Решение № 12911 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2013 г.

Решение № 12911 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, срещу решение № 47 от 10.04.2013 г., постановено по административно дело № 214/2012 г. по описа на Административен съд -Кърджали, с което по жалба на Ажда Лятиф Ахмед е отменено негово решение № ПОВН-12/15.11.2012 г. и е осъден да заплати направените по делото разноски. Жалбоподателят излага доводи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. При алтернативност, моли да бъде намален размера на присъдените разноски, като прекомерно висок и несъответстващ на фактическата и правна сложност на спора. Ответникът - Ажда Лятиф Ахмед, чрез процесуалния си представител, адв. Мехмед оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждането на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е основателна. С обжалваното решение на Административен съд Кърджали, по жалба на Ажда Лятиф Ахмед е отменено решение № ПОВН-12/15.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване"-гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № Д-08-081-02-00024264 на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ, с което на Ажда Лятиф Ахмед е отказано отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане, за срока по чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови този акт, съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки възприети от административния орган за постановяване на отказа. След анализ на представените по делото доказателства, съдът е направил извод, че Ажда Ахмед е била в Република България в периоди, които не са отразени в справката на АИФ "Граничен контрол", съответно тя е упражнявала дейност, като земеделски производител през процесния период 03.05.2012 г . - 06.06.2012 г. и дължимите осигурителни вноски са били внесени. От това следва, че същата е била осигурено лице съгласно § 1, т. 3 КСО и на основание чл. 48а от КСО същата има право на парично обезщетение за бременност и раждане. Въз основа на тези изводи решаващият съд е отменил оспорения административен акт. Решението е неправилно . По делото е установено, че на 03.05.2012 г. Ажда Лятиф Ахмед е подала декларация с вх. № 0916002862 за регистрация, като самоосигуряващо се лице, в която е посочила, че от същата дата започва упражняването на дейност, като земеделски производител, с посочен вид на осигуряването - за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Не се спори, че от тази дата са внесени дължимите осигурителни вноски за посочения вид осигуряване. На 06.06.2012 г. Ажда Ахмед е родила дете на територията на Република Турция. От изискана справка от Областна дирекция на МВР- гр. Кърджали за задграничните пътувания на Ажда Лятиф Ахмед е видно, че същата е преминавала границата на Република България ( влизане -излизане ) за периода 01.01.2011 г. - до 25.09.2012 г. с влизане на 17.08.2012 г. и излизане на 08.09.2012 г., от което е видно, че през процесния период (03.05.2012 г . - 06.06.2012 г.) същата не се е намирала на територията на Република България и не е имало как да упражнява трудова дейност, като земеделски производител, поради което тя не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 КСО, тъй като не е възникнало задължение за внасяне на осигурителни вноски и те се явяват недължимо платени. Съгласно чл. 50 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Разпоредбата на чл. 10 КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и за който са внесени и дължимите осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Внасянето на осигурителни вноски без лицето реално да е упражнявало трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ факт. По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъда отменено. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение