Решение № 6434 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на временно преназначен на длъжността директор /ВПД/ на ОДМВР – Русе, приподписана от гл. юрисконсулт Г. Димитрова, срещу Решение № 289 от 2.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК), постановено по преписка, вх. № КЗК-177/6.03.2026 г. с което на основание чл. 215, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗОП и чл. 217, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията е отменила Решение № D52353582 от 29.01.2026 г. на настоящия касационен жалбоподател за прекратяване на процедура по възлагане на обществена поръчка, след проведена процедура по вид „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на строително - монтажни работи (СМР) на обект: „Обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в административна сграда с адрес: гр. Русе, бул. •••“, открита с Решение № F581540 от 20.12.2024 г. на възложителя, ВПД на ОДМВР – Русе, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 02945/2024-0005 и процедурата е върната е върната на етап отправянето на покана по чл. 112 от ЗОП за сключване на договор с избрания за изпълнител на обществената поръчка участник, съобразно мотивите, изложени в настоящото решение. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят излага подробни съображения във връзка със сочените отменителни основания, въз основа на които моли за отмяната на оспореното решение и постановяване на нов акт по същество, с който да се отхвърли жалбата на ДЗЗД „Белстрой – ВИР“. Претендира и присъждането на разноските за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени в производството пред Върховния административен съд. Жалбоподателят - временно преназначен на длъжността директор /ВПД/ на ОДМВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - ДЗЗД „Белстрой – ВИР“, чрез явилия се в съдебно заседание процесуален представител адв. Жечева заявява за неоснователност на жалбата по изложените аргументи в тази насока. Моли съда да остави в сила обжалваното решение на Комисията. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за заплащането на които се приложени доказателства. Ответната страна – „ТЕ Трейд Груп“ ООД, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените с касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт на КЗК, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред КЗК е срещу Решение № D52353582 от 29.01.2026 г. на временно преназначен на длъжността директор на ОДМВР - РУСЕ за прекратяване на процедура по възлагане на обществена поръчка, след проведена процедура по вид "открита процедура" за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет, открита с Решение № F581540 от 20.12.2024 г. на възложителя, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 02945/2024-0005. С решението си КЗК е отменила решението на възложителя за прекратяване на процедурата и преписката му е върната за продължаване на процедурата на етап отправянето на покана по чл. 112 от ЗОП за сключване на договор с избрания за изпълнител на обществената поръчка участник. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че прекратяването на обществената поръчка е незаконосъобразно, тъй като в случая позовавайки се на посоченото законово основание, възложителят следва да изложи мотиви за наличието на изискуемите предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, а именно: отпадне необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. След анализ на доказателствата по преписката, КЗК е приела, че откритата процедура е преминала през всички предвидени в закона етапи, включително през осъществен контрол пред КЗК и съдебен контрол пред ВАС, гарантиращ законосъобразността на крайния резултат. Безспорно е установено, че с влязло в сила Решение № 10449 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8539/2025 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение, е отменено решението на КЗК, с което е била оставена без уважение жалбата с вх. № ВХР-884/08.05.2025 г. на ДЗЗД „Белстрой – ВИР“, като вместо това е постановена отмяна на решението на възложителя за определяне на изпълнител и преписката е върната на възложителя, с ясни и задължителни указания за продължаване на процедурата от етап разглеждане и преценка на техническото предложение на посочения участник. В изпълнение на тези указания възложителят е възобновил процедурата, извършил е повторна преценка на техническото предложение на ДЗЗД „Белстрой – ВИР“ и е постановил Решение № D50918200 от 04.12.2025 г., с което е определил същото дружество за изпълнител на обществената поръчка, което решение е влязло в сила и е придобило стабилитет, пораждайки всички правни последици, включително задължението за възложителя да пристъпи към сключване на договор с определения изпълнител участник.След влизане в сила на цитираното по-горе решение възложителят е предприел действията по чл. 112 и сл. от ЗОП. От приложените по делото доказателства е видно, че ДЗЗД „Белстрой – ВИР“ изпълнило добросъвестно и в срок всички свои задължения, като е представил изискуемите документи, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване и съответствието с поставените критерии. С това поведение същият е демонстрирал готовност за сключване и изпълнение на договора при условията на възложителя. Вместо да изпълни произтичащото от закона и от влязлото в сила решение за избор на изпълнител задължение да доведе процедурата по възлагане до сключване на договор, възложителят е постановил решение, с което е отменил влязлото в сила Решение № D50918200 от 04.12.2025 г. за определяне на изпълнител е прекратил процедурата за възлагане на обществената поръчка на основание чл. 110, ал. 1, т. 8, във връзка с ал. 5 от ЗОП. С тези съображения Комисията е отхвърлила като необосновани изложените доводи, послужили в издаденото решение за прекратяване на процедурата, че „отпада необходимостта от сключване на договор с изпълнителя за основната дейност от одобреното проектно предложение по Договора за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ с рег. № BG-RRP-4. 