Решение № 10307 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11185/2012 г.

Решение № 10307 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11185/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 4411 от 30.07.2012 г. по адм. дело № 2503/2012 г. на Административния съд - София-град в частта, с която е отменено административно решение № 106/09.02.2012 г. на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Салим Ахмед Омар, гражданин на Сомалия и преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението в тази му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Ответната страна - Салим Ахмед Омар, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна.

С обжалваната част на съдебното решение съдът е приел, че обжалваното административно решение за отказ за предоставяне на хуманитарен статут е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свеждащи се до неправилна преценка на политическата обстановка в Сомалия и наличие на въоръжен конфликт в гр. Могадишу, обуславящи приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Решението в обжалващата му част е правилно.

С молба с рег. № Ж-1731 от 29.12.2010 г. на Дирекция Миграция на МВ, изпратена по компетентност на ДАБ, от жалбоподателя е поискана закрила от страната, а в последствие е подал и молба с вх. № 724/21.05.2011 г. на РПЦ - София при ДАБ. От жалбоподателя са заявени в проведените интервюта следните обстоятелства: несигурната обстановка в Сомалия и заплаха за неговия живот. Последното обосновава с обстоятелството, че бил заведен от негов съсед в лагера на групировката Ал Шабаб - за да си намери работа, не знаел предварително къде ще отидат, в лагера обяснили, че трябвало да се бие за родината си и да участва в свещената война "джихад", той отказал и бил затворен в една стая в продължение на три дни, когато терористите го освободили, го заплашили, че ако кажел нещо за Ал Шабаб на някого, той и семейството му щели за бъдат убити; предупреден бил, че му дават малко време да си помисли, след което щели да го посетят и ако тогава отново откажел да се присъедини към групировката, щял да бъде убит. Разказал за случилото се на майка си и тя уредила заминаването му за около десет дни. Не е членувал в политически партии, не е арестуван и не е осъждан.

Предвид бежанската история на жалбоподателя съдът е приел за установено, че жалбоподателят не е арестуван, осъждан, политически ангажиран или преследван от официалните власти по причини, свързани раса, религия националност, принадлежност към определена социална група, поради политическо мнение или убеждение. Спрямо жалбоподателя не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, а именно: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, поради политическо мнение или убеждение, също така не са установени дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не са посочени и други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Твърденията за опасения от преследване на лично основание не се подкрепят от каквито и да са обстоятелства, представляващи преследване и посочени в чл. 8 ЗУБ, в това число и дискриминиране, поради кланова принадлежност.

Отказът да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ с обжалваното решение в частта му по ал. 1, т. 1 и 2 на същата разпоредба също е законосъобразен. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт.

Съгласно § 1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минимални стандарти за признаване и правното положение на гражданите от трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Като мярка по прилагането на чл. 15, б. "а" и б. "б" от Директивата следва да се приеме чл. 9, ал. 1, съответно т. 1 и т. 2 от ЗУБ, а на чл. 15 от Директивата - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази връзка съдът е съобразил, че понятията "смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 15, б. "а" и б. "б" от Директивата обхващат ситуации, при които кандидатът за закрила е специфично изложен на опасност от определен вид заплаха и то индивидуално. При сравнение на тези понятия с основанията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 3УБ и чл. 15, б. "в" от Директивата: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя като гражданско лице", последните обхващат по-широка опасност от посегателство, т. е. не конкретни посегателства, насочени срещу конкретната личност, а присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт. От установените факти по делото е прието, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Сомалия, поради реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. До напускането на страната не е имал проблеми с властите и лично не е бил репресиран, срещу него не са предприемани никакви конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от властите на Предходното федерално правителство, нито от някоя конкретна групировка. Опасенията от евентуално преследване от групировката Ал-Шабаб не са основателни. От изложеното следва изводът, че жалбоподателят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, както правилно е прието в мотивите на обжалваното решение.

Относно прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ като основание за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел тезата на административния орган за неоснователност на молбата за закрила за неправилна и необоснована, предвид съдържанието на справката на специализираната дирекция при ДАБ към 24.01.2012 г. относно състоянието на сигурността в страната и столицата Могадишу, състояние на сигурността в гр. Марка, справка от 19.04.2011 г. на същата дирекция относно информация за актуалната обстановка в Сомалия и преследват ли се хора с по-светъл цвят на кожата, в която се цитират и Насоките на ВКБООН за оценка на нуждите от международна закрила на кандидати за убежище от Сомалия от 05 май 2010 г., представени и отделно пред съда и информация към 19.12.2011 г. относно ситуацията в Сомалия на Министерство на външните работи. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сомалия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Освен горното при съпоставяне, изводите на ВКБООН в Насоките не се опровергават от информацията и изводите на Министерството на външните работи, които ще бъдат разгледани паралелно. С оглед на това, ситуацията в Сомалия, като по-детайлно представена в Насоките, е следвало да бъде съобразена от ответника.

