Решение № 6480 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2018 г.

Решение № 6480 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, както и по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Г. С. Р. с постоянен адрес в гр. В. срещу решение № 2017 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2342/2016 г. по описа на Административен съд - В., ХV състав. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт, неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Предмет на спора е и частна жалба срещу определение № 342 от 29.01.2018 г., постановено по същото дело, с което съдът е оставил без разглеждане искането на адвокат М. К. Д., в качеството й на особен представител на Г. С. Р., за допълване на решение № 2017 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2342/2016 г. по описа на Административен съд - В., ХV състав. Посочени са отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. В., в отговор по касационната жалба от 22.01.2018 г., изтъква съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Моли при приемане на допустимост на оспорването, решението на Административен съд - В. да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно. Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба предвид влязлото в сила решение № 4288 от 18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 10663/2016 г. по описа на Районен съд - В. се съобразява, че заповед № 0301-ЗДЗД-0944 от 1.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. В. е административен акт, който по силата на чл. 27, ал. 6 ЗЗДет. подлежи на самостоятелно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който ред включва и касационно оспорване на решението на административния съд. Ето защо се приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на Г. С. Р. против заповед № 0301-ЗДЗД-0944 от 1.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. В., с която на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), Б. Г. С. е настанена в професионалното приемно семейство на Б. Г. М. и А. И. М. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка се констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Съдът е разяснил делото изцяло и е изложил подробни мотиви относно фактическата обстановка, които кореспондират със събраните доказателства и съдържат правилен прочит на последните, с оглед релевантните към спора материалноправни норми. Съдебната проверка е извършена при спазване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да се възпроизвеждат отново. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В настоящата касационна жалба недопустимостта на съдебният акт е обоснована с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. П. се отнася до приложението на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 284, ал. 3 ГПК и чл. 290 ГПК, които не регламентират касационното производство по административни дела, предвид специалните норми на чл. 208 - чл. 228 АПК. Недопустимостта на постановените решения по административни дела е уредено като касационно основание в чл. 209, т. 2 АПК и в случая, с оглед на изложените по-горе мотиви, това оплакване се явява неоснователно. В касационната жалба само декларативно е посочено, че са били нарушени правото на справедлив съдебен процес, на принципа на пропорционалност и ефективност, както и правото на майчинство на Г. С. Р., без мотивирано конкретизиране с кои свои процесуални действия, фактически и правни изводи в обжалваното решение, съдът нарушил цитираните права и принцип. От данните по първоначалното дело се установява, че с определение № 2307 от 13.09.2016 г., съдът е предоставил на жалбоподателката правна помощ за процесуално представителство и с определение № 2371 от 19.09.2016 г. е назначил за неин особен представител адвокат М. К. Д.. С молба от 10.10.2016 г., цитираният адвокат е изпълнил указанията на съда за конкретизиране на оспорения административен акт и неговите пороци, като освен нарушения на ЗЗДет. е посочил и текстовете на чл. 9 и 18 от Конвенцията за правата на детето. Следователно не са били релевирани оплаквания за нарушения на правото на Европейския съюз, включително и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Направени са доказателствени искания за предоставяне на административната преписка в цялост, за назначаване на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и допускане на двама свидетели при условията на довеждане, които доказателствени искания са били уважени от съда. По делото са представени всички доказателства за работата на органите по социално подпомагане и мерките за закрила, взети по отношение на Г. С. Р., тези спрямо първото й дете Е. Г. С. и на второто й дете Б. Г. С., по отношение на което е издадена процесната заповед. Следва да бъде отбелязано, че с определение № 2899 от 17.11.2016 г., жалбоподателката е била освободена от заплащане на разноски по делото, а исканата от нея експертиза е заплатена от бюджета на съда. Последният е извършил всички процесуални действия с участието на особения представител адвокат М. К. Д., която е изразила становище и по съществото на спора. В оспореното съдебно решение безпристрастно са изложени подробни мотиви, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, чийто анализ е съобразен с относимите към спора материалноправни норми. Обстоятелството, че съдът не е изложил съображения относно правото на ЕС не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като цитираните от него норми на националното законодателство, са хармонизирани с правото на ЕС. О. това, както бе посочено по-горе в тези мотиви, оплаквания в този смисъл, не са били релевирани от жалбоподателката. Оспореният съдебен акт съдържа задължителния реквизит на решението, регламентиран в разпоредбите на чл. 172а АПК. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод за неоснователност на оплакването за нарушение правото на справедлив съдебен процес, както и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Що се касае до твърдяното от касатора за нарушение на принципа на пропорционалност и ефективност, съдът е изложил подробни мотиви относно приложените от органите от отдел "Закрила на детето" мерки за отглеждането на детето Б. Г. С. от неговата майка и неуспеха, който те са претърпели. Настаняването в приемно семейство също представлява отглеждане в семейна среда. Дори да бъдат пренебрегнати всички събрани от компетентните органи данни относно родителския капацитет на Г. С. Р., предвид представите, които тя е формирала за тях като към врагове и лица, които искат да й отнемат детето, обусловили прояви на враждебност и отказ за съдействие, то не могат да бъдат пренебрегнати констатациите и изводите на изготвената и приетата по делото комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, които са извършени на база клинично интервю. От цитираното доказателство се установява, че лицето страда от параноидна шизофрения - F20.0, с дебют на първата хоспитализация 28.02.-14.04.2012 г. по повод на грубо неадекватно поведение по психотични мотиви и суициден опит. Следват още осем хоспитализации, породени от самоволно спиране на предписаното лечение, поради което не е постигната ремисия. Заболяването е с непрекъснато протичане, проявява се с параноидно халюцинаторна симптоматика, изразени афективни колебания, нисък праг на раздраза с несъразмерни дисфорични реакции и агресивно, и автоагресивно поведение при липса на критичност към заболяването и необходимостта от лечение. Налице е нисък терапевтичен съюз, което налага провеждането на системно антипсихотично лечение под контрола на психиатър. Ранният дебют на заболяването, непрекъснатият ход на протичане, непридържането към предписаното лечение представляват неблагоприятни фактори за развитието на заболяването и водят до надграждането на емоционално-волева промяна на фона на интелектуален дефицит. Родителският капацитет на жалбоподателката е дефицитарен (почти отсъства), с невъзможност за адекватно полагане грижи и правилен възпитателен подход към дете. Умствената изостаналост, депривационната среда, в която е живяла и регистрираното психично заболяване са фрустиращи обстоятелства по отношение на родителския капацитет. Предвид здравословното си състояние и дефицитарен родителски капацитет (почти до пълна липса на такъв), Г. Р. не е в състояние да взема самостоятелни решения както за себе си, така и такива по отношение на отглеждането и възпитанието на детето Б.. Съдът е установил също така нежеланието на роднините на майката да я подпомагат при отглеждане на детето. В тази връзка правилно съдът е приел, че здравословното състояние на жалбоподателката, установената липса на достатъчно средства за издръжка, без възможност за увеличаването им, както и на постоянно жилище, определят към момента на издаване на заповедта трайна невъзможност на майката да отглежда и възпитава детето Б., обуславят фактическия състав на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. и издаване на заповед по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. за настаняването му в приемно семейство. Посоченият в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. критерий не е дискриминационен, тъй като съдържа обективния критерий "трайна невъзможност" за отглеждане на детето. При проведеното административно производство и при разглеждане на спора от съда е взето предвид не само заболяването на жалбоподателката, но и неуспеха на взетите други мерки за закрила, липсата на подкрепа от роднините й, както и материалното й положение. Ето защо не може да бъде прието, че спрямо нея е била осъществена дискриминация по признак "увреждане". В касационата жалба липсва съобразяване с установените предпоставки на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. и кореспондиращите с този правен извод доказателства. Правилно съдът е изложил и мотиви относно влязлото в сила решение № 4288 от 18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 10663/2016 г. по описа на Районен съд - В., с което детето Б. Г. С. е настанено за отглеждане в професионалното приемното семейство, посочено в процесната заповед. От мотивите на решението става ясно, че Г. С. Р. е била изслушана по това дело и казаното от нея е било съобразено. При невъзможност жалбоподателката сама да полага грижи за детето, родено на 30.01.2016 г., не може да бъде прието, че при настаняването му в приемно семейство, е нарушено правото й на майчинство, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗЗДет. задължава приемното семейство да дава сведения на родителите и да съдейства за личните отношения. Освен това най-добрия интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни хипотези, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз изрично е казано, че ползването на прокламираните права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите поколения. Въз основа на отразените в преамбюла основни положения, едно от което е посоченото, Съюзът признава посочените по-долу права, свободи и принципи. В чл. 24 ХОПЕС изрично е казано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията не се допуска упражняване на права, ако това накърнява права или законни интереси на други. Член 47, ал. 4 от основния закон поставя децата, останали без грижата на близките си под особената закрила на държавата и обществото, а ал. 5 от същия текст сочи, че условията и редът за ограничаване на родителските права се определят със закон. Изложените в тези мотиви допълнителни съображения също налагат извода, че решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон. Липсата на касационни основания обуславя оставяне в сила на оспореното решение. След постановяване на съдебния акт, с молба от 22.12.2017 г., адвокат Димитрова, е поискала от съда да допълни решението си, тъй като липсвало произнасяне за съответствие на обжалвания акт с правото на ЕС. В молбата са изложени съображения относими към касационно оспорване. В изпълнение на указанията на съда да конкретизира искането си за допълване на решението, с молба от 19.01.2018 г., процесуалният представител на жалбоподателката е уточнил, че иска с решението си съдът да се произнесе относно допуснатото от ответника с процесния административен акт нарушение на нормите на чл. 33, т. 1 и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, а при необходимост да отправи преюдициално запитване в същия смисъл и по смисъла на нарушаване на правото на доверителката й на недискриминация. Видно от съдържанието на първоначално подадената жалба, от уточнението й от 10.10.2016 г., така и от пледоарията на адвокат Димитрова по същество, както и от тези мотиви, такива оплаквания не са били наведени, а същите са релевирани след постановяване на съдебния акт, което е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК още в жалбата оспорващият трябва да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта. Казаното се отнася и до искането за отправяне на преюдициално запитване, тъй като след постановяване на решението, липсва висящ процес и първоинстанционният съд се десезира. Наред с това правилно последният е преценил, че вече се е произнесъл по цялото оспорване. По изложените съображения, частната жалба на адвокат Димитрова, в качеството й на особен представител на Г. С. Р. срещу определение № 342 от 29.01.2018 г., с което съдът е оставил без разглеждане искането на цитирания адвокат за допълване на решение № 2017 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2342/2016 г. по описа на Административен съд - В., ХV състав, се възприема като неоснователна, а определението - за правилно. Същото не страда от посочените пороци по чл. 209, т. 2 и 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК, и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, и чл. 234 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,