Решение № 12421 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Екотур Велека-К. Дамянова" против решение 616/14.06.2023 г., постановено по административно дело 2068/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против решение за налагане на финансова корекция 02/312/02716/3/01/04/02 от 12.08.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 02/312/02716/3/01/04/02, изх. 01-6500/8730#14 от 12.08.2022г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ "Екотур Велека- К. Дамянова" е наложена финансова корекция в размер на 321 185,20 лева на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (наричани по-нататък само Правилата) във връзка с договор 02/312/02716 от 03.10.2014 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Съдът е посочил, че в конкретната хипотеза е налице неизпълнение на одобрените индикатори за три пълни години - 2016, 2017 и 2018 г. Отчетените приходи от подпомаганата дейност представляват съответно 27,74%; 5,67% и 2,52% от планираните приходи, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Изложени са и подробни мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложението към Правилата. Съдът е приел, че ползвателят на помощта не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост, поради което правилно административният орган е определил финансова корекция в размер на 39 116,00лв на основание т.18 от приложението към Правилата. Доколкото констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, касаят един и същи договор, съдът е преценил, че административният орган е спазил правилото за некумулиране и след определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Съобразно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка жалбоподателят е сключил с Държавен фонд "Земеделие" договор 02/312/02716 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия, " от ПРСР 2007 - 2013 г. с предмет на инвестицията: Хотелски комплекс за селски туризъм в [населено място], общ. Малко Търново, обл. Бургас, по който е изплатена субсидия в размер на 391 160,00 лв. След окончателното плащане по проекта, в периода 21.06.2019 г. - 26.06.2019 г., е извършена на извънредна проверка на място, при която е констатирано неизпълнение на финансовите показатели, залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката е установено, че изпълнението на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018) е в размер на 8,54%, което е под 20% от заложените приходи. Съобразно констатациите в обжалвания административен акт, за 2016 година залегналите приходите от субсидираната дейност са 37 800,00 лв., резултатите от проверката на място установява реализирани приходи в размер на 10 486,62лв., което е 27,74% от изпълнението на бизнес плана за годината. За 2017 година залегналите приходите от субсидираната дейност са 72 000,00 лв., резултатът от проверката на място установява реализирани приходи в размер на 4 080,65лв., което е 5,67% от изпълнението на бизнес плана за годината. За 2018 година залегналите приходите от субсидираната дейност са 86 400,00 лв., резултатите от проверката на място установява реализирани приходи в размер на 2 179,98лв., което е 2,52% от изпълнението на бизнес плана за годината. Относно изпълнението на показателите за заетост е установено, че в одобрения бизнес-план е предвидено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо три работни места, от които едно управленски, а две- производствен персонал. При проверката е установено, че средно за трите пълни финансови години изпълнението на плана по отношение на този показател е 68,52%. Кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза установява, че изпълнението на бизнес- плана за 2016, 2017 и 2018г. е съответно 25,52%; 6,83% и 2,52%, при което общо за трите години изпълнението на бизнес-плана е 8,54%. По отношение на показателя за устойчива заетост вещото лице е изчислило идентична на посочената в административния акт средноаритметична стойност на изпълнение- 68,52 %. Между страните няма спор, че кандидатът е изградил къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но съобразно правилото на чл. 16 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. кандидатите следва да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 312, посочени в чл. 2 от Наредбата. Със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. В конкретната хипотеза е установено по несъмнен начин неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели и такива за устойчива заетост за три последователни финансови години - 2016, 2017 и 2018 година. Направените от административния орган и първоинстанционния съд изводи в тази насока се обосновават изцяло от изслушаното в първоинстанционното производство експертно заключение. Поради това първоинстанционният съд е направил обоснован извод за наличието на нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, което съобразно предвиденото в т. 8.1 от договора и чл. 46 от Наредбата е предпоставка Разплащателната агенция да поиска връщане на вече изплатени суми. При определяне на размера на финансовата корекция е съобразено изцяло и предвиденото в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата - когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената такава, както и предвиденото в т.18 от приложението- когато неизпълнението по отношение на параметрите за устойчива заетост е по-малко или равно на 50% и времетраенето на нарушението е над две финансови години, размерът на финансовата корекция е 10% от предоставената безвъзмездна помощ по договора. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за неправилност на изводите на съда, касаещи валидността на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Неоснователна е развитата и в касационната жалба теза за нищожност на издадения административен акт поради незачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение 418/18.03.2021г., постановено по административно дело 2169/2021г. по описа на Административен съд-Бургас. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са били наведени и в производството пред административния съд и са получили своя отговор в мотивите на постановеното решение, които се споделят изцяло и от касационната инстанция. Както правилно е приел първоинстанционния съд, с постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на пресъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Ето защо е правилен изводът на първоинстанционния съд, че силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може, но не е длъжен се произнесе отново по случая. Възражението относно изтеклата погасителна давност поради изтичане на мониторинговия период също е намерило подробен отговор в първоинстанционното решение и изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло и от касационната инстанция. В настоящия случай договорът е сключен на 03.10.2014 г., поради което петгодишният период на мониторинг е изтекъл на 03.10.2019 г. Проверката, при която е установено нарушението, е извършена в рамките на този период - през месец юни 2019 година. Самото нарушение, което е установено, също е извършено в срока на мониторинг. Обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в настоящия случай не е изтекъл. Правилни и обосновани са и изводите на първоинстанционния съд относно възражението за нищожност на решението на финансова корекция поради неправилното определяне на адресата му. Правилно съдът е приел, че допуснатата техническа грешка при изписването на единния идентификационен код (ЕИК) на търговеца в решението за финансова корекция не обосновава неговата нищожност. Допуснатата неточност при посочването на ЕИК на търговеца не опорочава решението, тъй като не води до неяснота на волеизявлението. Адресатът на акта е идентифициран по категоричен начин с посочване на точното му наименование, седалище, адрес на управление и представител. Касае се за очевидна фактическа грешка, допусната в административния акт, която може да се поправи от органа - издател и след изтичане на срока за обжалване съобразно правилото на чл.62, ал.2 от АПК. Неоснователно е и оплакването, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя по отношение на определянето на размера на финансовата корекция. След цялостен анализ на относимите нормативни разпоредби и доказателствата по делото, съдът правилно е приел за доказано установеното неизпълнение на договорните задължения, поети от жалбоподателя. Приетото експертно заключение установява, че реализираните приходи възлизат на 8,54% средноаритметично за 2016, 2017 и 2018, за което т.30 от Приложение към раздел IОбщи положения от Правилата предвижда възстановяване на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Неизпълнението на плана по отношение на устойчивата заетост е по малко от 50%, за което т.18 от Правилата предвижда финансова корекция в размер на 10% от предоставената субсидия. Поради това съдът правилно е приел, че при определяне на размера на финансовата корекция административният орган е спазил разпоредбите на Наредбата и Правилата. Неоснователни са оплакванията за неправилност на изводите на съда при преценката на икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост на проекта. Съдът е съобразил дадените в §1 от ДР на Наредба 29 от 1.08.2008г. легални определения на тези две понятия. Развитите в тази насока мотиви са изключително подробни и прецизни, поради което касационната инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря. Неоснователно е и оплакването, че както административният орган, така и съдът не са установили какво е изпълнението за целия период на бизнес плана по отношение на тези два показателя. Безспорно е установено, че в период от три финансови години жалбоподателят не е изпълнявал договорните си задължения. В съответствие с изискванията на Наредбата, административният орган е преценил изпълнението само по отношение на изтеклите към момента на проверката пълни финансови години. Съдът е обсъдил и възражението на жалбоподателя за наличие на форсмажорни обстоятелства. Съобразно чл.48, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. ползвателят на помощта е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Същото задължение за уведомяване е залегнало и в договора, сключен между страните. От приложените по делото доказателства, данни за подобни уведомявания от страна на жалбоподателя не се констатират, поради което последния не може да се ползва от възникването на "форсмажорни обстоятелства" за неизпълнение на договора от негова страна. Административният орган е приложил коректно процентните показатели за всяко от двете нарушения, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на неизпълнението и в съответствие с предвидената в чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ и при установени нарушения на чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., и забраната за кумулиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения, е определен размер на окончателната корекция в размер на 100% от получената субсидия. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по възражението, че в обжалваното решение за финансова корекция не са изложени мотиви относно наличието на обстоятелствата по чл.46, ал.3 от Наредбата. Следва да се отбележи, че обжалваният административен акт е издаден на основание чл.46, ал.1 от Наредбата- неизпълнение на договорни задължения, и съдът е изложил ясни и подробни мотиви относно наличието на това обстоятелство. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,