Решение № 7324 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2014 г.

Решение № 7324 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП против решение № 1977/6.08.2014 г. по адм. д. № 3957/2013 г. на Административен съд Варна, с което е обявен за нищожен РА № 271301626/22.07.2013 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Русе, потвърден с решение № 614/25.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна, за установени задължения на "РВ Инженеринг" ЕООД, гр. Шумен, по ЗДДС за периоди от 2011 г. и 2012 г. и по ЗКПО за 2011 г., ведно с лихви за забава. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия съд за произнасяне по същество. Ответникът - "РВ Инженеринг" ЕООД, гр. Шумен, представлявано от упълномощен адвокат моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски по подробни съображения изложени в писмена защита. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия. Спорен се явява въпросът притежавало ли е лицето, възложило ревизията, териториална компетентност да издаде ЗВР и с оглед на това, дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издавани по реда на ДОПК е определен с нормата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, според която актовете по този закон се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на последната се съдържат в разпоредбата на чл. 8 ДОПК, като критериите за това са с оглед на субектите, от чието име или срещу които е образувано административно производство. Компетентността по възлагане на ревизии е определена в чл. 112, ал. 2 ДОПК: по т. 1 от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т. 2. от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК компетентна териториална дирекция е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци и седалище на юридическите лица. В изпълнение на правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал заповеди, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършване на ревизия и заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 ДОПК. От текстовата част на въпросните заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място/ИРМ/, където работят тези лица. Лицето, издало ЗВР е орган по приходите в сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, който е компетентен да издава заповеди по чл. 112, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, респ. чл. 119 ДОПК. Посочването в заповедите, че органът е с месторабота ИРМ - гр. Русе не означава, че той има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище и постоянен адрес в района на гр. Русе и ревизираното дружество като такова със седалище и адрес на управление в гр. Шумен е извън обхвата на компетентността на органа. В ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториален принцип, т. е. да възлагат ревизии само по отношение на данъчни субекти, които имат постоянен адрес или седалище за юридическите лица в района на изнесеното работно място. Изнесеното работно място е част от организационната структура на приходната администрация, без отношение към териториалната компетентност на приходните органи, която съобразно чл. 7 ДОПК принадлежи на териториалната дирекция. ИРМ не са регламентирани в ДОПК и ЗНАП и не разполагат със самостоятелна компетентност и самостоятелен териториален обхват и обхват на дейност, различен от този на ТД на НАП - Варна. Следователно, всеки един орган по приходите в ТД на НАП - Варна според чл. 7 и чл. 8 ДОПК може да извършва ревизии и да издава ревизионен акт на данъчно задължените лица, попадащи в обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, независимо от това, че има месторабота в Русе, Добрич, Силистра, Шумен и пр., включително и на данъчно задължените лица със седалище в гр. Варна. Компетентността на органите по приходите по териториален признак е определена в ДОПК и Директорът на ТД на НАП не може да я ограничава на териториален принцип. Приходният орган не може да има териториална компетентност само по отношение на лица, адресно и данъчно регистрирани в гр. Русе, от което ИРМ е в случая органът, издал ЗВР, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 8 ДОПК - няма ТД на НАП гр. Русе и няма лица с такава регистрация. С решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП е одобрена организационно - управленската структура на ТД на НАП, съгласно която в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват на дейност бившите териториални дирекции на НАП - гр. Варна, гр. Русе, гр. Силистра, гр. Шумен, гр. Разград, гр. Добрич и гр. Търговище. Поради включване на всички бивши ТД на НАП от посочените градове в ТД на НАП-гр. Варна, ревизията е извършена по отношение на дружество, със седалище в гр. Шумен и компетентният орган по възлагане на ревизията се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, т. е. от тази териториална дирекция на НАП, в чийто район се намира седалището на дружеството, в случая това е ТД на НАП гр. Варна. По изложените съображения и като е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган по приходите, респективно, че ревизионния акт е издаден от некомпетентен административен орган и е нищожен, Административен съд - Варна е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение