Решение № 14426 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2016 г.

Решение № 14426 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Е. А. З. - Ранчева срещу Решение № 1648/11.03.2016 г. по административно дело № 9760 по описа на Административен съд С.-град за 2015 г. В жалбата се твърди, че са нарушени разпоредби на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, които водят до незаконосъобразност на постановения краен акт. Съдът не се съобразил със събраните по делото доказателства и не преценил в дълбочина спорното правоотношение. Съдът не разгледал и не се произнесъл по незаконосъобразен отказ на администрацията да приложи действаща административна уредба за възстановяване на настъпила за жалбоподателката вреда. Налице били безспорни доказателства, че Е. Р. е заплатила правото да паркира личния си автомобил в определената "зелена зона" за гр. С. и не е следвало да й бъде налагана санкция, както и да бъде поставена скоба на автомобила й. Излага и други доводи по съществото на жалбата. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение ведно със законните последици и да постанови решение, с което "Център за градска мобилност" ЕАД да възстанови сумата в размер на 30 лева. Ответна по жалбата страна счита, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Излага доводи по същество. Желае присъждане на направени по делото разноски като представя и договор за правна защита и съдействие, с който за осъществяване на процесуално представителство е упълномощена адв. Григорова. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна по отношение на твърдяната недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, но на основания различни от твърдяните от жалбоподателя. "Център за градска мобилност" ЕАД бил търговско дружество, поради което не били налице основания за търсене на отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, такава следвало да се претендира по общия гражданско правен ред. В условията на алтернативност взема становище за неоснователност на жалбата и излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу "Център за градска мобилност" ЕАД с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30 лева в резултат на незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица на ответника, изразяващи в блокиране със съответна скоба на лек автомобил марка Фолксваген ДКН СА1868ТТ, въпреки заплатена такса за по часово паркиране. В хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Както беше описано по - горе, съдът е сезиран с иск за присъждане на обезщетение в резултат на незаконосъобразни действия, изразяващи се в блокиране на автомобила на ищцата с техническо средство тип "скоба". Съобразно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред, като в ал. 2 на същия текст е въведено и изключение, при което иска може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото по делото заседание. В случая, с разпореждане от 14.10.2015 г., съдът е оставил без движение иска, като го е именувал вероятно поради техническа грешка "жалба" и е поставил няколко изисквания към ищцата, като едно от тях е да се уточни дали вредите са настъпили от незаконосъобразен акт, като се посочи точно и ясно същия и се уточни дали е бил отменен или се претендира обезщетение в резултат на действия или бездействия на определени длъжностни лица. С молба от 26.10.2015 г. З.-Р. е заявила, че претенцията и е за репариране на вреди от незаконосъобразни действия на служители на "ЦГМ" ЕАД - С., които са блокирали със скоба автомобила й. Съобразно трайната съдебна практика, принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е принудителна административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДП. Мярката е предвидена в чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДП. Налагането й представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на оспорване по установен в закона ред. При описаното в първоначалната искова молба и в допълнителната такава от 26.10.2015 г., настоящият състав не е в състояние да формулира обоснован извод за основанието за претендиране на обезщетение от страна на ищцата в първоинстанционното производство. Изясняването на основанието за търсене на обезщетение е от съществено значение за формулиране на преценка за неговата допустимост, а от там и за законосъобразността на постановения във връзска с предявения иск съдебен акт. Съобразно правилата на АПК, иск за обезщетяване на вреди в резултат на незаконосъобразна ПАМ може да се предяви едва след нейната отмяна или едновременно с оспорването и пред компетентния съд. В случая липсват данни за своевременно оспорване и отмяна на акта, както и за оспорване едновременно с предявения пред АССГ иск. При липса на отменен административен акт или за надлежното му оспорване иска за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим. Тъй като в хода на първоинстанционното производство се е твърдяло, че се претендира присъждане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на служители на "Център за градска мобилност" ЕАД - С., е следвало съда да укаже на ищцата да конкретизира точно и ясно кои са действията, в резултат на които е настъпило увреждане /ако се твърди, че са налице такива извън тези по прилагане на принудителна административна мярка/, подлежащо на компенсиране, както и от кого и кога са осъществени те. След като е оставил производството без движение, съдебният състав е следвало да изиска стриктно изпълнение на дадените указания и при липса на търсената конкретика да върне исковата молба и прекрати производството поради неотстраняване на констатираните нередовности. Едва след изясняване на въпросите, свързани с допустимостта на исковата претенция и конкретизиране на предмета на производството съда ще е в състояние да постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд С.-град следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение с оглед отстраняване на нередовността. Предвид описаното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение