Решение № 3 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11081/2015 г.

Решение № 3 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11081/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Бургас срещу решение № 1138 от 26.06.2015 г. по адм. д. № 916/2015 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменена издадената от него на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) заповед № ЗД-РД 03/224 от 15.05.2015 г. за временно настаняване на малолетното към датата на заповедта, а сега непълнолетно дете Габриела Калинова Янакиева от гр. Бургас в Център "Спешен прием" към Център за обществена подкрепа - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Същественият аргумент в мотивите към отменената от Бургаския административен съд заповед е: "На 08.05.2015 г. г-жа Румяна Станчева е заявила и собственоръчно е декларирала, че бие дъщеря си 2-3 пъти седмично и се страхува да не я убие. Предвид получената информация спрямо малолетното дете Габриела Янкова е приложена мярка "полицейска закрила" от V РУП на МВР Бургас за срок от 48 часа в Център "Спешен прием" към Център за обществена подкрепа гр. Бургас, където е и в момента".

Заверено ксероксно фотокопие на тази декларация се намира на л. 11 от делото на Бургаския административен съд и от нейното съдържание е очевидно, че подалата я Румяна Иванова Станчева (майка на детето Габриела) се нуждае от помощ и съдействие за укрепване на нейния родителски авторитет, а вместо с това с оспорената заповед детето е изведено от семейната среда и настанено в институция, т. е. отделено е от майката.

За да отмени заповед № ЗД-РД 03/224 от 15.05.2015 г. Бургаският административен съд е приел, че тя е незаконосъобразна, защото е издадена единствено върху подадената от майката декларация, която след това е заявила, че не знае какво да напише като обяснение за съдържанието на декларацията и че по делото са събрани категорични данни за постигнати добри резултати при досегашното консултиране и подпомагане на майката като мярка по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет, а в социален доклад е изразено становище, че майката "има възможност да осигури подкрепяща среда, за да може детето да изгради и поддържа отношения на привързаност, които да го подпомагат в създаването на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки" и още че " майката изпълнява родителските си задължения, които са свързани с демонстриране и подпомагане на детето да усвои подходящо поведение и да постигне контрол върху емоциите и чувствата във взаимодействията с другите". Вярно е, че в същия социален доклад е посочено, че "между двете (майка и дъщеря) често възникват конфликти", но тази констатация не дава обяснение "защо едни и същи лица, подписали протокола от 14.05.2015 г. (въз основа на който е издадена процесната заповед) и социалния доклад от същата дата, приемат че едно лице, което е в трайно афектно състояние и е неадекватно, което е декларирало упражняване на насилие върху детето си, в същия момент има възможност да осигури подкрепяща среда, за да може детето да изгради и поддържа отношения на привързаност, които да го подпомагат в създаването на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки".

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради необоснованост. Основани са на следните аргументи:

• констатирано е, че детето потенциално заема мястото на заплашващ обект спрямо майката, която не успява да се разграничи от това по добър начин; понякога се появява невъзможност майката да удържи напрежението си и е склонна да премине в действие (т. е. в насилие);

• в процеса е станало ясно, че майката е емоционално изчерпана, преживява опитите на детето да я принуди да му закупи всички желани от него вещи като емоционално насилие и в неумението си да упражни контрол изпада в състояние на безсилие, което е в основата на физическата й агресия спрямо детето;

• заповедта е издадена от директора на ДСП, тъй като майката е декларирала, че упражнява физическо насилие върху детето детето си по 2-3 пъти седмично и че между детето и майката отношенията са влошени;

• в случая директорът на ДСП е преценил, че с настаняването на детето в Център Спешен прием ще се защити висшия интерес на детето, който има приоритет пред желанията или интересите на родителя.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита тези доводи за неоснователни.

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане - чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). В процесния случай липсват обстоятелства, налагащи спешното извеждане на детето от семейната среда. Майката съзнава своето безсилие във възпитанието на дъщерята. Нуждае се от помощ в тази насока и търси съдействие от специалистите в отдел "Закрила на детето". Чистосърдечно разказва за агресията, която поражда у нея това безсилие. Вместо помощ получава санкция. Законосъобразен е изводът на Бургаския административен съд, че заповедта за временното настаняване на детето в Център "Спешен прием" не съответства на целта на закона (ЗЗДет и ППЗЗДет), поради което е незаконосъобразна. Висшият интерес на детето е да расте при биологичната си майка. Упражняваното от нея физическо насилие, както вече се каза, е породено от родителско безсилие и може да бъде преодоляно чрез съдействие на майката и консултации от съответните специалисти, вкл. и чрез мярката за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет., за която между страните не се спори, че е дала някаква макар и малки, но положителни резултати.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,