Решение № 59 от 9.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2014 г.

Решение № 59 от 9.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Д. Т. от К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 279/21.06.2012 г. по гр. д. № 936/2011 г. на Софийски ОС в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 405/2010 г. на Костинбродски РС за признаване за установено, че молителят дължи на Е. Ф. АД-С. сумата 7 807.31 евро на основание Заповед от 29.09.2008 г. Представено е определение № 2407/30.07.2013 г. по в. н. ч. д. № 838/2013 г. на СГС за потвърждаване на определение по НЧД № 83/2013 г. на СРС, с което е прекратено наказателно производство по досъдебно производство по прок. преписка № 65800/2010 г. на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. В мотивите на определението е посочено обстоятелството, установено с документ в досъдебното производство, за откриване на автомобила в трето лице-дългогодишен приятел на семейството на управителя на Е. Ф. АД, където се е намирал още към релевантния момент, с оглед твърдението на молителя за връщане на вещта. Това обстоятелство прехвърля тежестта на доказване върху лизингодателя как, кога и от кого е получил държането на вещта, след като е установено обстоятелството намиране на вещта в него и то от момента на твърдяното връщане. Следователно налице е новооткрито обстоятелство, а не новосъздадено. С определение № 547/17.06.2013 г. по т. д. № 700/2012 г. на ВКС-I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на сега атакуваното въззивно решение № 279/21.06.2012 г. по гр. д. № 936/2011 г. на Софийски ОС, изрично е прието следното: Поставеният правен въпрос, /за прекратяване на договора за лизинг чрез изземване или връщане на автомобила/, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд предвид на приетия за недоказан факт автомобилът да се намира във фактическа власт на лизингодателя. Установяването на факта в чие владение се намира автомобилът, предвид образуваното досъдебно производство, би бил основание за отмяна по чл. 303 ГПК. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са не само потвърдените с документ новооткрити обстоятелства, а и новооткритите или новосъздадените документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи-ППВС № 2/77 г. Новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да създава очакване за бъдеща възможност за събиране на доказателства, вкл. на свидетелски показания или заключения на в. лица-т. 4, ал. 2 ППВС 2/77 г. По изложените съображения молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 и 3 ГПК, ВКС-I т. о.