Във връзка с предоставянето на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът следва да съобрази даденото тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07, Elgafaji, вр. чл. 2, б. "д" от посочената Директива, относно преценката за наличието на "безогледно насилие", както и да съобрази по-широкият обхват на защита, дадена по националното право и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условията на въоръжен конфликт.

Следователно, при преценката за наличие на реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността на жалбоподателя като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, следва да бъде даден отговор на два въпроса:

• налице ли е "безогледно насилие" в Сомалия във връзка с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО;

• по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съществува ли насилие в условията на въоръжен конфликт.

С решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07, Elgafaji, на разширен състав на Съда на Европейските Общности, е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Както се посочва по т. 33 от решението по делото Elgafaji, посегателството, дефинирано в чл. 15, буква "в" от Директивата, като изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт" и съществуващи сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самият факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директивата. Както съдът уточнява по чл. 39 от същото, "колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила". Действително, за да се предостави субсидиарната закрила по Директивата, не е необходимо жалбоподателят да е персонално застрашен.

В Директивата не се съдържа легална дефиниция за понятията вътрешен или международен въоръжен конфликт, не се съдържа и в ЗУБ или друг национален закон. Понятието "въоръжен конфликт" е понятие на "международното хуманитарно право", основано на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. на ООН, общо четири и допълнителните протоколи към същите. Видно от справките и Насоките в ВКБООН за ситуацията в Сомалия, не е налице международен конфликт, от значение е единствено понятието "вътрешен въоръжен конфликт".

Въпреки това, макар и да не се ползват пряко с предимството по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, същите са приложимо право, тъй като се касае за преценка на ситуацията в друга страна, към която безспорно са приложими при нарушение на международното хуманитарно право Женевските конвенции по силата на препращането към тях на чл. 8 от Статута на Международния наказателен съд. Юрисдикцията на този съд е призната от България - с ратифицирането на Римския статут на Международния наказателен съд, приет от дипломатическата конференция на пълномощните представители под егидата на ООН за учредяване на Международен наказателен съд на 17 юли 1998 г., със закон, обн., ДВ, бр. 31 от 2002 г., в сила от 1 юли 2002 г.

С оглед на горното, посоченото за съдържанието на понятието "вътрешен въоръжен конфликт" по Женевските конвенции, следва да бъде съобразено като приложимо право при разрешаване на правния спор по делото.

Ситуацията в отделни части на Сомалия следва да бъде преценена като "вътрешен въоръжен конфликт" и "немеждународен вътрешен конфликт" по смисъла на цитираните норми на международното право, тъй като са налице стълкновения между силите на Преходното федерално правителство (ПФП) - чрез съюзническите войски и силите на Африканската съюзническа мисия (АМИСОМ) от една страна и антиправителствените сили - терористичните групировки и екстремистки елементи от друга страна, вследствие на което са засегнали хиляди цивилни граждани конкретно в столицата Могадишу, където е живял. Този извод следва от фактите по цитираните справки, писмо на Министерството на външните работи и Насоките на ВКБООН.

Предвид изложеното, в Централна и Южна Сомалия и конкретно в столицата Могадишу, е налице ситуация на немеждународен вътрешен конфликт, тъй като същият се характеризира с наличието на въоръжени групи, организирани по армейски ред под общо командване, които извършват военни операции срещу силите на ПФП и АМИСОМ, създадени с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Насилието следва да се определи като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт и тъй като съществува продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи на територията на държавата, предвид изложеното за основните страни в конфликта.

Насилието в посочените райони и град Могадишу е "безогледно", предвид изложеното от ежедневните конфликти и използваните техники и боеприпаси, излагащи невинни граждани под постоянна опасност да попаднат под кръстосан обстрел или да станат жертви на бомбени атентати, както и поради невъзможност на държавна или друга власт да осигури защита на гражданите.

Изложените съображения обуславят основанията за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно хуманитарен статут за жалбоподателя.

По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,