Решение № 79 от 31.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2015 г.

Решение № 79 от 31.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Б. Ч. чрез адв. П. В. срещу решение № 2860 от 30.04.15 г. по в. гр. дело № 7265/14 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-48-38 от 25.03.13 г. по гр. дело № 34740/12 г. на Софийски районен съд, 48 състав. С него е отхвърлен иска, предявен от същата страна против Столична дирекция на вътрешните работи за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 500 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража на 29.06.11 г. за 24 часа по заповед рег. № 28499/29.06.11 г. С определение № 1304 от 18.11.15 г. настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 118, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че след констатацията, че искът му е неподсъден, въззивният съд е следвало да изпрати неподсъдното му дело на надлежния компетентен съд. Ответникът по жалбата СДВР не заявява становище. Представителят на Прокуратурата на РБ е на становище, че искът намира правното си основание в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да разгледа делото е Административен съд -София град. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за допустимост на обжалваното решение, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че задържането на ищеца за 24 часа със заповед № 28499/29.06.11 г. от инспектор в 06 сектор на ОПКП-СДВВР е осъществено по реда на чл. 63 ЗМВР (отм.), а не по реда на НПК. Задържането на лице от полицейските органи в изброените в чл. 63, ал. 1 ЗМВР (отм.) хипотези е административна, а не правосъдна дейност, с оглед на което вреди от незаконно задържане могат да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пред компетентния административен съд. По тези съображения съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Правилно въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но неправилно е приел, че е предявен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и го е отхвърлил като неоснователен. Посоченото от страната правно основание в исковата молба не обвързва съда, в чието правомощие е да даде точната правна квалификация на спорното материално право. От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от заповед, с която е постановено задържането на ищеца за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР (отм.). Взетата мярка за неотклонение не е наложена по реда на НПК, а спрямо ищеца е издаден административен акт по прилагане на принудителна административна мярка - задържане в 03 РПУ на СДВР и този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. С оглед на изложеното гражданските съдилища не са били компетентни да разгледат предявения иск. Постановените от тях решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят, като делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд - София град с оглед правилата за определяне на местна подсъдност съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Мотивиран от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия В. Райчева по гр. д. № 4867/2015 г., IV г. о. на ВКС Считам, че решението постановено по гр. д. № 7265/2014 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение по гр. д. № 34740/2012 г. на Софийски районен съд следва да се прогласят за нищожни. Разпределението на делата между гражданските и административните съдилища не е въпрос нито на родова, нито на местна или функционална подсъдност. Макар и да са част от една съдебна система гражданските и административните съдилища разглеждат различни категории дела и по различен съдопроизводствен ред. Критерият, от който изхожда чл. 14, ал. 1 ГПК, когато говори за подведомственост на гражданските дела, е методът на регулиране на отношението. Граждански в широк смисъл на думата са всички правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на субектите на отношението. Не са граждански, а са държавноправни /административни, финансови и т. н./ правоотношенията, регулирани с метода на власт и подчинение на субектите на правоотношението. Подведомствеността на административните съдилища е уредена в чл. 128 АПК, чрез посочените в тази разпоредба дела. Гражданските и административните дела не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред. Гражданските дела се разглеждат по реда на ГПК, а административните по реда на АПК и ДОПК. Оттук е и разликата в инстанционността на производствата по тези дела. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на волеизявление от надлежен орган. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. С оглед на така изложените съображения решението, постановено от неподведомствен орган е нищожно, тъй като е налице волеизявление на некомпетентен орган.