Решение № 114 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2013 г.

ВКСIII гражданско отделение26.06.2013 г.докладчик Олга Керелска

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № [ЕИК] г. на СГС, IV В състав. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. Н. П. от [населено място] разноски в размер на 50 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 114 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № [ЕИК] г. на СГС, IV В състав, с което "Ч. България ЕАД е осъдено да заплати на С. П. сумата 2 792,26 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2007 г. на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД като недължимо платена от нея цена на електроенергия. В молбата се твърди, че [фирма] не е енергийно дружество и не доставя ел. енергия в обектите на потребителите - в тази връзка няма издадени по реда на Закона за енергетиката лицензии за снабдяване, търговия и разпределение на ел. енергия. Същевременно молителят [фирма], [населено място] е търговско дружество с основен предмет на дейност: обществено снабдяване с ел. енергия съгласно Закона за енергетиката, с лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л -135-11/29.11.2006 г., издадена от ДЕКЕВР. Посочва се, че доколкото исковата претенция за заплащане на сумата от 2 792,26 лв. е във връзка с доставка на ел. енергия в дома на ищцата по делото - С. П., надлежен ответник е именно "Ч. ЕЛЕКТРО България". Вместо към него ищцата неправилно е насочила исковата си претенция към [фирма] и постановеното по делото осъдително решение е по отношение на това дружество. Според молителя това влязло в сила решение има сила и спрямо [фирма], [населено място], доколкото последното следва да възстанови на [фирма] процесната сума в случай на изпълнение на съдебното решение. Предвид тези твърдения молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 304 ГПК. Ответникът [фирма] застъпва становище, че молбата за отмяна е основателна. Ответникът С. Н. П. от [населено място] оспорва основателността на молбата в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. отделение, счита, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението следва да има сила независимо, че не е било страна по делото. Отмяната по чл. 304 ГПК брани третите неучастващи в делото лица срещу силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те са участници. Легитимирани да искат отмяна по чл. 304 ГПК са не всички трети лица спрямо които силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростира, а само тези от тях, които са участници в неделимо спорно правоотношение Последното следва от обстоятелството, че разпоредбата препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, която регламентира случаите на необходимото другарство, в това число и задължителното необходимо другарство. В случая молителят [фирма] действително не е конституиран като страна, ответник в процеса. Навежданите от молителя обаче обстоятелствени твърдения, не го определят като е необходим другар на конституирания като ответник и осъден да заплати процесната сума - [фирма], Това качество не произтича по никакъв начин от обстоятелството, че молителят има лиценз за снабдяване с ел. енергия и същевременно, че [фирма] няма такъв лиценз. Това може да обоснови извод за неоснователност на претенцията към последното дружество, респ. за неправилност на влязлото в сила решение, но не обосновава необходимо другарство между двете дружества. Такова не се обосновава и от възможността осъденото дружество да иска възстановяване на сумата от молителя [фирма]. Следователно хипотезата на чл. 304 ГПК не е налице и молбата за отмяна следва да се отхвърли като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата С. Н. П. направените разноски в размер на 50 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

Цитирани разпоредби

1