Решение № 4156 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2013 г.

Решение № 4156 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на РУСО - Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 670 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 690/2012 г. на Административен съд Пазарджик. С него се отменя решение № НС-77#1/13.08.2012 г. на директора на РУСО Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-1484-1/3.07.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и е изпратена преписката на органа за решаване по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилните изводи на съда във връзка с преценката на допълнително споразумение към трудов договор от 18.11.2010 г. Ответникът - Петя Дамянова Машева взема становище по касационната жалба в писмен вид, чрез процесуален представител със съображения за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред съда е бил спорен въпросът за правото на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. За да отмени решението съда е установил, че жалбоподателката е вписала учредяване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност като на 18.11.2010 г. е прехвърлила собствеността на дружествените си дялове и от същата дата се намира в трудово правоотношение с това дружество, което трудово правоотношение е прекратено на 27.04.2012 г. Установено е също така от регистъра на осигурените лица, че жалбоподателката е била осигурявана като лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО от 2009 г. до май 2012 г. Прието е, че след вписването на 11.02.2011 г. в търговския регистър на договора за прехвърляне на дружествени дялове, тя е загубила качеството на едноличен собственик на капитала. За нея са били дължими и внасяни осигурителни вноски повече от 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение. За този период от време жалбоподателката е притежавала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. При установеното от фактическа и правна страна е отменено решението на директора на РУСО - гр. Пазарджик. Решението на съда е правилно. Не се установяват пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му. Съгласно чл. 54а ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и са налице предпоставките по т. 1, 2 и 3 от същата алинея. В настоящият случай всички тези обстоятелства са установени от доказателствата по делото. Основното твърдение в касационната жалба се състои в това, че съда е обсъждал промяната в собствеността на дружеството, считано от 18.11.2010 г., вписана на 19.2.2011 г. като във връзка с това е приел за допустимо изменение на трудов договор, какъвто преди това административният смята, че не е бил валидно съществуващ. Поради това тъй като не е бил налице валиден трудов договор, той не било възможно да бъде изменен. Тези доводи са неоснователни. В случая за правилното разрешаване на спора е от значение установяване на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО, които съда правилно е приел, че са налице. Въпросът за отношенията между жалбоподателката Петя Дамянова Машева с процесното еднолично дружество с ограничена отговорност "Палмира - Бел" ЕООД преди 18.11.2010 г. са без значение, тъй като този период е извън обхвата на цитираната норма на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Спорните въпроси относно валидността на трудово правоотношение преди дата 18.11.2010 г. също са без значение, тъй като считано от тази дата следва да се приеме безспорно, че е налице валидно трудово правоотношение, дори да се приеме, че преди това такова не е било съществувало, както правилно е приел и съда. Спорният анекс за изменение на трудов договор може да се преценява и като трудов договор на общо основание за възникване на трудово правоотношение между сключилите го страни поради което касационните доводи че не няма трудово правоотношение са неоснователни. При отсъствие на касационни основания за отмяна, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение,