Решение № 4461 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13552/2010 г.

Решение № 4461 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13552/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от адв. В. Санкова в качеството й на процесуален представител на "Стилемо" ООД, със седалище гр. Пловдив против решение № 1029 от 8.07.2010 г., постановено по адм. дело № 383 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Централен" - Община Пловдив не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд гр. Пловдив, е отхвърлил оспорването на "Стилемо" ООД гр. Пловдив срещу заповед № РД-10-60 от 18.01.2010 г. на кмета на район "Централен" - Община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински недвижим имот, представляващ заградена част от УПИ I - жилищно строителство, кв. 28 (нов) по плана на Втора градска част на гр. Пловдив с обща площ 469 кв. м. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросния недвижим имот. Съдът е посочил, че договор за отдаване по наем на общинския имот след няколко удължавания на срока, е изтекъл 31.03.2006 г. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните няма сключен наемен договор за този общински имот. Оплакванията развити в касационната жалба не могат да бъдат основание за отмяна на постановеното решение. Това е така, защото обстоятелството, че жалбоподателя е инициирал процедура по § 17 от ПЗР на ЗУТ, не е факт с правно значение, който може да установи легитимацията му като държател на общинския имот. По делото не са били представени данни (а такива не са представени и с касационната жалба), да е налице влязло в сила решение на Общинския съвет гр. Пловдив, правният резултат от което би могъл да промени фактическата обстановка по оспорването на индивидуалния административен акт. Тежестта на доказване на правнозначимите факти и обстоятелства тежи върху жалбоподателя, който черпи права от евентуалното решение на гражданско-правния спор. След като по делото е установено по безспорен начин, че имотът, предмет на оспорената заповед, е общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи същите, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,