Решение № 9070 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2020 г.

Решение № 9070 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БМФ Порт Бургас" ЕАД, ЕИК 201618489, подадена чрез адв. Темелков и адв. Бузова, против решение № 36/09.01.2020 г. по адм. д. № 1567/2019 г. по описа на Административен съд -Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 70-00-2850/1/15.04.2019 г., издаден от Главен експерт - ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, частично потвърден с решение № 70-00-2850/5/10.06.2019 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас. Според касатора решението в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал законовите норми във връзка с понятията населено място, строителни граници, урбанизирана територия и територия на транспорта. В жалбата се поддържа тезата, че процесните имоти не се намират в урбанизираната територия на населеното място гр. Бургас, а в територия на транспорта, представляваща Пристанище Бургас, която се подчинява не на Закона за устройство на територията (ЗУТ), а на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВПРБ), като границите на пристанищата, техните Генерални планове и контролът върху тях се извършва от Министерски съвет или министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не от общините. Следователно, пристанищата като територии с особен статут, не са част от населените места и не попадат в строителните им граници. Касаторът оспорва и реалното предоставяне на услугата - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като тези услуги не се предоставят по отношение на имотите му. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен изцяло оспореният АУЗД. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – директор на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, чрез юрк. Марев, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото прави възражение за прекомерност, в случай, че адвокатският хонорар е над предвидения законов минимум. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за основателна, по следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд – Бургас е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-2850/1/15.04.2019 г., издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК от главен експерт – ревизии в отдел "КПС" към дирекция "МПДТР" при община Бургас, в частта потвърдена с Решение № 70-00-2850/5/10.06.2019 г. на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който, в тежест на дружеството за 2019 г. са установени задължения за такса битови отпадъци и в частност за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имоти – земя и сгради, конкретно изброени с партидни номера – общо 72 на брой, както и е установено задължение за такса битови отпадъци за всички компоненти, включени в услугата за имоти с отредена партида № 1308232430502 и № 5202 F64248 (за последния АУЗД е отменен при обжалването по административен ред по отношение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване). Задълженията са установени в общ размер от 458 077, 92 лв., както и лихва за забава в общ размер на 802, 41 лв. С оспореното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил АУЗД в частта относно определените с него задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за 2019 г. за имот с партиден № 1308232430502 в размер на 33, 25 лв. и в размер на 5 730, 64 лв., за услугата третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за имот с партиден № 5202 F64248 и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Решението в отменителната му част не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. За да постанови решението в отхвърлителната му част, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Като концесионер на описаните в АУЗД имоти, "БМФ Порт Бургас" ЕАД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11 ЗМДТ. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на СТЕ съдът е приел, че имотите на дружеството - касатор попадат в границите на районите, в които се извършва услугата почистване на териториите за обществено ползване, като е доказано и реалното й предоставяне, поради което за него е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за 2019 г. Решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, спорът по делото е дали касаторът е задължено лице за таксата за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за процесните имоти, за които същият е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ, в качеството си на концесионер. Административният орган, както и първоинстанционният съд в решението си е приел, че имотите на дружеството – концесионер попадат в границите на територията, определена със заповедта на кмета, в рамките на която общината предоставя услугата, като същата е реално престирана. Обратното, в касационната жалба се твърди, че процесните имоти, във връзка с които са установени задълженията за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не попадат в границите на тази територия, тъй като концесионната територия не попада в строителните граници на гр. Бургас и в рамките на концесионните имоти няма територия за обществено ползване. Възраженията на касатора са основателни. За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата. Тогава, когато не е налице, която и да е материалноправна предпоставка, таксата не е дължима. От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № 3117/31.10.2018 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги за 2019 г., като в т. А е посочено, че трите услуги по организирано поддържане на чистотата ще се осъществяват в строителните граници на гр. Бургас, кварталите и населените