Решение № 2590 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2019 г.

Решение № 2590 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УниПОС" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 6756/19.11.2018 г., постановено по административно дело № 339/18 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД-16-1589/8.12.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 към Министерство на икономиката и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се нищожност на административния акт, поради некомпетентност на издателя на акта. Излага съображения и материална незаконосъобразност на акта, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приемането му. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 към Министерство на икономиката, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на "УниПОС" ООД против Решение № РД-16-1589/8.12.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 към Министерство на икономиката, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидата по подадено проектно предложение с референтен номер BG16 RFOP002-3. 001-0395 по процедура за подбор на проекти BG16 RFОР002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия". За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "УниПОС"ООД е кандидат по процедура за подбор на проекти BG16 RFOP002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия" по ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) с рег. № на проектното предложение BG16 RFOP002-3. 001-0395, който след успешно преминала оценка е включен в списъка на одобрените за финансиране проектни предложения и е допуснат до процедура по договаряне. На кандидата е изпратено писмо с изх. № 26-У-51 от 30.10.2017 г. за представяне на документи, необходими за извършването на документалната проверка в процедурата по договаряне. В посоченото писмо изчерпателно са посочени изискуемите документи, въз основа на които ще се проверява допустимостта на кандидата за финансиране, както и срока, мястото и начина на представянето им, при спазване на разписаната в т. 27. 1. от Условията за кандидатстване Процедура за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати и сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Така изпратеното уведомление е получено от кандидата на 31.10.2017 г. като същият е представил документи с писмо вх. № 26-У-51 от 17.11.2017 г. Въз основа на представените от кандидата документи екипът по договаряне е извършил документална проверка, при която е установил, че е налице надвишаване на допустимия максимален праг на помощта в режим "минимална помощ", установен с Регламент (ЕС) № 1407 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз към помощта "de minimis", в т. 9 "Минимален и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ за конкретен проект" и в т. 16 "Приложим режим на минимални/държавни помощи" от Условията за кандидатстване по процедура BG16 RFОР002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия". По делото е установено, че на етап Техническа и финансова оценка, кандидатът е представил Декларация за държавни/минимални помощи и Приложение Е2 към нея, в която е декларирана само една минимална помощ - за 2015 г. в размер на 12 348, 45 лв. Извършена е служебна проверка съответно на 15.03.2017 г. и 5.04.2017 г. в Регистъра на минималните помощи, от която било установено, че информацията в него потвърждава декларираното в декларацията, поради което кандидатът е допуснат до етап договаряне. По делото са представени разпечатките от регистъра към оценителните листа на оценителите. На етап договаряне обаче, кандидатът е представил Декларация за държавни/минимални помощи и Приложение Е2 към нея от 16.11.2017 г. с декларирани минимални помощи за период от три последователни години, включително текущата към момента на проверката в размер на 386 948, 45 лв. След извършена проверка в Информационната система "Регистър на минималните помощи" към Министерство на финансите за получени минимални помощи от кандидата, е констатирано, че към 22.11.2017 г. дружеството е получило помощи по режим "минимална помощ" съгласно Регламент (ЕС) N9 1407/2013 в общ размер на 386 948, 45 лева, която сума съставлява сумата от първоначално декларираната за 2015 г. минимална помощ в размер на 12 348, 45 лв. и получената на 19.05.2017 г. помощ в размер на 374 600, 00 лв. Предвид изложеното е установено, че общият размер с натрупване на всички отпуснати минимални помощи за последните 3 финансови години, ведно с одобрената по процедура BG16 RFОР002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия" минимална помощ, възлиза на 399 548, 45 лева, като по този начин надвишава с 8 382, 45 лв. левовата равностойност на 200 000 евро (391 166 лева). Въз основа на гореизложеното на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № РД-16-1589/8.12.2017 г., с което се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с референтен номер BG16 RFOP002-3. 001-0395 поради констатирано надвишаване на допустимия максимален праг на помощта в режим "минимална помощ", установен с Регламент (ЕС) № 1407 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към помощта "de minimis", в т. 9 "Минимален и максимален размер на безвъзмездна финансова помощ за конкретен проект" и в т. 16 "Приложим режим на минимални/държавни помощи" от Условията за кандидатстване по процедура BG16 RFOP002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия". При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АССГ е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 3, параграф 2 и чл. 6, параграф 3 от Регламент 1407/2013, първоинстанционният съдебен състав е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ, доколкото държавната помощ надхвърля прага на допустимата минимална държавна помощ de minimis и административният орган правилно е отказал предоставянето на исканата безвъзмездна финансова помощ. За неоснователни са приети възраженията на дружеството, относно твърденията за нищожност на оспорения акт, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за материална незаконосъобразност на акта. Съдът е изложил подробни и аргументирани съображения защо не приема тези възражения. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правното основание, на което е издадено оспорваното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ, в съответствие с който в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектни предложения, при които държавната помощ е недопустима или се надхвърля прагът на допустимата държавна помощ или установените в акт на Европейския съюз прагове за минимална помощ. Същото правило е изрично посочено и в т. 27. 