Решение № 6574 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2011 г.

Решение № 6574 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на директора на Агенция "Митници" - гр. София. Касационната жалба е срещу решение № 2866/13.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6542/2010 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменен РА № 5/37/18.01.2010 г., издаден от митнически орган - началник сектор "Последващ контрол" при Митница - Свищов, потвърден с решение № 162/19.03.2010 г. на директора на Агенция "Митници" в частта за установено задължение на "Алко" ООД - гр. Велико Търново за заплащане на акциз за данъчен период на месец август 2007 г. в размер на 46 673,22 лв., лихва за забава за периода 15.05.2008 г. - 04.10.2009 г. в размер на 3 46,73 лв., акциз в размер на 716,66 лв. и лихва за забава в размер на 886,34 лв. за периода 15.09.2009 г. - 4.10.2009 г. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се сочи и друго отменително основание, на което касаторът се позовава - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като се съдържат оплаквания, че неправилно съдът е кредитирал експертизата, приета в съдебното производство, както и оплакване за неправилна преценка от съда на събраните доказателства. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Алко" ООД срещу ревизионния акт. По делото е депозирано и писмено становище от касатора. Частната жалба е против разпореждане от 31.05.2011 г. за наложена глоба на агенцията в размер на 1 000 лв. на основание чл. 405 ЗСВ. Ответникът по касационната и частната жалби "Алко" ООД - гр. Велико Търново, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становища. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и затова е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: По касационната жалба. За да отмени ревизионният акт в обжалваната част от "Алко" ООД първоинстанционният съд е приел на първо място, че този акт не съдържа мотиви, което е един от задължителните реквизити по чл. 120, ал. 1 ДОПК, като нито едно обстоятелство според съда не е подложено на анализ от ревизиращия орган, макар мотиви да се съдържат в ревизионният доклад. На второ място според съда ревизионният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело не само до нарушаване на процесуалноправните правила, но и до нарушаване на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че в протокола на мобилната митническа група от 7.08.2007 г. не е посочено с какви уреди е извършено замерването, за да може да се изчисли грешката, който факт се потвърждавал и от заключението на вещото лице на съдебно-счетоводната експертиза. Според съда събраните по време на ревизията доказателства от посочения получател "Тотал Вини" ЕООД и от лицето, извършило превоза са тълкувани неправилно и избирателно, като не са отчетени всички събрани доказателства. Съдът е приел, че посочения превозвач ЕТ "Георги Дечев" е осъществил транспорта на винения дестилат, а обстоятелството, че има промяна в собствеността на камиона е неправилно и необосновано, защото нямало забрана едно превозно средство да е собственост на едно лице и да се управлява от друго. Съдът не е възприел констатациите в ревизионния акт, че са установени липси на акцизни стоки, посочени в протокола на митническата обилна група. Те според съда са в рамките на обичайната грешка и ако това е било отчетено от органа, издал ревизионният акт, би се стигнало до друг извод - в посока липса на основание за начисляване на акциз. Относно установените от ревизията и определени в акта лихви, съдът е приел, че той в тази си част е немотивиран. Обжалваното решение е неправилно. Ревизията е извършена при условията и по реда на ДОПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 104 ЗАДС. Това означава, че в тежест на ревизирания субект е да установи всички положителни факти, за да опровергае констатациите на ревизиращите органи. Наистина в ДОПК липсва разпоредба, че констатациите на ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното, в какъвто смисъл беше разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), но спазвайки общите правила при доказването, то този който твърди положителните факти, следва да ги докаже. Не е налице задължение по отношение на този, който твърди отрицателните факти, както в случая са констатациите на ревизиращите органи. Освен това разпоредбата на чл. 160 ДОПК задължава решаването на спора по същество, затова съдът няма правомощия да отмени акта на процесуално основание. Първоинстанционният съд не се е съобразил с тези правила. Решението му в този смисъл е немотивирано. Изложени са мотиви за липса на мотивиране на ревизионния акт, което не отговаря на истината. Нееднократно ВАС е изразявал становища в решенията си, че когато мотивите се съдържат в ревизионния доклад, не е необходимо в ревизионния акт те да се преповтарят. Процесният случай е именно такъв. Подробно в ревизионният доклад са изложени констатации за липси на винен дестилат, позовавайки се на протокола на митническата мобилна група. В този смисъл неправилно съдът е приел, че е налице липса в ревизионния акт на един от задължителните реквизити - мотивиране на акта. От друга страна неправилно е прието, че ревизионният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Дори да се приеме, че е така, съдът като съд по същество е длъжен да изясни релевантните за спора факти и да постанови решение по съществото на спора, предвид липсата на законово правомощие за отмяна на ревизионен акт на процесуално основание, предвид чл. 160, ал. 1 във връзка с ал. 4 ДОПК. В съдебното решение не са обсъдени в съвкупност всички доказателства, а съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която на практика е преразказала извършеното от мобилната митническа група в протокола от 07.08.2007 г., като вещото лице не е извършило никаква проверка в дружеството-жалбоподател, нито на акцизните документи, които то е било длъжно да води по ЗАДС В заключителната част на експертизата е прието, че в момента на проверката не присъства винен дестилат и ако митницата е отразила своевременно представените й от "Алко" ООД документи, "е видно, че няма да има липси". В случая вещото лице е направило хипотетични заключения и правни изводи, което е недопустимо, но въпреки това съдът изцяло се е позовал на това заключение. Предвид изложеното решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и затова подлежи на отмяна, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови решение по съществото на спора, съобразявайки се с указанията в настоящето решение по обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и при преценка да назначи нова експертиза с конкретни задачи да се извърши проверка при "Алко" ООД с оглед установяване дали са спазени всички законови разпоредби по съставяне и водене на акцизните документи, включително на дневника за складовата наличност за процесния период, предвид констатациите на ревизиращите органи, че този акцизен документ не е воден редовно - от чл. 84 до чл. 90 ЗАДС, респ. чл. 73 и сл. от ППЗАДС. Съдът следва да проследи по какъв начин е издаден придружителния административен документ, какво е движението му по отношение на процесните акцизни стоки, както и да се произнесе относно констатацията в ревизионния акт, че при проверката от мобилната група не са представени протоколи и показния на разходомера и че същият бил разкачен от електрическата мрежа и не са отчетени показания. Съдът на нито един от тези важни въпроси не е отговорил, а се е съсредоточил само повърхностно и в противоречие с нормите на ДОПК за ревизионното производство да отмени в обжалваната му част ревизионния акт само поради немотивираност на акта и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Това е довело до непроизнасяне мотивирано по съществото на спора, а частичната отмяна на акта е извършена от съда на процесуално основание, което не намира опора в закона. При постановяване на решението си съдът не се е позовал на нито една от приложимите материалноправни норми на ЗАДС, приемайки че ревизионният акт е материално незаконосъобразен, поради което са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По частната жалба. По време на разглеждане на делото от първоинстанционния съд на ответната пред този съд страна - директора на Агенция "Митници" е наложена глоба на основание чл. 405 ЗСВ в размер на 1 000 лв. Съгласно ал. 4 на тази разпоредба глобата, постановена от съда подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, поради което Върховният административен съд, I отделение не е компетентен да я разгледа. Затова частната жалба срещу наложената глоба следва като недупостима да се остави без разглеждане, а производството в тази част пред ВАС, I отделение следва да се прекрати. Частната жалба следва да се изпрати по компетентност на Административен съд, София-град, който да я разгледа по реда на ЗАНН. В този смисъл е налице и константна съдебна практика по въпроса за наложените глоби по реда на чл. 405 ЗСВ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,