Решение № 8198 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2011 г.

Решение № 8198 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане гр. София против решение № 2696/03.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2498/2010 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и искане за отмяната му. Ответникът - Димитър Кънев Димитров чрез адв. Костадинова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба на посочените в нея основания е неоснователна. С обжалваното решение са отменени заповед № РД-01-277/08.03.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения на Димитър Кънев Димитров - директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Попово, област Търговище му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № ЧР-2-17/09.03.2010 г. също на изпълнителния директор на АСП, с която е прекратено служебното правоотношение с уволнения държавен служител. Фактическите основания за издаване на индивидуалния административен акт се изразяват в невзети мерки за изпълнение на задължителни предписания, дадени при проверка в дирекцията, в отпускане на месечни помощи по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), без необходимите документи за това, неизвършена проверка относно правомерността на отпуснатите помощи по чл. 9 от ППЗСП, неизвършен контрол и организация относно качеството на изпълнение на практическата дейност по отпускане на социални помощи от дирекцията. Прието е от административния орган, че изброените в заповедта нарушения на служебната дисциплина са обективирани като задължения по длъжностната характеристика на служителя - т. 5.2, и т. 5.3. За да постанови обжалвания резултат, съдът приема, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от органа по назначаването - изпълнителният директор на АСП, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл и в предвидената от закона писмена форма - чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствената процедура и материалния закон. От данните по делото се установява, че както писмените, така и устните обяснения от служителя са изискани съответно на датите 02.02.2010 г. и 26.02.2010 г., т. е. преди датата на образуване на дисциплинарното производство със заповед № РД 01-259/01.03.2010 г. Доказателствата по дисциплинарното дело не са представени на служителя, а разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл изисква изслушването и писмените обяснения да бъдат взети непосредствено преди налагане на наказанието, а събирането им преди образуване на дисциплинарното производство е в нарушение на посочената норма и води до нарушаване на правото на защита на служителя в рамките на административната процедура. На следващо място решаващият съд приема, че заповедта не съдържа императивно изискващите се реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, а именно в заповедта не се съдържа конкретно времево описание на извършените от служителя нарушения, мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, не са посочени конкретните служебни задължения на жалбоподателя, които виновно не са изпълнени или виновно са нарушени. Най-общо е посочено непредприемане на мерки, неосъществяване на контрол - т. 1, т. 3 от акта без да са посочени конкретните случаи, датите на които са извършени вменените на ответника по касация нарушения на служебната дисциплина. Такива доказателства не се съдържат и в приобщените към преписката документи. Не са обсъдени обясненията на служителя и възраженията му срещу посочените в т. 2 от акта нарушения, като не са представени убедителни доказателства от директора на АСП за извършването им. Не е обсъдена от дисциплинарно-наказващия орган заповедта на Димитров за нова преценка на правомерността на вече отпуснатите помощи при постъпила нова коригирана информация от Националния осигурителен институт. Тези пропуски в заповедта според първоинстанционният съд водят до нарушаване на правото на защита на държавния служител. На последно място в мотивите на обжалваното решение е прието, че административният орган нарушава и разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, тъй като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не са изложени съображения относно обстоятелствата свързани с тежестта на нарушението, формата на вината, цялостното служебно поведение на служителя и настъпили ли са последици и какви в резултат на приетото нарушение на служебните задължения. Така мотивиран АССГ отменя оспорените заповеди на директора на АСП за налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение и за прекратяване на служебното правоотношения с Димитър Кънев Димитров. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон поради приетата незаконосъобразност на заповедите на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Доказателствата по делото сочат, че държавният служител е изслушан от дисциплинарно-наказващия орган, предоставена му е възможност и за писмени обяснения, които са депозирани. Принципно изслушването на държавния служител и приемането на писмените обяснения гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание, ето защо на тях е придадено от закона съществено значение с оглед упражняване на правото на защита на служителя. В разглеждания случай изслушването на държавния служител и приемането на писмените му обяснения предхожда образуваното дисциплинарно производство спрямо него, но посоченото нарушение на административната процедура не е съществено и не води до порок на административния акт, обуславящ отмяната му. Видно от поканата на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тя е отправена във връзка с резултати от извършена комплексна проверка в дирекция "Социално подпомагане" - Попово, област Търговище, която безспорно е във връзка с образувано дисциплинарно производство и вменени нарушения на Димитър Димитров в качеството му на директор на проверената дирекция. В този смисъл не се споделят изводите на решаващият съд за допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на акта поради нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Настоящият касационен състав споделя подробните съображения, изложени в обжалвания съдебен акт по съществото на спора. Съгласно изричната разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително съдържа описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били нарушени. Това изискване на закона е императивно и както правилно и обосновано сочи в мотивите си съдът то е необходимо, от една страна, за да може адресата на заповедта да защити ефективно правата си, а от друга, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност като проследи основателността и тежестта на дисциплинарното нарушение и съразмерността на наложеното наказание. В случая органът безспорно констатира нарушения в дирекция "Социално подпомагане" - Попово, обективирани в доклад на ръководителя на Инспектората към АСП. Но тъй като става въпрос за нарушения, извършени от директора на дирекцията, които се субсумират под понятието дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, за проверката за законосъобразността на оспорената заповед е необходимо, както обосновано сочи в мотивите си съдът, да са изложени конкретните служебни задължения, които има ответникът по касационната жалба, и те да се съпоставят с твърдяните в заповедта правонарушения. Действително като директор на дирекция "Социално подпомагане" се предполага, че има ръководни и контролни правомощия по отношение на държавните служители в тази администрация, доколкото не е представена длъжностна характеристика за тази длъжност по делото. Но дисциплинарната отговорност е лична отговорност. Тя се налага за лични правонарушения. Това изисква да се установят личните задължения и тяхното лично неизпълнение, независимо че заема ръководна длъжност. Вярно е, че като заемащ длъжността директор на дирекция Димитров носи отговорност за организацията и качеството на нейната дейност, т. е. и при констатирани нарушения може да се твърди, че не изпълнява задълженията си по контрол върху работата на членовете, но при установената липса, от една страна, на яснота досежно извършените от него конкретни правонарушения, и от друга опровергаването им с точни и пунктуални възражения, настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че не може да бъде извършена преценка нарушава ли ответникът по касация с личните си действия, респективно бездействия възложените му служебни задължения. Този факт не дава възможност за преценка дали изпълнява точно, добросъвестно и безпристрастно, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, служебните си задълженията. Т. е. нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" не е доказано по безспорен и несъмнен начин. По тези съображения настоящата инстанция следва да постанови решение с което да потвърди обжалваното. С оглед изхода на съдебно-административния спор касаторът следва да бъде осъден да заплати на Димитър Кънев разноски по делото в размер на 300 (триста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 от АПК Върховният административен съд