Решение № 10487 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2017 г.

Решение № 10487 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на И. Н. П., чрез процесуален представител против решение № 8381 от 28.12.2016 г. постановено по адм. д. № 10178/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 16-4332-003371/29.09.2016 г., на началник на група при отдел "Пътна полиция" -СДВР, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - началник на група при отдел "Пътна полиция" - СДВР, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите на касатора, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Н. П. срещу Заповед № 16-4332-003371/29.09.2016 г. издадена от началник на група при отдел "Пътна полиция" - СДВР, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на И. П. са отнети общо 44 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно. Правно основание за издаване на оспорения пред административния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Същият размер на контролните точки е предвиден и в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към момента на издаване на оспорения пред съда индивидуален административен акт. Отнемането на контролни точки по образуваните преди влизане в сила на сега действащата наредба административнонаказателни преписки се извършва по реда на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. - § 2 от ПЗР на Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. Отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в Заповед № 16-4332-003371/29.09.2016 г., на началник на група при отдел "Пътна полиция" - СДВР. Наказателните постановления са приложени към административната преписка, ведно с докладни записки (л. 11-29), които са влезли в сила предвид необжалването им в законоустановените срокове от уведомяването и връчването на жалбоподателя. Наказателно постановление № 14-0464-000093/2014 г. е връчено лично на П. и към 12.05.2015 г., датата на влизането му в сила, на касатора вече са отнети контролните точки, които надвишават с 5 точки максимално допустимия размер от 39 точки, предпоставка за задължението му да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. В първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства за обжалване на нито едно от процесните наказателни постановления и за отмяната им. Неоспорени са и докладна записка от 07.01.2013 г. (л. 18) и докладна записка от 13.11.2013 г. (л. 20) на служители на МВР относно извършените действия за посещения на адреса на Петков и за уведомяването му по телефона за съставените наказателни постановления, с оглед на връчването им, при което той е заявил, че "е много зает, не знае точно кога ще може да се яви да получи настоящите наказателни постановления, както и че ако успее все пак да намери време, ще посети приемната на МВР на 11.11.2013 г.", но не се е явил за връчване на наказателните постановления. Наказателни постановления № 27565/02.04.2011 г., НП № 92294/14.09.2011 г., НП № 12429/16.03.2012 г. и НП № 44924/11.09.2012 г. са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната им по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, наказателните постановления като фактически основания за издаване на оспорената заповед, са породили за адресата си определените правни последици. След като няма доказателства за отменени наказателни постановления, правилно съдът е зачел правните последици от влизането им в сила и законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Изгубването на контролните точки не съставлява административно наказателна санкция, а последица от извършените нарушения. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП е вид административна принуда и се явява утежняващ административен акт. Фактът, че дори и след като последното наказателно постановление № 14-0464-000093/2014 г., е влязло в сила, с което отнетият брой контролни точки стават 44, административният орган е подновил свидетелството за управление на моторно превозно средство на Петков, поради придобиване на категория "С", не води до различни правни изводи и неприлагане на относимите нормативни разпоредби. Следва да бъде посочено, че след като в резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1-4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно средство и законодателят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е предвидил прилагането на ПАМ, вкл. ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП за да се предотврати възможността водач на моторно превозно средство загубил правоспособността си да притежава свидетелство за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство. С оглед материалната законосъобразност на обжалваната заповед, която административният орган е издал в условията на обвързана компетентност, правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С.-град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение