Решение № 1559 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2010 г.

Решение № 1559 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта против решение № 568 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 38/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 1820 от 10.12.2009 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Васил Радоев Василев на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най- ниска оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Василев да бъде отхвърлена. Ответникът е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град, предмет на касационно обжалване, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е орган по назначаването) и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Законосъобразно е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА. Процедурата по атестиране на служителя е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11- 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Жалбоподателят заема длъжността "директор на дирекция "Бюро по труда - Ботевград" и е оценяван за времето от 01.12.2008 г. до 30.11.2009 г. Представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността е съставен в нарушение на чл. 12, ал. 5 от НУРАСДА, тъй като работният план не е изготвен в края на предходния период, а на 14.07.2009 г., когато е проведена и междинната среща. По този начин към момента на одобряването му първата половина от периода на изпълнение вече е изтекла (периодът на изпълнение е от 01.12.2008 г.). Следователно проведената на 14.07.2009 г. междинна среща не би могла да отрази реализацията на целите от работния план за времето от 01.12.2008 - 14.07.2009 г., а това се отразява върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а следващият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения по длъжностна характеристика (чл. 16 и 17 от НУРАСДА). Така практически общата оценка е формирана, без да е разгледан целия период на оценяване, а само втората половина от него. Касационният довод, че срокът по чл. 12, ал. 5 от НУРАСДА за изготвяне на работен план е спазен, е неоснователен. Представеният работен план на л. 32 от делото не може да се приеме за доказателство в тази насока. Същият е включен във формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността от жалбоподателя, но този формуляр не е завършен с останалите етапи от процедурата по оценяване. Поради това не може да обоснове извод, различен от направения по-горе. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са изключително съществени, тъй като опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални качества и способности за част от оценявания период, като времето до междинната среща, изобщо не е взето предвид. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение, е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство (представеният договор за правна защита и съдействие не съдържа данни за договорено и платено възнаграждение), съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касация, въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение