Решение № 7614 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2009 г.

Решение № 7614 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борислав Цветков Игнатов от гр. Монтана, подадена чрез упълномощен адв. Димитър Вълков, против решение от 15.12.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана, V състав по адм. д. № 695/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че ползвателят не притежава удостоверителен документ, издаден по силата на актовете на държавните органи, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Касаторът твърди, че погрешно е възприето представеното Удостоверение № 3046/15.06.1992 г. като негодно доказателство по делото, тъй като то удостоверява решение на легитимен орган, предоставил правото на ползване на процесния недвижим имот в период, когато правото е било надлежно и съобразено с материалния закон. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото права по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ възникват само за изчерпателно посочения в разпоредбата кръг субекти и касаторът не е между тях. Обоснован е и вторият довод, изложен в оспореното решение: Удостоверение № 3046/15.06.1992 г. е издадено след влизане в сила на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/03.04.1992 г.), съгласно който се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и не може да породи желаните правни последици. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 15.12.2008 г. е отхвърлена жалбата на Борислав Цветков Игнатов от гр. Монтана против заповед № 2284/26.08.2008 г. на кмета на община Монтана. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е приел, че разпоредбата на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предоставя възможност на ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, да подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота в срок до 31.01.1998 г. Съдът е преценил, че с тази разпоредба се въвежда изрично ограничение по отношение на лицата, имащи възможност да се ползват от нея, те да не са заявили правата си по предходно регламентирания ред. При това положение Административният съд - Монтана е извел извод, че тъй като молбата на касатора е от 23.06.1992 г., тя не е следвало да бъде разглеждана от комисията по § 52 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не е следвало по нея да има произнасяне по този ред от кмета на община Монтана. Освен това първоинстанционният съд е констатирал, че оспорващият е представил и претендира права на ползвател въз основа на Удостоверение № 3046/15.06.1992 г., но то не доказва надлежно предоставено право на ползване по реда на изчерпателно изброените актове на държавните органи в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд относно изключеността на жалбоподателя от приложното поле на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Това е така, защото в конкретния случай няма данни жалбоподателят да е поискал повторно при действието на горепосочената норма издаването на заповед за преобразуване на правото на ползване в право на собственост. Напротив, Борислав Цветков Игнатов е подал само едно заявление през 1992 г., по което обаче липсва произнасяне до 1998 г., поради което правата му са се запазили и той е придобил възможността да се ползва от новата процедура, регламентирана в § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което заявлението му законосъобразно е разгледано от надлежната комисия и от кмета на община Монтана, който се е произнесъл с оспорената заповед № 2284/26.08.2008 г. Би могло да се приеме, че правата на ползвателя са преклудирани само в хипотезата, при която той е получил изрично произнасяне до 1998 г. и е подал втора молба по реда на новоуредената в ППЗСПЗЗ процедура, но това в конкретния случай не е налице. Въпреки изложеното, решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, защото Административният съд - Монтана точно е установил, че жалбоподателят се легитимира с Удостоверение № 3046/15.06.1992 г., което е издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ, с който се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, поради което не може да породи претендираните от жалбоподателя правни последици. Освен това визираното удостоверение е подписано от "кмет" със запетая, като по делото няма данни кое лице в какво качество е подписало това удостоверение. Следва да се има предвид и правнорелевантния факт, че в посоченото удостоверение не е вписано на основание на кое постановление на МС или на друг нормативен акт е предоставено правото на ползване и не може да се установи дали се касае за някой от актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От приложения към преписката Протокол № 1 с неясна дата от 1981 г. също не може да се установи на основание на кой акт е предоставена земята за ползване на жалбоподателя. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение