Решение № 8242 от 28.9.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Юсниев, жив. в гр. Русе, с адрес за призоваване в гр. София, срещу решение 6/22.02.2022 г. по адм.дело 566/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлил оспорването по негова жалба против заповед 330з - 2007 от 20.08.2021 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Разград. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи ( ОДМВР) - Разград, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд , състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Русе, е взел предвид, че с обжалваната заповед, издадена на основание чл. 204, т.3, чл.197, ал.1,т.6, чл.194, ал.2, т.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР), чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор С. Юсниев - младши автоконтрольор II степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Разград. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 14.03.2021 г. окол 17ч.30 мин на ГП I -3 при км. 26 +100, управлявал лек автомобил с регистрационни табели, различни от предназначените за него, след спирането му за проверка, се легитимирал като полицай, поискал от колегите си да не взимат отношение по извършените от него нарушения, след което не се подчинил на разпорежданията им, осуетил полицейската проверка и извършил бягство с управлявания от него автомобил. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, без съществени нарушения на административно - процесуалните правила. АС е посочил, че с поведението си Юсниев е нарушил посочените в оспорената заповед правила на Етичния кодекс за поведение на държавния служител - а именно т.19, т.20 и т.28 б."а" и е уронил престижа на службата, поради което извършеното от него деяние правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за което се предвижда единствено дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са доводи и относно правилното приложение на чл.206, ал.2 ЗМВР при индивидуализацията на наложеното наказание и съответствие на заповедта с целта на закона. Решението е правилно. Съдът споделя доводите на АС, че дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната, както и че в случая наказанието е наложено на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, поради което правнорелевантно е дали има нарушение на етичните правила и дали това нарушение е уронило престижа на случая. Без значение за дисциплинарната отговорност, че част от описаните действия на Юсниев биха могли да бъдат квалифицирани и като престъпление по НК от компетентен орган, тъй като в случая дисциплинарното наказание е наложено за цялостното му поведение при проверката, включително и за действия, които не биха могли да се квалифицират като престъпление. Отделно от това по делото не са представяни доказателства от С. за наличие на висящо наказателно производство пред съд за същото деяние, поради което и не е обсъждана хипотезата за спиране на настоящето производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Правилно административният съд е преценявал законосъобразността на обжалваната заповед спрямо съдържащото се в нея правно основание, а не съобразно твърденията на касатора, че правното основание е друго. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно преценка на АС за спазване на разпоредбата на чл.195 ЗМВР. В чл.196, ал.2 ЗМВР изрично е посочено, че дисциплинарното нарушение се счита установено, когато материалите по дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарно - наказващият орган, което е станало на 08.07.2021 г., както правилно е приел съдът. Обстоятелството, че свидетелите на дисциплинарното нарушение и дисциплинарно - разследващият орган по- рано са възприели самоличността на извършителя и извършеното от него са ирелевантни предвид изричната законова разпоредба, както и предвид обстоятелството, че от значение е запознаването на органа, който налага дисциплинарното наказание, с всички събрани доказателства по дисциплинарното производство. Неоснователно е оплакването за неправилни констатации на съда, че жалбоподателят се е запознал надлежно със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Видно от л.33 от преписката същият собственоръчно е вписал в копието по делото, че на 15.04.2021 г. в 10 ч. 15 мин. му е било предоставено от копие от настоящата заповед и се е подписал. Неоснователно е оплакването за необоснованост на съдебното решение. Съдът е обосновал изводите си, че Юсниев е извършил деянието си, както с показанията на двамата свидетели, на които Юсниев се е легитимирал със служебната си карта, така и с видеофайловете, съдебно - техническата експертиза, която ги е изследвала и е сравнила общите и индивидуализиращи признаци на жалбоподателя и заснетото при процесната проверка лице и е формирала извод, че Юсниев е провереното лице, извършило гореописаното деяние. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение