Решение № 459 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез юрк. Ж. Савова, против решение 12676/23.07.2024 г., постановено по адм. дело 2493/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването на първоинстанционното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на решаващия съд относно приложението на методите за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 2 и § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета. В тази насока твърди, че представените доказателства за извършени плащания не изключват възможността да е било доплатено за процесния автомобил като сумите неколкократно да надвишават декларираните по митническата декларация. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу административния акт да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът - Тандем 1 ЕООД, чрез адв. Увалиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 12.09.2024 г. С молба по хода на делото моли съдебното решение да бъде потвърдено и в полза на доверителя му да бъдат присъдени разноски съгласно договора за правна защита и съдействие от 24.10.2024 г. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на релевираните с нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е било решение 32-709600/23.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 29, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС, чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59, ал. 1 АПК, е определена нова митническа стойност в размер на 10 302,15 лв. и данъчна основа при внос в размер на 11 332,36 лв. на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока по митническа декларация (МД) МRN 21BG001008034241R2, с вносител и декларатор Тандем 1 ЕООД, като са взети под отчет и са определени за досъбиране вносно мито в размер на 738,75 лв. и ДДС в размер на 1 625,27 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 21.04.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД за режим допускане за свободно обращение на стока, описана като употребяван пътнически автомобил , марка Хюндай, модел: Genezis, шаси: KMHGN4JFXFU049830, с декларирана митническа стойност 2 914,56 лв. (CAD 2 218). Към декларацията са приложени фактура от 12.04.2021 г., опаковъчен лист, сертификат, морска товарителница с декларирано условие на доставка CFR стойност и навло. При извършена проверка по реда на чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Получено е писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурира и процесното с цена в размер на CAD 7 840. С писмо от 14.02.2023 г. от жалбоподателя са изискани допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Бургас е уведомил Тандем 1 ЕООД, в изпълнение на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 г., за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. В указания срок от страна на дружеството е депозирано становище, с което е изразено несъгласие с мотивите за решението. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и е потвърдил валидността на митническото решение като постановено от материално и териториално компетентен административен орган съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ във вр. с чл. 5, т. 39 Регламент 952/2013 г., обективирано в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба за определяне на митническата стойност на стоките и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Доказателствената тежест за наличието на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган. Направените изводи в митническото решение са опровергани след обсъждане на събраните доказателства по делото. Съгласно съдебните мотиви, в случая съмненията са обосновани единствено с получената електронна информация за износ от канадските митнически органи. Спазени са правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 Регламент (ЕС) 952/2013, но от изложеното относно вторичните и резервния метод по чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. не става ясно дали условията за приложението им са били изпълнени. В допълнение са развити съображения във връзка с доказателствената сила на получения отговор от канадските митнически власти и липсата на съпровождащата го документация, въз основа на която е съставена информацията. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Аргументите на страните са обсъдени последователно и обективно от съда, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон се явява обосновано и правилно. Неотносими са развитите касационни доводи във връзка с отмяната на решение 32-709600/23.01.2024 г. поради допуснато процесуално нарушение и липса изрична заповед за възлагане на проверката. Възраженията не кореспондират с мотивите на първостепенния съд по съществото на спора и поради тази причина тяхното последващо обсъждане е безпредметно. Не се установяват основания за отмяна в тази насока, доколкото е прието изпълнение на изискването за предварително уведомяване по чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 и неправилно приложение на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия регламент. В обжалваното съдебно решение са изложени правни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката, която в случая се отнася до: 1. Обоснованост на възникналите съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; 2. Изключване на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по методите, дефинирани в чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3; и 3. Спазване на правилата на чл. 144 Регламент за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с МRN 21BG001008034241R2/21.04.2021 г. на база налични данни на територията на Съюза . Изцяло хипотетично е твърдението на касатора, че независимо от представените доказателства за извършени плащания, то ...това не изключва възможността да е било доплатено за въпросният автомобил... . Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и е обосновал надлежно крайния извод, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства от страна на митническия орган. Приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Недопустимо е използването на метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на дискредитиращи твърдения спрямо представената фактура за придобиване и водената счетоводна отчетност, без да бъдат ангажирани други доказателства. Този подход правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Бланкетните твърдения не са достатъчни, за да бъде доказана защитната теза. В същата насока е практиката на ВАС по дела с аналогичен предмет между страните - решение 9990/25.09.2024 г. по адм. дело 3931/2024 г., решение 12308/14.11.2024 г. по адм. дело 7142/2024 г. и др. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". Правилен е изводът на първостепенния съд, че отсъствието на съпровождащи документи, въз основа на които е съставена информацията за износ, не представлява аргумент за отричане на декларираната договорна стойност по представената фактура към МД. По начина на определяне на митническата стойност всъщност митническият орган прилага не метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, а основния по чл. 70, но след като вече е изключил възможността за това. Събраните данни са в подкрепа на изразените основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от митническите органи, но не дават отговор на главния спорен момент, посочен по-горе. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на Тандем 1 ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 24.10.2024 г. Формалното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,