Решение № 7879 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2011 г.

Решение № 7879 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Атанас Колев Атанасов от гр. София против решение № 1518/31.03.2011 г. по адм. д. № 3556/2010 г. на Административен съд София-град. Доводите са за неправилно постановен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - директора на Главна дирекция "Гранична полиция" оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение приема, че подадената от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК касационна жалба е неоснователна предвид следните съображения. С обжалваното решение Административният съд отхвърля жалбата на Атанас Колев Атанасов срещу заповед № 1103/1.04.2010 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и на това основание е прекратено служебното правоотношение като полицай на ГКПП "Капитан Петко Войвода" от Гранично полицейско управление - Ново село при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян. Обжалваната заповед за уволнение е издадена за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина изразяващи се в това, че на 18.02.2010 г. около 19.00ч. като изпълнява служебните си задължения на служител, осъществяващ контрол на лица и моторни превозни средства на изход на ГКПП "Капитан Петко войвода" след предварителна уговорка и обещание от Георги Стефанов Льондев да му даде 300 евро за да наруши задълженията си, съзнателно пропуска да излязат от страната с лек автомобил Ауди, управляван от Льондев лица с неустановена самоличност, с преотстъпени лични карти, издадени на Павлинка Георгиева Льондева, Галина Ярославова Радева, Христо Тодоров Христов и Стефан Христов Льондев, като тези деяния са определени като " използване на служебното положение за лична облага" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР както и за деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавен служител, с което се уронва престижа на службата и за което деяние дисциплинарното наказание, уволнение се налага задължително на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във вр. с чл. 227, т. 10 от ЗМВР. Съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и съдържание, и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е, че е неоснователно оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят не успява да се запознае с обобщената справка от разследването съгласно чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. Касаторът получава лично поканите да даде обяснения и да се запознае с материалите по административната преписка, като отказва да се запознае конкретно с обобщената справка. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно. При преценка на релевантните по спора факти и обстоятелства съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което прави обосновани изводи от фактическа и правна страна. Оплакванията в касационната жалба повтарят тези, които са изложени в жалбата срещу обжалваната заповед, по които съдът излага подробни правни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят осъществява предложение второ от алтернативите на състава на чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а именно "използване на служебното положение" за лична облага. Осъществяването и е основание за дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно е квалифицирано деянието и по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, т. 10 от ЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 10 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, с което се уронва престижът на службата "представлява" друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,