Решение № 9500 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2017 г.

Решение № 9500 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Н. С. срещу Решение № 20 от 23.01.2017 г., постановено по административно дело № 336/2016 г. на Административен съд - П. (АС П.). От изложението в касационната жалба може да се извлече твърдение, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател в допълнителни молби от 02.02.2017 г., 26.06.2017 г. и 03.07.2017 г. излага аргументи, с които обосновава искането за отмяна на обжалваното решение на АС П. и уважаване на неговия иск. О. О. дирекция на МВР гр. П., в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Намира за правилно приетото от АС П., че не са налице доказателства за пряка и непосредствена връзка между влошеното здравословно състояние на лицето и отменения акт на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР П. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на С. Н. С.. Намира, че посочените в жалбата оплаквания за нарушено здравословно състояние и констатираното заболяване не могат да се свържат с действията на ответната страна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на С. Н. С. срещу ОД на МВР- П. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди (психически тормоз и съсипано здраве с 92% инвалидност) за периода 01.07.2014 г. - 01.02.2016 г., произтичащи от незаконосъобразно Решение рег. № 316р-3458/28.11.2014 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР- П.. Ищецът твърди, че упражнения от служителите на ОД на МВР П. психически тормоз, във връзка с пускането в движение на ремаркето е довел до загуба на здравето му с 92%, за което има издадено ЕР на ТЕЛК № 119/13.01.2014 г. С Решение № 20 от 23.01.2017 г., постановено по административно дело № 336/2016 г. на Административен съд - гр. П. е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на С. Н. С. срещу ОД на МВР - П. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди (психически тормоз и съсипано здраве) за периода 01.07.2014 г. - 01.02.2016 г., произтичащи от незаконосъобразно Р. Р.. № 316р-3458/28.11.2014 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР- П., с което на осн. чл. 56, ал. 2 от АПК и чл. 32д ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г. на МВР е прекратено производството по пускане в движение на туристическо ремарке с монтиран на него Рег. № ЕН 6250 ЕХ, което е било отменено с Решение № 437/14.01.2016 г. по адм. дело № 5475/2015 г. на ВАС. Със същият съдебен акт е ОСЪДЕН ищецът С. Н. С. да заплати на ответника- О. Д. на МВР- П. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 300 лв. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 437/14.01.2016 г., постановено по административно дело № 5475/2015 г. ВАС е отменил Р. Р.. № 316р-3458/28.11.2014 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР - П., с което на осн. чл. 56, ал. 2 от АПК и чл. 32д ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г. на МВР е прекратено производството по пускане в движение на туристическо ремарке с монтиран на него Рег. № ЕН 6250 ЕХ и с поставени не по законоустановения ред на теглича символи "42063" и изпратил преписката на Началника на Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - П. за произнасяне по Заявление № 140938012064 от 01.07.2014 г. на лицето. С това според решаващият съд е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата- отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и уточненията. На следващо място след анализ на приетите по делото доказателства решаващият съд установява, че ЕР на ТЕЛК от 13.01.2014 г. предхожда момента на подаване на заявлението от 01.07.2014 г., с което е инициирано административното производство пред Началника на Сектор ПП при ОД на МВР - П.. Посочва, че от представените от ищеца медицински документи за периода 29.06.2016 г. - 21.11.2016 г. здравословното му състояние е почти идентично с описаното в ЕР на ТЕЛК от 13.01.2014 г. Счита, че неизбежните неприятни изживявания, свързани с водените съдебни дела, както и във връзка с проверки по повод административното производство по пускане в движение на туристическото ремарке за исковия период т. е. от 01.07.2014 г. - датата на подаване на заявлението до м. февруари 2016 г., когато е било пуснато в движение, не са намерили отражение върху здравословното състояние на ищеца, така както се твърди в исковата молба. Административният съд в заключение приема, че предявеният иск се явява неоснователен, поради липса на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно- не е налице претърпяна неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен индивидуален административен акт. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Действително в случая е налице административен акт- Р. Р.. № 316р-3458/28.11.2014 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР- П., което е отменено с Решение № 437/14.01.2016 г. по административно дело № 5475/2015 г. на ВАС. П. съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди директно произтичат от него. В случая не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характерът на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценката на условията, при които е отменен акта, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения акт. Правилно от административния съд се приема, че от ищецът не се доказани, вредите, за които са изложени твърдения в исковата молба- психически тормоз и съсипано здраве, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения акт. В хода на съдебния процес не е доказано причиняването на щети от незаконния акт- отказ за регистрация на туристическо ремарке от страна на началник сектор ПП при ОД на МВР- П.. Не е налице причинно-следствената връзка между на административния орган и претендираните от ищеца неимуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочените в жалбата оплаквания за нарушено здравословно състояние и визираното заболяване не могат да се свържат пряко с действията на ОД на МВР- П.. От приетата по делото СМЕ и направеното сравнение на здравословното състояние на лицето от издаването на акта до неговата отмяна не е била установена промяна или влошаване на същото, което да е във връзка с предмета на решението от 28.11.2014 г. на ОД на МВР П. Правилно съдът отбелязва, че ЕР на ТЕЛК от 13.01.2014 г. предхожда момента на подаване на заявлението от 01.07.2014 г., с което е инициирано административното производство пред Началника на Сектор ПП при ОД на МВР - П. и няма и медицински документи, удостоверяващи наличие на остра или хронична "стресова реакция" или други разстройства в нервно-психичната сфера на ищеца. Не е налице промяна в здравословното състояние на ищеца след издаване на процесния административен акт. Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното в исковата молба притеснение от обжалването на Р. Р.. № 316р-3458/28.11.2014 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР - П., не може да се характеризира като интензивно или продължително. Не следва да се приема, че съдебно оспорване на административен акт по презумция предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не се установява по- продължителен период по приключването на посоченото съдебно производство, надвишаващ значително обичайния такъв. Не са ангажирани доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. В случая не е налице причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. Достигайки до този резултат по отношение на иска за неимуществени вреди първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ОД на МВР- П. за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Същото следва да е в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение