Решение № 247 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1473/2011 г.

Решение № 247 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1473/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 134 от 09.12.2010 г. по НОХД № 1021/2010 г. по описа на районен съд-Враца, която се атакува в частта й досежно освобождаването на осъдената Р. Цв. С. от Враца от наказателна отговорност с налагане на основание чл. 78а, ал. 6 от НК на административно наказание глоба, с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК заради неправилното приложение на материалния закон, като се иска отменяване на съдебния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъдената като непълнолетна Р. Ц. С. от Враца, вече навършила пълнолетие към датата на съдебното заседание пред ВКС, редовно уведомена, не се явява пред касационната инстанция и не е изразила становище по искането на главния прокурор. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и установи следното: С присъда № 134/09.12.2010 г., постановена по НОХД № 1021/2010 г. на районен съд-Враца подсъдимата Р. Ц. С. от Враца е призната за виновна в извършването на 30.01.2010 г. във Враца, макар и непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, като помагач на пълнолетните извършители Д. П. Д. и Д. Р. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство и на МПС да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 83,70 лв. от владението на К. К. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т., 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и при условията на чл. 78а, ал. 6 вр. чл. 2, ал. 2 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 28.12.2010 г. С искането на Главния прокурор от 22.03.2011 г. присъдата се атакува н частта й досежно освобождаването на непълнолетната осъдена Р. Цв. С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отменянето й в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК и с него се иска отежняване положението на осъдената, като по съществото си е ОСНОВАТЕЛНО. При протеклото по реда на Глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, законосъобразно е била очертана рамката, в която е следвало да бъде приложен материалният закон. Не се оспорва правната квалификация на извършеното и от осъдената Р. С., действала тогава като непълнолетна със съзнанието за противоправността и наказуемостта на поведението й. При очертаване на дължимата й се санкция, подведен и от становището на прокурора, съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 78а от НК, приемайки като по-благоприятен за нея закон изменената разпоредба на ал. 6, действала в периода от извършване на деянието до постановяване на присъдата му, даваща възможност за освобождаване на непълнолетен деец от наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК с налагане на предвидената в ал. 6 (изм.) на чл. 78а от НК административна санкция - обществено порицание или възпитателна мярка според достигнатата от него възраст, без да е предвидена възможност за налагане на глоба, каквато е постановил районният съд. От друга страна, за да приложи ал. 6 (изм.) на чл. 78а от НК, съдът е следвало да прецени дали са били налице условията на ал. 1 на чл. 78а от НК, като б. "а" от тази алинея изисква при умишлено престъпление да е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода или по-леко наказание. Недопустимо е тази преценка да бъде предшествана от редукция на наказанието по реда на чл. 63, ал. 1 и 2 от НК, тъй като се нарушава смисълът на закона - редуцираното по реда на чл. 63 от НК заради непълнолетието на дееца наказание не е предвиденото в Особената част на НК наказание за съответното престъпление, а е смекчаване на обема на наказателната му отговорност заради особеното обстоятелство, свързано с личността му, даващо основание за намаляване размера на наказанието му за разлика от съучастниците му. Безспорно е, че за престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК законът предвижда наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода, поради което не е спазено изискването на б. "а" на ал. 1 на чл. 78а от НК при очертаване възможността за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С това грубо е нарушен материалният закон. Няма защо и да се обсъжда защо на осъдената С. е наложено непредвидено и в изменената ал. 6 на чл. 78а от НК санкция глоба, вместо посочените по-горе. Всичко това обуславя основателността на искането на главния прокурор за отмяна в посочената част на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното заседание. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение