Решение № 6702 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2012 г.

Решение № 6702 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Бета-Славчо Хаджиев", чрез процесуалния му представител адвокат Борислав Захариев, Софийска адвокатска колегия, против решение № 1015/04.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2483/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2601001758/20.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 778/25.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") - Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1015/04.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2483/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ "Бета-Славчо Хаджиев" против РА № 2601001758/20.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 778/25.10.2010 г. на директора на Д "ОУИ" относно установено данъчно задължение по ЗДДС /допълнително начислен данък/ в размер на 141 150,42 лв. и лихви върху тях 19 737,43 лв. в резултат от непризнаване на декларирани от ревизираното лице вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки за периода 01.10.2008 г. до 28.02.2009 г. към румънските дружества: MUGUR FRUCT S. R. L, BOEMA FRUCT S. R. L., DAPREX S. R. L. и DARSOLIV S. R. L., съконтрагенти на ЕТ "Бета-Славчо Хаджиев". Общо декларираните от едноличния търговец ВОД на маслини и зеленчуци възлизат на 705 755 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна решаващият състав е приел за установено, че през ревизирания период дружеството е декларирало извършване на вътреобщностни доставки, чието реално изпълнение не може да бъде доказано по безспорен начин. Първоинстанционният съд е установил, че от събраните в хода на делото доказателства - изслушана ССчЕ, представени фактури, Единни административни документи за внос представени от агенция Митници, международни товарителници - ЧМР, приемно-предавателни протоколи, писмени доказателства представени от румънската администрация, също така и писмени данни от направени справки на трети лица (превозвачи), не може да се установи извършването на ВОД от ЕТ "Бета-Славчо Хаджиев". Административен съд - Пловдив е приел, че правилно органът по приходите е извършил ревизията по реда на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК. Установено е, че едноличния търговец е допуснал нарушение на чл. 22 от ЗС като сумите по фактурите представени в хода на ревизията не съвпадат с получените суми по банков път, разчетите с клиенти и доставчици не са инвентаризирани, липсват потвърждения или друга кореспонденция с клиенти и доставчици за задълженията и вземанията. Констатирано е, че датите на всички товарителници относно получаването на стоката от румънските съконтрагенти са предхождащи датите на освобождаване на стоките от митница Свиленград, което от своя страна не доказва реалното извършване на ВОД. Данните представени от ГД "Гранична полиция" и Агенция "Пътна инфраструктура" за преминаване на транспортните средства, както и липсата на безспорни доказателства за извършено плащане и писмени потвърждения за получаване на стоките /протоколи/ са мотивирали Административен съд - гр. Пловдив да постанови обжалваното решение. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба относно липсата на основания за прилагане на ревизия при особени случаи съгласно чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК. Касационната инстанция намира, че АС - гр. Пловдив не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за установено наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК: т. 3 когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; и т. 4 липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства може да се установи, че представените фактури и ЧМР са съставени при нарушение на императивни норми на закона. Дори и да се приеме, че издадените фактури са изготвени преди извършването на съответната ВОД, то разминаването в датите на преминаване на стоката на територията на р. Румъния посочени в ЧМР, и освобождаването на същата стока от митница Свиленград е нарушение на чл. 80 ЗМ във вр. с чл. 163 ППЗМ, което от своя страна води до извода за недостоверност на съдържанието на гореспоменатите товарителници. При липса на сключени писмени договори между ЕТ "Бета-Славчо Хаджиев" и румънските му съконтрагенти, също така и със съответните спедиторски фирми - превозвачи на стоките следва да се приеме, че представените товарителници представляват единствен документ удостоверяващ транспортирането на стоките и трябва да съдържат точно определените реквизити в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и в Закона за автомобилните превози. Правилни са изводите на съда, че приложените ЧМР трябва да съответстват хронологично на събитията и пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката са задължително условие за осъществяването на ВОД. Първоинстанционният съд правилно е анализирал доказателствата и е достигнал до извода, че ревизиращите органи обосновано са извършили ревизията на основание чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като воденото от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяване на данъчната основа. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК: в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В конкретният случай, доказателствената тежест пада върху ревизираното лице, което е имало възможност да представи необходимите доказателства, за да опровергае версията на ревизиращите органи и да докаже своите твърдения, но това не е направено в хода на производството. Режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика, доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика. Органът по приходите, при наличие на представени от доставчика доказателства, визирани в чл. 45 от ППЗДДС, може да оспорва същите, като докаже тяхната недостоверност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 6 от 2010 г. за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Правилни са изводите на съда, че представените транспортни документи - ЧМР не съдържат данни за място и дата на получаване, което във връзка с представените ЕАД за внос на стоки пред агенция Митници е от съществено значение относно датите на освобождаване на стоката от Митница Свиленград. Липсата в част от представените ЧМР на подпис на превозвача и на получателя на стоките в Румъния води до извода, за нередовност на тези документи, което обстоятелство, подкрепено с данните за платени такси от превозвача в Агенция "Пътна инфраструктура" за преминаване на превозните средства на територията на Румъния, в които също има несъответствия обосновава извода за липсата на реално осъществена вътреобщностна доставка. Относно представения доклад от Агенция Митници за извършени вътреобщностни доставки от ЕТ "Бета - Славчо Хаджиев", настоящият състав не смята, че трябва да бъде кредитиран изцяло поради факта, че този доклад има характер на вътрешна проверка в агенция Митници, и не може безспорно да докаже извършването на ВОД от ревизираното лице. Този доклад трябва да бъде разгледан в съвкупност с всички други доказателства събрани в хода на производството и въз основа на тях да може да се направи обоснован извод за осъществяването на въпросните ВОД, което в настоящия случай не е така. Относно становището по същество, което е представено по делото от адв. Захариев - упълномощен представител на касатора и доводите изложени в него, настоящия състав смята, че са неоснователни. Цитираната практика в въпросното становище е свързана с подобни случаи на извършване на ВОД, които обаче не са идентични с настоящия. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдените касационни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, с обжалваното съдебно решение на основание чл. 161 ДОПК, в полза на Дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на НАП Пловдив, е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3667.75 лв., определено на основание нормите на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и второ в същия размер не се дължи за касационната инстанция, още повече, че дирекцията не е била представлявана пред ВАС, а е представен само писмен отговор по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,