Решение № 1572 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2014 г.

Решение № 1572 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенчо Христов Лещов от гр. София, чрез адв. Ножарова като процесуален представител, против решение № 5186 от 24.07.2014 г., постановено по адм. дело 3327/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон. Иска се обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане или отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдебното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 292 АПК, подадена от касатора с петитум: да бъде установено по отношение на началника на РДНСК - Югозападен район, че до влизането в сила на отказ за узаконяване по искане вх. № 9400-1968/4.11.2013 г. и вх. № 9400-1969/4.11.2013 г., обединени в едно производство с молба - уточнение от 2013 г., заповед № ДК-02-СО-59/20.07.2009 г. на началника на СРДНСК не подлежи на изпълнение предвид законовата забрана за това по смисъла на § 127, ал. 15 ПЗР ЗИДЗУТ. В исковата молба са изложени твърдения, че с посочената влязла в сила заповед му е разпоредено премахването на незаконен строеж "надстройка и двуетажна пристройка на съществуваща едноетажна сграда", находяща се в дъното на УПИ XVI-672, кв. 321 по плана на гр. София, м. Левски - Ботевградско шосе, като през 2012 г. на лицето е връчена покана за доброволно изпълнение на същата. Наведени са доводи за неизпълняемост на задължението - предмет на влязлата в сила заповед, докато висящото към днешна дата производство по направеното в срока по § 127, ал. 2, ал. 3 ПЗР ЗИДЗУТ искане не приключи с влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа. С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля предявения от жалбоподателя иск по чл. 292 АПК за признаване за установено по отношение на ответника, че правото на принудително изпълнение на заповед № ДК-02-СО-59/20.07.2009 г. на началника на СРДНСК (сега РДНСК - ЮЗР) се е погасило поради новонастъпили след влизането й в сила факти, а именно влизане в сила на § 127, ал. 2, ал. 3 и ал. 15 ПЗР ЗИДЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема установителният иск за допустим, а по същество - неоснователен. Обоснова извод, че законодателната промяна на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) в частта й, касаеща узаконяването на строежи, извършени без строителни книжа, не е новонастъпил правопогасяващ или правоотлагателен факт спрямо изпълнението по смисъла на чл. 292 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за неговата недопустимост поради произнасянето на съда по непредявено искане, не се споделя от настоящата инстанция. Подаденият с правно основание по чл. 292 АПК иск е отрицателен установителен по своя характер. Според тази разпоредба задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Съгласно чл. 268, т. 1 АПК изпълнително основание по този кодекс са влезлите в сила индивидуални или общи административни актове. В случая това е заповедта за премахване на незаконен строеж, с адресат Пенчо Лещов, която е влязла в сила на 1.06.2011 г. - датата на касационното решение, постановено по адм. дело № 2404/2011 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне жалбата срещу административния акт. Между страните липсва спор относно фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Твърденията в исковата молба са свързани с наличието на висящо производство за узаконяване на строежа по подадено от ищеца заявление до главния архитект на район Подуене на основание § 127, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗИДЗУТ, което производство според него е нововъзникнало обстоятелство по отношение на заповедта и съставлява пречка строежът да бъде премахнат до постановяване на административен акт по това искане. Претендираната с исковата молба защита е да се признае за установено по отношение на ответника, че до влизане в сила на отказ за узаконяване по висящото административно производство, заповедта за премахване на незаконен строеж не подлежи на изпълнение. Действително липсват твърдения за погасяване на задължението - предмет на изпълнение, но това не означава, че административният съд се е произнесъл по непредявено искане. Въз основа на изложените факти и обстоятелства правилно съдът е определил правното основание на иска - чл. 292 АПК. В случая не е предявен изцяло друг иск, а в рамките на заявената правна квалификация съдът оценява новонастъпилия факт, свързан с приемането на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ и подаденото от касатора въз основа на разпоредбата заявление за узаконяване на строежа, предмет на задължението. В случая съдът дава точна преценка на предпоставките на иска по чл. 292 АПК и излага принципно правилни съображения относно приложимостта на нормата на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Макар че прави заключение и относно защитата срещу принудителното изпълнение поради погасяването на задължението, то крайният правен извод за неоснователност на предявения иск е законосъобразен и обоснован. С исковата молба е оспорено задължението за премахване на незаконен строеж по влязлата в сила заповед № ДК-02-СО-59/20.07.2009 г. на началника на СРДНСК. С приемането на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ се регламентира нова процедура и се дава нов срок за предявяване на искане за строежи по § 184, които не са били заявени за узаконяване до влизане до влизане в сила на този закон, да бъдат узаконени, т.е. самата разпоредба не съставлява факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението. Правилно първоинстанционният съд приема, че фактът на подаване на заявление за узаконяване на процесния строеж по реда и в срока, предвиден в ал. 3 на цитираната разпоредба не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението. При неоснователност на касационните основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,