1 от Условията за кандидатстване по процедура BG16 RFOP002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средните предприятия". Правилен е изводът на съда, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 25, ал. 4 и чл. 40, ал. 6 от Закона за администрацията и на Устройствения правилник на Министерство на икономиката и Заповед № РД-16-782/2.06.2017 г., издадена от Министъра на икономиката, в разписаната от закона форма и при посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. Съгласно чл. 35 ЗУСЕСИФ техническата и финансова оценка се извършва по критерии и методика, посочени в Условията за кандидатстване и въз основа на резултатите се изготвя оценителния доклад, в т. ч. списъка с отхвърлените проектни предложения, списъка с резервните проектни предложения и списъка с предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки един от тях. Следователно размерът на предоставяната БФП за всяко едно проектно предложение се определя на етап Техническа и Финансова оценка, с цел извършване на класирането и вписване на тази информация в горепосочените списъци, като следва да се отчете, че размерът на предоставеното БФП оказва влияние при класиране на проектните предложения. Съгласно "Критериите и методологията за извършване на оценка на проектни предложения", когато се установи надвишаване интензитета на безвъзмездната финансова помощ и/или максималният размер на безвъзмездната финансова помощ и/или максималният размер за извършване на дадена дейност, определен в Условията за кандидатстване, Оценителната комисия служебно го намалява до максимално допустимия интензитет и/или размер. Тези действия са разписани и в т. 7.1.2. 2. 10 от Вътрешни Правила за работа на Оценителната комисия и на екипа по договаряне при процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и се съдържат в чл. 19, ал. 6 от ПМС 162/5.07.2016 г., според която норма, в случай че при оценката на конкретно проектно предложение се установи, че с финансовата помощ, за която се кандидатства, ще бъде надхвърлен прагът на допустимите държавни или минимални помощи, оценителната комисия намалява служебно размера на безвъзмездната финансова помощ до максимално допустимия размер. Тази корекция не може да води до подобряване на качеството на проектното предложение и до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. Праговете на помощта по режим "de minimis" се проверяват в Информационна система "Регистър на минималните помощи" и чрез Декларацията за държавни/минимални помощи (Приложение Е). Следователно единствено и само при финансовата оценка, както правилно е приел и първоинстанционният съд, може да се извършва служебна промяна в искания размер на безвъзмездната финансова помощ, тъй като последният оказва съществено влияние при класиране на кандидатите в списъците по чл. 35, т. 1 и т. 2 ЗУСЕСИФ. След одобряването на оценителния доклад, такава промяна е недопустимо да се извършва, тъй като въз основа на този доклад, на основание чл. 37, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО взема решение за предоставяне на БФП за проектни предложения, посочени в списъка по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ. Максималният размер на помощта по режим "de minimis" по смисъла на чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията, заедно с получените на територията на Република България други минимални помощи за период от три последователни години, включително текущата до датата на деклариране, не може да надхвърля съответните тавани за помощта de minimis, които са ясно посочени, а именно левовата равностойност на 200 000 евро (391 166 лева), и съответно левовата равностойност на 100 000 евро (195 583 лева) за предприятията, осъществяващи шосейни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение. Това условие е подробно разписано в т. 16. "Приложим режим на минимални/държавни помощи" от Условията за кандидатстване, където в поле "Важно" на стр. 46 е указано, че данните за получени държавни/минимални помощи следва да бъдат надлежно посочени от кандидатите в "Декларация за държавни/минимални помощи", попълнена по образец (Приложение Е към Условията за кандидатстване), като държавната помощ ще се счита за получена от момента на сключване на договора за нейното предоставяне. Декларацията за държавни/минимални помощи се представя от кандидатите на етап кандидатстване и впоследствие, в случай на одобрение на проектното предложение и при наличие на настъпили промени в декларираните обстоятелства, което предхожда сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ. При определяне дали е спазен максимално допустимият размер и съответно интензитет на помощта съгласно т. 9 и т. 10 от Условията за кандидатстване, се взема предвид както размерът на държавната/минималната помощ, за която се кандидатства, така и общият размер на вече получената държавна/минимална помощ за дейности, проект или предприятие (извън тези, за които се кандидатства), независимо от това дали тази подкрепа е финансирана от местни, регионални, национални или общностни източници. Декларацията за държавни/минимални помощи се представя от кандидатите, освен на етап кандидатстване и в случай на одобрение на проектното предложение и при наличие на настъпили промени в декларираните обстоятелства. В процесния случай се установява, че жалбоподателят не е представил декларация за настъпилите промени в първоначално декларираните от него обстоятелства, които са му били известни от датата на сключване на договор за БФП с Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/, а именно на 19.05.2017 г. По този начин, кандидатът не е уведомил УО за получената през 2017 г. минимална помощ, а е декларирал това обстоятелство едва, когато от екипът по договаряне е изискано представяне на декларацията с писмо изх. № 26-У-51/30.10.2017 г. Т. е. Декларацията е депозирана на 16.11.2017 г. на етап "договаряне". Правилно съдът е приел, че в случая не е следвало служебно да се намалява размерът на безвъзмездната помощ до максимално допустимия размер, тъй като служебно намаляване на размера на безвъзмездната финансова помощ по проекта, до максимално допустимия такъв, определен в Условията за кандидатстване, е допустимо да се извършва единствено на етап Техническа и финансова оценка. В настоящия случай превишаването на максимално допустимия размер за финансиране е установено едва на етап "договаряне". В тази връзка, доколкото на етап "договаряне" не може да бъде извършено намаление на БФП по проекта, то законосъобразно, както е приел и АССГ, на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ е издаден отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Неоснователни са доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на касатора и е изложил аргументирани съображения защо не ги възприема. Изводите, до които е достигнала първата инстанция, се подкрепят от събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от касационната инстанция. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,