Решение № 1476 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5400/2007 г.

Решение № 1476 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5400/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн., ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на Р. Г. М. и Г. Г. М. против въззивното решение № 113/27.06.2007 г. на Т. окръжен съд, постановено по гр.д. № 125/2007 г. Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт, като по същество излагат съображения за необоснованост, довела до противоречи с материалния закон. Ответникът по касация Д. агенция "Държавен р. и военновременни запаси", София възразява по реда на чл. 218г ГПК. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. . Той е уважен. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с влязло в сила решение по гр.д. № 10008/2001 г. на Софийски окръжен съд, Р. Г. М. е осъдена да заплати на Д. агенция "Държавен р. и военновременни запаси", гр. С. обезщетение за вреди от неизпълнен договор за съхранение на дървен материал от 6.09.1995 г. в размер на 6832770 лв. и 13 666,40 лв. ДДС, неустойка в размер на 120 лв. за неизпълнен договор за продажба на дъски от 7.03.1996 г., ведно със законната лихва от 1.08.1997 г. и 100 лв. разноски. Има издаден изпълнителен лист на 8.05.1996 г. М. е прехвърлила 5/6 ид.ч. от свой недвижим имот (апартамент)/ чрез дарение на сина си Г. М. на 03.04.2001 г. - по време на горния исков процес. При тези данни е прието, че разпореждането е извършено по време, когато М. е имала качеството длъжник, а държавната агенция - кредитор. Съдът, също така е посочил, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е оборена, а напротив, доколкото дарението е направено по време на висящия съдебен процес пред СОС, то налице е и знание у приобретателя за увреждащото действие. Решението е правилно. Единственото оплакване в касационната жалба е за необоснованост в извода на съда, че по време на дарението ищецът е имал качеството кредитор спрямо М. Съображения не са изложени, но от установените по делото данни, не би могло да се достигне до друг извод, освен този, направен от окръжния съд. Задълженията на М. произтичат от договорни правоотношения с Д. агенция "Държавен р. и военновременни запаси". Те са двустранни и възмездни, така, че от сключването на сделките, ищецът има качеството на кредитор спрямо касатора - ответник за дължимата от него престация. С решението по гр.д. № 1008/2001 г. на Софийски окръжен съд, вземането на агенцията е само съдебно признато, като неизправният съконтрахент М. е осъдена принудително да погаси задълженията си. Следователно, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че вземането на кредитора е възникнало преди атакуваното дарение. Сделката намалява имуществото на длъжника и е извършена по време на съдебния спор по чл. 79 и 92 ЗЗД, което правилно е свързано от втората инстанция с увреждащо намерение на длъжника. Дарението е безвъзмездна сделка, така, че за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е нужно намерение за увреждане и у приобретателя. В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение