Решение № 1094 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 767/2018 г.

Решение № 1094 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 767/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Нейчева, чрез адв. В. Господинов срещу решение № 1862 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1725/2017 г. по описа на Административен съд – Б. О. обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. С обжалваното решение са отхвърлени два обективно кумулативно съединени иска с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу О. Б. за присъждане на обезщетение за причинени вреди от отменено наказателно постановление № НП-5140/05.07.2016 г., издадено от зам. кмета на О. Б. С. същото решение ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на ответника в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноските по делото. Ответната страна по касационната жалба – О. Б., представлявана от гл. юрк. С. Б., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По съществото на касационната жалба съдът приема следното: Административният съд е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска от П. Нейчева а именно, да бъде осъдена О. Б. да й заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на обида и психическа потиснатост от обвинението в носене на 2 броя хладно оръжие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД 4928/2016 г. на РС – Б. във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № НП-5140/05.07.2016 г., издадено от зам. кмета на О. Б., с което на П. Нейчева е било наложено наказание – имуществена санкция глоба на основание чл. 3, т. 1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на О. Б. в размер на 500 лева. Поискано е от ищцата и присъждане на разноските по исковото производство. Съдът, квалифицирайки исковете като такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с решение № 1862 от 09.11.2017 г. е отхвърлил двата обективно кумулативно съединени иска срещу О. Б.. З. да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 188 от 02.02.2017 г. по АНД № 4928/2016 г. по описа на РС – Б., по жалба П. Нейчева е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-5140/05.07.2016 г. на зам. кмета на О. Б. П. така установеното, относно исковата претенция за имуществени вреди първоинстанционният съд е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не са налице и не са доказани всички предпоставки за това. Съдът е приел, че по делото е доказана единствено първата предпоставка за реализиране на отговорността, а именно – незаконосъобразен акт – наказателно постановление, отменено по съответния ред. В тази връзка съдът е приел, че ищецът не е ангажирал, а и не е поискал събирането на доказателства в подкрепа на доводите си за действително заплащане на твърдяното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по образуваното пред Районен съд – Б. дело, както и в подкрепа на твърдението, че така твърдяната имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от отмененото с влязло в сила решение наказателното постановление. Съдът е приел и че не е представен договор за правна защита и съдействие или друго доказателство, от което да е видно, че плащане на адвокат във връзка с процесуално представителство по посоченото дело е било извършено. Прието е, че наличието само на отменено наказателно постановление не е достатъчно, за да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото трябва да е ползвана адвокатска защита, за която да е заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че липсата на представени доказателства, чрез които да се установи плащане на сумата от 400 лв. от ищцата води до извода, че същата не е заплатила адвокатско възнаграждение в посочения размер за оспорване на наказателно постановление по образуваното АНД, поради което е приел, че липсват доказателства П. Нейчева реално да е претърпяла имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. В заключение съдът е счел, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция за имуществени вреди и е оставил иска без уважение като неоснователен в тази му част. По отношение исковата претенция за неимуществени вреди съдът е приел, че неимуществена е тази вреда, която засяга личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и/или страдания. Съдът е счел, че в процесния случай ищцата не е доказала действително засягане на личността и достойнството й, които да са причинени именно вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление. По делото съдът е допуснал разпит на свидетел - майка на ищцата, според която след издаване на наказателното постановление, П. Нейчева е изпаднала в силен стрес и е била много тревожна поради високия размер на наложената глоба. Съдът е счел, че събраните гласни доказателства не са обосновали извод, че вследствие издаването на наказателното постановление ищцата е преживяла стрес и тревожност, тъй като същите са дадени от пристрастен в полза на ищцата свидетел – нейната майка. Съдът е приел, че по делото не е било установено какъв е бил изразът на силния стрес и тревожност, като единственото, което е било безспорно установено е, че след издаване на наказателното постановление П. Нейчева е напуснала работата си. Последното не е счетено от съда като годно да обоснове извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди, тъй като напускането на работа не кореспондира с твърденията за стрес от размера на глобата. Съдът е счел, че именно трудовата ангажираност, а не напускането на работа, е гаранция за покриване на задължението за глоба. В заключение съдът е счел исковата претенция на ищцата за неимуществени вреди за недоказана и е оставил иска без уважение и в тази част. Решението на Бургаския административен съд е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. На първо място, съдът е разгледал един неуточнен иск за неимуществени вреди. Нито в исковата молба, нито по-късно по този иск, ищцата е уточнила периода, през който е търпяла вредата. Съдът е следвало да даде указания в този смисъл, но не го е направил. Съдът е преценил като недоказан иска за присъждане на имуществени вреди, без да се произнесе по искането, формулирано още в исковата молба, а именно да се изиска НАХД № 4928/2016 г. на Бургаския районен съд. Посочените нарушения, допуснати от административния съд са достатъчни за отмяна на решението му изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд -Б.. П. новото разглеждане, съдът следва да даде възможност на ищцата да уточни периода на исковата си претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, както и да се произнесе по доказателствено искане, формулирано в т. 1 от исковата молба. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд