Решение № 3730 от 6.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. Палазов от гр.София,чрез адв.Станчев против решение 1794/18.03.2022 г., постановено по адм. дело 13701/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Я. Гълъбова, Л. Кафеджийска и Н. Гълъбов, чрез адв. Андреев, оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски за настоящата инстанция. Ответниците И. Тилова, Х. Панчев, В. Тренева, А. Иванов, С. Палазова, К. Гърчева и Н. Палазова, чрез адв. Йорданов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът "Бигла - III" ООД, в писмен отговор по жалбата, чрез адв.Тонев и в пледоария по същество, чрез адв. Андреев, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно.Претендира разноски. Ответниците В. Василев, Н. Алтъпармаков, З. Тилов, А. Панчев , Д. Христов и Н. Христов не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РА-50-304/18.04.2019г. на главния архитект на СО , с която на основание чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ и §8, ал.2, т.2 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация /ПР/ на м.Зона Б-3, кв.137,район Възраждане досежно УПИ VIII-11,12,13,14 със създаване на нов УПИ XXXIII-168 за ЖС,ателиета,магазини и ПГ по имотните граници на имот с идентификатор 68134.302.168 и обособяване на остатъчен УПИ VIII-12,13,14. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура и надлежно сезиране, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а изменението отразява актуалната кадастрална граница между УПИ XXXIII-168 и УПИ VIII-12,13,14 по действащата КККР, одобрена със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор АГКК, влязла в сила. Изложени са подробни мотиви от фактическа и правна страна, като след обсъждане на заключението на приетата по делото без оспорване тройна съдебно-техническа експертиза е изведен решаващият правен извод за съответност на правното основание по т. 2, ал. 2 от чл. 134 ЗУТ, тъй като новонанесените граници на УПИ XXXIII-168 отговарят на кадастралните. Доводите за неприложимост на хипотезата на §8, ал.2, т.2 от ПР на ЗУТ са възприети като ирелевантни, тъй като изменението с процесната заповед е по реда на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, което съставлява самостоятелно основание за изменение на ПР. Изложени са мотиви и за липса на нарушения в определеното предназначение на новообразувания УПИ XXXIII-168 с оглед зоната , в която попада / зона Ц2/ и съответните на нея устройствени параметри плътност на застрояване, Кинт, мин.озеленена площ и Н на застрояването. Обосновано е и съответствието на визираните параметри с действащия ОУП, констатирано от вещото лице. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Безспорно е установено по делото, че отразените нови регулационни граници на УПИ XXXIII-168 с изменението на ПР, одобрено с процесната заповед, следват кадастралните граници по действащата КК, одобрена със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор АГКК . Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административният съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ, в приложимата й редакция /ДВ, бр. 13/2017 г. /. Обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно в настоящето производство. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК. Единственото условие е КК да е влязла в сила, респ. нейното изменение и да е налице разминаване в границите , което в случая безспорно е налице- регулационните граници по действащия ПУП от 1993 г. се разминават с кадастралните такива по одобрената през 2016 г. КК. Обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и изводът на съда,че вписването в процесната заповед на основанието по §8, ал.2, т.2 от ПР на ЗУТ не води до нейната незаконосъобразност, тъй като преписката е процедирана по реда на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, т.е. на самостоятелно и по-силно основание. С оглед на това се явяват ирелевантни и доводите по касационната жалба за неприложена/приложена регулация по действащия регулационен план. Обосновано и в съответствие с действащия ОУП е прието от административния съд, че процесната заповед се явява законосъобразна и по отношение на предназначението на новообразувания УПИ XXXIII-168. В този смисъл са и констатациите на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците Я. Гълъбова, Л. Кафеджийска , Н. Гълъбов и "Бигла - III" ООД, касаторът дължи реално направените разноски в касационното производство, каквито се установяват само по отношение на ответника "Бигла - III" ООД в общ размер от 1500лв адв.възнаграждение, договорено и надлежно внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 17.06.2022г. Възражението за прекомерност, направено от процесуалният представител на касатора по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК, се явява неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е в размер на 1250лв /плюс 250лв ДДС/, т.е. съобразено с нормативно установения минимум по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доказателства за надлежно договорено и заплатено адв.възнаграждение от ответниците Я. Гълъбова, Л. Кафеджийска , Н. Гълъбов не са приложени по делото. Представено е единствено пълномощно /лист 110/ без дата, с оформен на гърба на бланката Договор за правна защита и съдействие от 09.08.2022г. , който обаче е сключен с "Бигла - III" ООД. Следователно разноски на ответниците Я. Гълъбова, Л. Кафеджийска , Н. Гълъбов не следва да се присъждат,поради липса на доказателства за реално направени такива - ТР6/2012 г. по тълк. д. 6/2012 ОСГТК ВКС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,