Решение № 17 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2008 г.

Решение № 17 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. и К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр. д. № 448/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Д. П., Г. П., Ю. Г., Н. К., В. К. и Й. В. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е отхвърлен частичният иск на касаторите срещу ответниците по чл. 72 и 74 от ЗС - за сумата от 90 000 лв., при пълен размер 163 937 лв., претендирана като стойност на извършените от ищците в имота на ответниците подобрения през периода 26.01. - 10.10.04 г., за който ищците били във владение на имота по сключен с ответниците предварителен договор за продажбата му. Прието е, че страните са уредили отношенията си за подобренията с договора, при развалянето му по безспорната вина на купувачите, поради което ответниците - продавачи не им дължат претендираната сума. Доказателства за недействителност /унищожаване/ на уговорката за недължимост на суми за подобрения в споразумението за връщане на имота от 10.10.04 г., поради твърдяното от купувачите заплашване, не са представени по делото. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: С предварителен договор от 26.01.04 г. ответниците обещали да продадат на ищците - извършващи строителна дейност като гражданско дружество - строителна фирма "ВЕК" свой недвижими имот - дворно място от 383 кв. м. с недовършената седеметажна жилищна сграда в него, за сумата от 150 000 евро - чл. 1, р. I-ви, платима разсрочено на дати и части, посочени в чл. 2. При заплащане на всички дължими вноски е уговорено окончателният договор да бъде изповядан на 16.08.04 г. - чл. 3. Владението на имота е предадено на купувачите при подписване на договора - чл. 3, р. II. В чл. 5,6 и 7 от р. II са уговорени санкции при неизпълнение на договора от страните, като конкретно в чл. 6 е посочено, че ако купувачът изпадне в забава за която и да е вноска от цената с повече от 40 дни, продавачите могат да развалят договора, като не дължат разходите за направени в имота подобрения до развалянето, както и връщане на направените от купувача вноски. Безспорно и установено е по делото, че предварителният договор е развален поради неизпълнение на задължението на купувача за цената на 3.07.04 г., с едностранно волеизявление на продавачите в нот. покана от 29.06.04 г. Купувачът им е предал имота на 10.10.04 г., като в съставеното при предаването споразумение изрично е посочено, че страните не си дължат неустойки и нямат взаимни претенции. Ищците са представили доказателства за установяване вида и стойността на подобренията, които въззивният съд не е обсъждал по съображения за недължимостта им на осн. чл. 6, р. II от предварителния договор, които касационният състав споделя. Недължимостта на разходите за подобрения в случая е уговорена като санкционна последица при неизпълнение на договора и развалянето му по вина на купувача, видно от съдържанието на клаузата на чл. 6, р. II и систематичното й място в договора. Договорната клауза създава основание за продавачите да получат подобренията, без да ги плащат и изключва неоснователното им обогатяване, на което се позовават касаторите. Касаторите не твърдят волята им да е опорочена при постигане съгласието за клаузата на чл. 6 от предварителния договор; за твърдяното заплашване при подписване на споразумението /което я преповтаря/ не са представили доказателства. Доказателства за психична принуда над купувачите не произлизат от самия договор, само поради неизгодността му за тях. Касаторите, като носещи доказателствената тежест, е следвало да установят твърденията си за заплашване - чл. 127 от ГПК, което не са сторили. Без отношение към спора са доводите на касаторите и представените доказателства за сключени предварителни договори с трети лица за продажба на обекти в подобрената сграда и задълженията им към тези лица. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.