Решение № 5156 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2015 г.

Решение № 5156 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на образованието и науката, против решение № 17/20.01.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-1118/2014 г., с което по жалбата на ЗАД "Виктория" е отменено негово решение № Р-01-72/23.09.2014 г. за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Застраховане на сградния фонд на МОН, държавните училища и обслужващи звена към Министерството на образованието и науката". Изложени са доводи за неправилност на обжалвания акт, с който е прието, че не са били налице всички материалноправни предпоставки за постановяване на решение за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка при условията на чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗОП. Претендира се отмяна на атакуваното решение на КЗК, както и отхвърляне на жалбата, по която е образувано производството пред същата комисия. Комисията за защита на конкуренцията не изразява становище по подадената жалба. Ответната страна - ЗАД "Виктория", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Искър" № 69-71, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христо Христов, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва жалбата. По изложени съображения относно законосъобразността на решението на КЗК, претендира отхвърлянето на касационната жалба като неоснователна, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за производството пред КЗК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП, намира същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: С оглед приложените по делото доказателства обосновано КЗК приема, че с решение № Р01-22/29.04.2014 г. от министъра на образованието и науката е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Застраховане на сградния фонд на МОН, държавните училища и обслужващи звена към Министерството на образованието и науката". С оспореното пред КЗК, решение № Р-01-72/23.09.2014 г. на министъра на образованието и науката, процедурата е прекратена на посочено основание чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗОП - по мотиви, че необходимостта от провеждането й е отпаднала поради невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. В тази връзка е отбелязано, че в резултат актуализация на държавния бюджет, направена на 04.08.2014 г. от Народното събрание, с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здровноосигурителна каса за 2014 г. /обн. ДВ, бр. 67/12.08.2014 г./, са намалени разходите за всички бюджетни сфери, в това число и за образование, респективно - Министерството на образованието и науката няма да е в състояние да изпълнява ангажиментите по бъдещия договор за обществена поръчка, сключен след приключване на процедурата. КЗК правилно е установила фактите по спора, при което е направила законосъобразен извод за основателността на жалбата, подадена от ЗАД "Витоша", срещу решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, открита с решение от 29.04.2014 г. За да постанови посочения резултат Комисията приема, че представените с преписката документи не установяват невъзможността за финансиране на процесната поръчка. Изложени са съображения, че при условията на чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗОП възложителят прекратява възлагането на обществена поръчка с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна на обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. В случая, последният се е позовал на втората хипотеза /невъзможност да се осигури финансиране по причини, които не е могъл да предвиди/, поради което е изтъкнато, че визираната в мотивите на решението му актуализация на държавния бюджет по приетия ЗИД на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г., с оглед изложените в този закон твърде общи разпоредби, не налага извода, че намаляването на бюджета на МОН следва да се извърши именно за сметка на разходите за процесната поръчка. При липсата на доказателства в посочения смисъл, обосновано КЗК приема за основателна подадената жалба. Още повече, че както правилно е отбелязано и в процесното решение на Комисията, не би могло да се приеме, че сама по себе си общата актуализация на бюджета за 2014 г., съставлява основание за прекратяване на процедура, касаеща четирикратно по-дълъг период от време. Законосъобразно са счетени за неоснователни и доводите на възложителя, основани на ограниченията в бюджета за периода 2015-2017 г., съгласно РМС № 245/17.04.2014 г. - последната дата несъмнено предхожда откриването на процесната процедура с решение от 29.04.2014 г., поради което това РМС е следвало да бъде взето предвид от възложителя. Наред с горното, тези твърдения, както и твърденията за дадени от министъра на финансите указания, не кореспондират с фактическото основание за издаване на процесното решение, поради което са ирелевантни за преценката на законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение на възложителя, а оттам и на постановения от КЗК акт, предмет на настоящото производство. Според чл. 38 ЗОП /в приложимата редакция по ДВ бр. 52/2010 г./, процедурата за обществена поръчка завършва със сключването на договора за изпълнение с определения изпълнител или на рамково споразумение, съответно - с решение за прекратяване. Законът предвижда постановяване на последното в случаите, изрично уредени в чл. 39, ал. 1, т. 1 до т. 7 вкл. ЗОП, в т. ч. и този по т. 5, когато възложителят прекратява процедурата за възлагане на обществена поръчка с мотивирано решение при отпаднала необходимост от провеждане на процедурата, включително при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които не е могъл да предвиди. Анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че прекратяването на процедурата съгласно чл. 38 ЗОП е една от установените в полза на възложителя възможности за завършване на процедура за възлагане на обществена поръчка, но само ако е налице някоя от хипотезите визирани в чл. 39, ал. 1 ЗОП, в т. ч. и по т. 5 - отпадане необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнение на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. С оглед установеното от фактическа страна, правилно от КЗК е прието, че оспореното решение, така както е мотивирано от фактическа страна, е издадено без да е установено наличието на всички необходими за прекратяване на процедурата предпоставки по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 5, предложение второ ЗОП. При условие, че към 29 април 2014 г. възложителят е постановил решение за откриване на процедурата, предвиждайки средства за изпълнението на поръчката и при липсата на доказателства, че към месец септември на същата година е бил лишен от възможността за тяхното осигуряване, без да е могъл да предвиди това, решението за прекратяване на процедурата се явява постановено в противоречие с приложимия материален закон. Поради това и съдът приема, че направените въз основа установените релевантни факти, правни изводи на КЗК, са законосъобразни и жалбата срещу решението й, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ЗАД "Витоша" за присъждане на направените за касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500 лв, определен от съда според правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата част, искането на ответника е неоснователно, с оглед правилото на чл. 143, ал. 4 АПК. Следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за производството пред КЗК, касае разноски, направени в друго производство и дължими, само ако са поискани при условията на чл. 122г, ал. 9 ЗОП /което в случая не е сторено, предвид това, че разноски не са претендирани от ЗАД "Витоша" с жалбата, подадена пред КЗК, както и до приключване на проведеното от Комисията открито заседание на 20.01.2014 г., в което дружеството е представлявано от юрисконсулт Евелина Йорданова/. Поради това искането за присъждане на разноски в останалата част следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 122е ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,