е мотивирала подробно доклада си и е направила класиране на кандидатите при отчитане на всички показатели, включително по приходи от реклама. От тях е безспорно, че заинтересованата страна - "ТВ Седем" ЕАД има повече приходи от реклама от жалбоподателя. Като е издал оспорения акт на базата на доклада на работната група, приемайки изцяло установената от него фактическа обстановка, административният орган е приел мотивите на подготвителния акт за свои, т. е. те са станали мотиви и на оспорвания акт. Предвид изложеното жалбата е неоснователна. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби и на целта на ЗЕС, поради което оспорването на "вест ТВ" ЕАД следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 5