места. Определена е честотата на извозване на битовите отпадъци по райони и видове съдове за районите, като е определена в район А – гр. Бургас, Промишлена зона Север конкретна честота на извозване и видовете съдове, които се разполагат там. Настоящият касационен състав не споделя изводите на съда, че в процесния случай имотите, във връзка с които са установени задължения за ТБО, са територии по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 ЗУТ, а не по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 7 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗУТ предвижда, че според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Тази уредба ясно сочи, че териториите на транспорта са отграничени от урбанизираните територии – населени места и селищни образувания, като законодателят не е предвидил възможност от припокриването им, а напротив, направено е разграничение според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Обстоятелството, че пристанище Бургас попада в одобрения общ устройствен план, не води до извод, че същото представлява урбанизирана територия, а не транспортна, или пък, че се припокрива с урбанизираната територия (населеното място). Няма обаче изрично нормативно уредена възможност урбанизирани територии да бъдат едновременно и транспортни територии. С оглед на това, тълкуването, дадено от първоинстанционния съд, не може да се възприеме за правилно. В разпоредбата на чл. 8 ЗУТ е определено какво може да бъде конкретното предназначение на териториите и че то се определя с подробните устройствени планове. От заключенията на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-техническата експертиза се установява, че описаните в обжалвания акт концесионни имоти попадат в границите на ОУП, както и в очертанията на строителните граници, предвидени съгласно ОУП на гр. Бургас в устройствени зони 7/Ц, Т71, и ПУП-ПУР на ПЗ "Север". Според заключението на експерта съгласно ОУП на гр. Бургас, имоти 079.618.13, 07079618. 21, 07079.618.202, 07079.618.23, 07079.618.203, 07079.618.22, 07079.618.1014 и 07079.618.1015 са с предназначение "за пристанище", а останалите имоти са с предназначение "Територия на транспорта", "Смф1 – смесени устройствени зони с преобладаващо производствено предназначение", "Терени със самостоятелен устройствен режим – за транспортно-комуникационна инфраструктура", "Устройствена зона за многофункционално ползване от тип смесена централна зона". За определяне границите на пристанище Бургас, от заключението се установява, че границата следва вътрешна ограда на места и външна ограда по кадастралната граница (в голямата си част откъм града граница е жп линия). В разпоредбите на § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ са дадени дефиниции на понятията, които не са съобразени и тълкувани правилно в тяхното единство и съвкупност от първоинстанционния съд. Съгласно т. 2 на § 5 от ДР на ЗУТ, "Поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Важно е определението, дадено в т. 8 на § 5 от ДР на ЗУТ, според което: "Територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Според § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, "Неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. В т. 4 от § 5 е посочено, че "Територии с особена териториалноустройствена защита" са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и край граничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите. В т. 6 на § 5, като отделно понятие е дефинирана "Територия на населено място", която е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Като транспортна територия и територия с особена териториалноустройствена защита, статутът на пристанището се урежда от специалния закон – Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Съгласно разпоредбата на чл. 112а, ал. 1 от Раздел ІV на ЗМПВВППРБ, изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт се извършва въз основа на генерален план, изработен в съответствие с одобрената от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г., концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-висока степен. Съгласно чл. 112а, ал. 2, Генералният план на пристанище за обществен транспорт се основава на предварително (прединвестиционно) проучване за развитието на пристанището и: 1. определя развитието на съществуващите и необходимостта от резервиране на нови територии, предназначени за извършване на пристанищни дейности и услуги, функционално ги зонира съобразно технологичното и организационното обособяване на необходимата територия на пристанището и планира режима на тяхното устройство и параметрите на застрояването им; 2. определя терените за терминали и зоните за извършване на дейности по чл. 116а; 3. отразява съществуващото положение, определя общата техническа инфраструктура на пристанището и определя развитието на комуникационно-транспортната мрежа (железопътни линии и пътища) и на другите общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на пристанището, както и на останалите елементи на пристанищната инфраструктура; 4. Предвижда мотивирани решения за параметрите (граници и проектни дълбочини) и за навигационното осигуряване на пристанищната акватория и на всяка от зоните в нея. В чл. 112а, ал. 3 ЗМПВВППРБ е предвидено, че разрешение за изработване на проект на генерален план се дава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството по искане на заинтересувано лице. Според ал. 4, чл. 112а, проектът на генерален план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт, както и на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Агенция "Митници". В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства и организации.