020-0151-С01 от 05.09.2024 г., тъй като оферираният от ДЗЗД „Белстрой – ВИР“ срок за изпълнение на всички дейности по договора, надвишава посоченият краен срок за изпълнение на инвестициите по НПВУ - 30.06.2026 г., като Възложителят е в невъзможност да осигури финансови средства в рамките на одобрения му бюджет“. КЗК е приела, че решението на възложителя не е мотивирано с посочването на обосновани от доказателства конкретни факти за отпадане необходимостта от изпълнение на предмета на обществената поръчка. Приела е, че в случая е налице хипотезата на невъзможност за осигуряване на финансиране като основание по чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП. От събраните доказателства в хода на проучването е установено, вкл. и обстоятелството, че финансирането на поръчката е било обвързано с конкретен източник – средства по НПВУ, със строго определен краен срок за допустимост на разходите – 30.06.2026 г., но този срок, както и условията по финансирането, са били известни на възложителя още към момента на планиране и откриване на процедурата, включително при последващото й развитие и при постановяване на решението за определяне на изпълнител. Комисията е мотивирала подробно изводите си за необоснованост на решението на възложителя за прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, като е приела, че соченото от възложителя обстоятелство не може да се приеме за непредвидимо обстоятелство нито продължителността на производствата по обжалване, нито възможността за съдебен контрол и връщане на преписката за ново разглеждане, доколкото това са присъщи и нормативно уредени етапи от процедурата по възлагане. Ето защо, следва да бъде споделен извода на КЗК, че рискът от забавяне вследствие на обжалване е обективно съществуващ и следва да бъде съобразен от възложителя при планиране на процедурата, особено когато същата е обвързана със срокове по външно финансиране. Комисията е мотивирала подробно изводите си за необоснованост на решението на възложителя за прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, като е приела обстоятелството, че предложеният от изпълнителя срок за изпълнение надвишава крайния срок по НПВУ, не представлява новонастъпило обстоятелство, а е част от офертата, която е била предмет на оценка и въз основа на която възложителят е взел решение за определяне на изпълнител. В този смисъл, невъзможността за изпълнение в рамките на финансирането не е резултат от последваща съществена промяна, а от вече известни и приети от възложителя данни и характеристики, както на условия на процедурата, така и на съдържанието на офертата на определения за изпълнител участник. При така изложеното, съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че решението на възложителя е постановено при липса съответстващи на посочената хипотеза в цитираната по-горе правна норма мотиви и не е обосновано с каквито и да било фактически установявания и не страда от пороците, изтъкнати в касационната жалба. Закона за обществените поръчки установява строго формални правила за провеждане на процедурите, едно от които задължава възложителя надлежно да обоснове както от правна, така и от фактическа страна акта за прекратяване на процедурата. Той трябва да мотивира избора си с аргументи, от които да се установи по какви конкретни и относими съображения е взел решение за прекратяване на процедурата. Настоящия съдебен състав на Върховния административен съд споделя изводите на решаващия орган, че в настоящия случай мотивите на възложителя са концентрирани единствено върху извода за невъзможност за осигуряване на финансиране в рамките на конкретния източник – НПВУ, както и върху обстоятелството, че възложителят не разполага със собствени бюджетни средства за реализиране на дейностите. Действително, в хипотезата на т.8 на чл. 110, ал. 1 от ЗОП е предвидена възможност за прекратяване на процедурата поради невъзможност от финансиране, но следва да се има предвид, че в случая в мотивите на решението липсва обсъждане на възможности като оптимизиране на графика за изпълнение, съобразяване на етапите на дейностите с наличните срокове, или други допустими организационни и технически решения, които биха могли да доведат до изпълнение на поръчката, без да се стига до нейното прекратяване. Липсва и анализ дали евентуално частично или поетапно реализиране на дейностите би било допустимо в рамките на приложимата правна и финансова рамка. Посочените доводи в решението за прекратяване не може да се оценят като "отпадане на необходимостта от сключване на договор" по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП. По всички изложено по-горе съображения и по мотивите, изложени в решението на Комисията, към които настоящата инстанция препращана основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника ДЗЗД „Белстрой – ВИР“, за възлагане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1842,00 евро за които са представени доказателства за тяхното заплащане следва да бъде уважено. По отношение направеното възражение за прекомерност, което не сочи обстоятелства които да бъдат основание за намаляване на претендирания размер, следва да бъде оставено без уважение. Според настоящият съдебен състав съобразно данните по делото уговореният размер не е прекомерен, а е справедлив и обоснован. Водим от гореизложеното и на основание чл. 216, ал.7 от ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,