Решение № 150 от 1.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1011/2011 г.

Решение № 150 от 1.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1011/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения А. С. Н., от гр. Кубрат, чрез неговия упълномощен защитник- адв. С. И., срещу влязлото в сила решение от 6.12.2010 г., на Окръжен съд - Разград, по ВНОХД № 238/2010 г., с което е потвърдена присъда № 64 от 15.07.2010 г., на Районен съд - Кубрат, постановена по НОХД № 122/2009 г., по описа на съда. В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа, че въззивното решение и потвърдената с него присъда са постановени в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК. Заявява се искане за отменяване на присъдата и решението, и оправдаване на дееца, или алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от молителя и неговия упълномощен защитник, назначен в настоящото производство, по съображенията в него, със заявеното искане. Частният обвинител и граждански ищец И. И. Т., редовно призован, не се явява и не взема становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, съобрази данните по делото, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения А. С. Н. за възобновяване на наказателното дело, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Районният съд - Кубрат е признал подсъдимия А. С. Н., от гр. Кубрат, за виновен в това, че в периода 16.06. - 28.08.1997 г., в с. Савин, Разградска област, при условията на повторност, чрез използване на технически средства и МПС, отнел чужд движима вещ, на стойност 9000 лв., която не е била под постоянен надзор, от владението на И. И. Т., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е немаловажен и кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, 4, предл. 1 и 2, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 109/94 г., на РС - гр. Тутракан, а именно една година и девет месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Отхвърлил е предявения от И. И. Т. граждански иск против подсъдимия Н. за сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, 5000 лв. - лихва за забава върху сумата, като погасен по давност. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение, Окръжен съд - гр. Разград, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред. Изтъкваният довод в искането, а именно за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е развит в корелация с този за нарушение на закона и се свежда до несъгласието на осъденото лице с доказателствената основа на приетите фактически положения, обусловили правните изводи на инстанциите по същество за вината и отговорността му. Не е вярно, че деецът е бил признат за виновен и осъден, при липсата на доказателства, безспорно установяващи авторството на престъплението, а също, че не е установена собствеността и характера на инкриминираната вещ. Предходните инстанции са изложили подробно и убедително съображенията си, мотивирали ги да приемат, че именно А. Н. е извършител на престъплението, в което е обвинен, признат за виновен и осъден. Задълбочено са анализирани обясненията му, като са обсъдени противоречията между тях и показанията на свидетелите Т., Н., Г. и Б., както и тези на свид. А., разпитан по надлежния процесуален ред по делегация от РС - гр. Сливен и приобщени, съгласно изискванията на чл. 283 НПК, наред и с аргументите им да кредитират едни от тях и да отхвърлят други. Действително, в съдебно заседание на 2.07.2010 г., съдът е дал ход на делото в отсъствието на осъдения Н., при участието на назначения му в производството служебен защитник. В това съдебно заседание е бил проведен разпит на пострадалия свидетел И. Т. и са прочетени показанията на свид. А. А.. Констатирайки тези обстоятелства обаче, наред и с данните, че подсъдимият по делото е уведомил органите на ОД "Охрана"- гр. Разград, че поради внезапно възникнал неотложен служебен ангажимент в друго населено място, е в обективна невъзможност да се яви в посоченото съдебно заседание, въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 327 НПК, е допуснал повторното събиране на доказателствата от втората инстанция, с което и коментираното процесуално нарушение е отстранено. Известно е, че въззивната инстанция, освен по приложението на закона, е и последна инстанция по фактите и в нейните правомощия е провеждането на съдебно следствие, включващо събиране на всички относими към предмета на доказване в конкретния наказателен процес доказателства, съобразно рамката по чл. 102 НПК, според обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, при съблюдаване на критериите, заложени с разпоредбата на чл. 327, ал. 1 - 5 НПК. Коментираните свидетелски показания са оценени обективно и всестранно, съвкупно с останалите доказателствени източници, и категорично са подкрепени от тях в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност. Изложените в искането за възобновяване множество съображения във връзка с доказателствата, безусловно сочат на необоснованост, която е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 328, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, отменителни основания, установени от закона и като такива за възобновяване, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Ето защо, настоящата инстанция не следва да обсъжда доводите, стоящи извън предмета на проверката в рамките на извънредния способ за контрол на влезлите в сила съдебни актове. В този смисъл, съдилищата не са нарушили закона, приемайки за несъмнено доказано авторството на осъдения на инкриминираната квалифицирана кражба. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният и въззивният съд стриктно са спазили процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, и тези, относно формиране на вътрешното им убеждение по фактите, регламентирани в принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК и чл. 107 НПК. Атакуваното въззивно решение съдържа мотивиран отговор на всички възражения на осъденото лице, съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, в съответствие със закона, при което механичното им възпроизвеждане и в искането за възобновяване на наказателното дело, прави безпредметно преповтарянето им и в настоящото производство. При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от А. Н. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на кражба - по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, 4, предл. 1 и 2, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, окръжният съд законосъобразно е заключил, че следва да потвърди присъдата, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл, влязлата в сила осъдителна присъда и потвърждаващото я въззивно решение, предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване, са законосъобразни. Поради горните съображения, като намери, че по делото не са допуснати изтъкваните от осъденото лице нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила осъдителна присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение