Решение № 12221 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14134/2019 г.

Решение № 12221 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14134/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 739/8.11.2019 г., постановено по адм. дело № 957/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова заповед за налагане на "Шиков" ООД, гр. Пазарджик на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-500- 0411435/13.08.2019 г. - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 15 дни за бензиностанция и газстанция "Шиков", находящ се в гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че "Шиков" ООД не е рекалибрирало съдовете за съхранение на горива в срок до 08.03.2019 г., с което е извършило нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Намира, че първостепенният съд необосновано е приравнил извършваните проверки от Българския институт по метрология с процеса на калибриране, в резултат на което неправилно е приел, че нарушението, обуславящо налагането на ПАМ не е извършено. Намира, че наложената ПАВ съответства на целта на закона, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационната жалба "Шиков" ООД, гр. Пазарджик не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС – неспазване на реда и начина да предава на НАП информация по чл. 118 ЗДДС, като не е спазило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на бензиностанция, стопанисвана от дружеството. Това заключение е обосновано от констатацията, че монтираната в бензиностанцията нивомерна система е проверявана от Института по метрология за м. 08.2019 г., като при извършената рекалибровка на резервоарите преди издаването на спорната заповед не е констатирано каквото и да е отклонение. Посочено е още, че дори и да се приеме, че коментираното нарушение е извършено, то е преустановено към датата на издаване на заповедта, с оглед на което налагането на ПАМ не отговаря на регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели. Наред с това решаващият състав е преценил, че изложените мотиви относно продължителността на срока са твърде общи, а забраната на достъп до обекта в продължение на 15 дни ограничава в значителна степен правата на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. С разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е предвидено задължение за лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По аргумент от чл. 3, ал. 3, изр. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Нормата на § 32, т. 1 ПЗР от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., в сила от 1.01.2014 г., предвижда, че рекалибриране на резервоарите се извършва на пет години. В случая не е спорно, че през месец март 2019 г. дружеството е следвало да извърши рекалибровка на резервоарите и не е извършило такава. Същевременно, при извършената рекалибровка на трите резервоара на 12.08.2019 г., преди издаването на процесната заповед, не е констатирано каквото и да е отклонение. При тези релевантни обстоятелства правилно първостепенният съд е приел, че налагането на ПАМ не би довело по смисъла на чл. 22 ЗАНН до предотвратяване и преустановяване на нарушението, свързано с отчитане на количеството закупено и продадено гориво, тъй като към датата на издаване на заповедта същото е преустановено. Същевременно, не би могло да се приеме, че изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока за налагане на ПАМ са съобразени с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. Изложените мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ, са напълно бланкетни, а определеният 15- дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Този извод следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 15 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. След като към момента на издаване на процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение