Решение № 3693 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1400/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София, чрез юрк. Л. Христова и на Decathlon S.E., регистрирано съгласно законодателството на Република Франция, със седалище и адрес на управление [адрес], служебен [номер], чрез адв. В. Янев против Решение 26711/11.12.2024 г., постановено по адм. дело 2173/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-22221023109529-004-001/06.10.2023г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) Големи данъкоплатци и осигурители (ГДО) на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение 1816/22.12.2023г. на директора на дирекция ОДОП София, в частта на отказаното възстановяване на сумата в размер на 26 452,46 лв., представляваща половината от внесения данък в размер на 52 904,92лв., както и в частта за разноските.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в тази му обжалвана част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно третирал услугите по различен начин, като приема, че за авторските и лицензионните възнаграждения се следва облекчение, а за техническите не, без да е ясно на база на какви критерии е извършено разграничението.

Касаторът оспорва като неправилни и изводите на съда за приложимост на чл.195, ал.7 от ЗКПО за авторските и лицензионните възнаграждения, доколкото не били доказани предпоставките за нейното приложение, а именно по чл.195, ал.12, т.1 б. а от ЗКПО - правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение 5, по чл. 195, ал.12, т.1 б. в от ЗКПО - чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци и по чл.195, ал.12, т.2 от ЗКПО - едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода: а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице; б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице.

Искането е за отмяна на решението в частта, в която е отменен АПВ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и за държавна такса за касационното обжалване.

Касаторът Decathlon S.E., регистрирано съгласно законодателството на Република Франция, чрез адв. В. Янев обжалва решението в частта, в която е потвърден АПВ П-22221023109529-004-001/06.10.2023г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП ГДО, в частта на отказаното възстановяване на сумата в размер на 26 452,46 лв., представляваща половината от внесения данък в размер на 52 904,92лв., както и в частта за разноските.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в тази му обжалвана част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Този касатор счита, че неправилно съдът приел, че не са налице основания за освобождаване от облагане с данък при източника върху дохода от възнаграждение за технически услуги, представляващи съпътстващи услуги с консултантски елемент по договора за франчайз на основание чл.6 от СИДДО, във вр. т.2 от Протокола към СИДДО, във вр. чл.10, ал.4 от СИДДО.

Твърди се, че съдът правилно приел, че договора за франчайз предвижда възнаграждение за два вида услуги право на ползване на марката и ноу-хау, както и услугата по съдействие, но неправилно по отношение на втория компонент услугата по съдействие приел, че не са налице основания за освобождаване от облагане с данък при източника върху дохода от възнаграждение за технически услуги, представляващи съпътстващи услуги с консултантски елемент по договора за франчайз на основание чл.6 от СИДДО, във вр. т.2 от Протокола към СИДДО, във вр. чл.10, ал.4 от СИДДО.

Позовава се на т.2 от Протокола към СИДДО с Франция, предвиждаща специално основание за освобождаване от облагане на технически услуги, свързани с авторски и лицензионни възнаграждения. Твърди, че френската езикова версия на посочената разпоредба се различава от българската относно препратката на алинеята по чл.10, тъй като по френската версия е към ал.4, а по българската към ал.1 на чл.10 от СИДДО. Твърди, че с т. 2 от Протокола към СИДДО е въведено изключение от правилото по чл.10, ал.4 от СИДДО отнасящо се до възнагражденията, плащани за технически услуги, включително плащани за услуги за консултации и надзор, като за тях следва да се приложи чл.6 от СИДДО.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на АПВ изцяло. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.

Всяка от страните, чрез процесуалния си представител, оспорва като неоснователна касационната жалба на насрещната страна.

Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба , подадена от директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика София и неоснователност на жалбата, подадена от Decathlon S.E., Република Франция.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционното съдебно решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в предвидения в чл. 211, ал.1 АПК преклузивен срок. При разглеждането им по същество, настоящият касационен състав съобрази следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АПВ П-22221023109529-004-001/06.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - ГДО, потвърден с Решение 1816/22.12.2023г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на Decathlon S.E. е отказаното възстановяване на недължимо внесен данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО в размер на 52 904,92 лв.

С обжалваното решение, АССГ отменя АПВ, в частта на отказаното възстановяване на сумата в размер на 26 452,46 лв., представляваща половината от внесения данък в размер на 52 904,92лв. и потвърждава АПВ, в останалата му част.

За да постанови този резултат, съдът приема за безспорно от фактическа страна, че удържаният данък при източника е за получен доход през 2021г. от Декатлон България ЕООД по договор за франчайз от 17.07.2019г. В случая, доходите от франчайз права за 2021г. на Dechatlon S.Е. са в размер на 1 058 098,46 лв. и дружеството е внесло данък при източника върху същия доход в размер на 52 904,92 лева, ползвайки облекчение в размер на 5%. Посочената сума е удържана на 14.02.2022г. по декларация по чл.201 ЗКПО с вх. 2900И0261479/25.01.22г. и същата е предмет на искането за възстановяване, като недължимо платена.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова правни изводи, че АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, след извършена проверка, възложена с резолюция П-22221023109529-ОРП-001/09.06.2023г., разпоредена от М. В. С. - началник сектор при ТД на НАП, ГО, последната упълномощена със Заповед ГДО-59/27.03.2023г. на директора на ТД на НАП, ГО.

След анализ на договора за франчайз, съдът приема, че съгласно чл.12 от договора, страните уговарят възнаграждение за два вида услуги за право на ползване на марката и ноу-хау и за съдействие, с изключение на някои видове услуги. Въз основа на това, обоснова извод, че доходът в размер на 1 058 098,46 лева на Decathlon S.Е. представлява доход от авторски и лицензионни възнаграждения и доход от възнаграждения за свързани с тях технически услуги по смисъла на чл.10 от СИДДО с Република Франция, като такава са тезите и на двете страни по спора. Посочил е, че за тези възнаграждения, разпоредбата на чл.10, ал.2 от СИДДО предвижда, че подлежат на облагане и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно нейното законодателство, ако действително ползуващото възнагражденията лице е местно лице на другата договаряща държава, определеният данък не може да надвишава 5 на сто от брутната сума на възнагражденията). Съгласно ал.4, разпоредбите на този член се прилагат също и за възнаграждения, плащани за технически услуги, когато тези плащания са свързани с ползване или отстъпване правото на ползване върху права или имущества, посочени в ал. 3. От горното е обоснован извод, че доходите от авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги могат да се обложат съобразно местното / българското/ законодателство, но определеният данък не може да надвишава 5% от брутната сума на възнагражденията.

Прието е, че чл.12, ал.5 от ЗКПО третира като доходи от източник в страната доходите, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, които са от авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги. Същите са облагаеми с данък при източника на основание чл.195, ал.1 от ЗКПО. Но разпоредбата на чл.195, ал.7 ЗКПО предвижда изключение от дължимото облагане за доходите от лихви, за авторски и лицензионни възнаграждения, в случай че са доказани предпоставките по чл.195, ал.7, във вр. ал.12 от ЗКПО.

Въз основа на представеното по делото Удостоверение за местно лице 9431785, издадено от данъчните власти на Франция, съдът приема, че Decathlon S.E е местно лице за данъчни цели на Франция към момента на получаване на дохода по смисъла на приложимата данъчна спогодба между Република Франция и България. Въз основа на представеното извлечение от Търговския и дружествен регистър на гр.Лил, Франция, съдът приема Decathlon S.А към 14.01.2019г. притежава регистрация като акционерно дружество /societe anonyme/, като към 10.01.2023г. дружеството е организирано като европейско дружество /Societe europeemme/- Decathlon S.E. Посочва, че Европейските дружества съществуват като възможност за създаване по силата на Регламент /ЕО/ 2157/2001 на Съвета от 08 октомври 2001г., а целта на тази форма е да се облекчи в значителна степен транграничното сътрудничество като отпадне необходимостта от учредяване на дъщерни дружества в различни държави, подлежащи на различни правни режими. Съгласно чл.1 от Регламента, на територията на Общността може да бъде учредено дружество под формата на Европейско акционерно дружество (Societas Europaea или SE) при условията и по реда, предвидени в настоящия регламент. Съгласно чл. 10, при спазването на настоящия регламент SE се третира във всяка държава-членка като акционерно дружество, учредено в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е седалището според устройствения му акт. В Приложение 1 към Регламента, за Франция изрично е посочена формата societe anonime, която е съответната и в Приложение 5 към чл.195 ЗКПО. От посочените разпоредби на Регламента, е обоснован извод, че Decatlon S.Е., макар и регистрирано като европейско дружество /Societe europeemme/- Decathlon S.E, не е загубило качеството си на местно лице в Република Франция за нуждите на данъчното си третиране и продължава да се третира в тази страна като акционерно дружество, където първочанално е учредено и където е седалището му според устройствения акт. Съответно, не е било необходимо законодателят в ЗКПО, Приложение 5 към чл.195 изрично да предвиди европейските дружества като такива, за които ще е приложима ал.7, доколкото всички европейски дружества продължават да се третират според законодателството на държавата-членка, в която е седалището им, а в случая Decathlon S.E продължава да се третира като акционерно дружество по смисъла на законодателството на Република Франция.

Също така е прието, че Dechatlon S.Е., като акционерно дружество се облага с корпоративен данък във Франция, с което е изпълнено и изискването по чл.195, ал.12, т.1 б. в от ЗКПО ( чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци ). Посочено е, че Съгласно Приложение 6 impot sur les sociеtеs е данъкът за чуждестранните юридически лица, облагащи се във Франция. Този данък е съответен и на посочения в годишната данъчна декларация на Dechatlon S.E. за финансовата 2021г.

На следващо място е прието, че видно от Търговския регистър на Република България, платеца на дохода Декатлон България ЕООД е еднолична собственост на Decathlon S.E, последното с идентиф. номер 306138900. Този идентификационен номер е съответен на идентификацията на жалбоподателя в Търговския и дружествен регистър на Търговския съд в гр.Лил, Република Франция, съответен и на франчайзодателя в Договора за франчайз от 17.07.2019г.

При тези съображения е обоснован извод, че са налице спорните предпоставки за прилагане на чл.195, ал.7 от ЗКПО по отношение на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, които съгласно договора за франчайз са половината от платеното възнаграждение в размер на 1 058 098,46 лв. и внесения данък върху тази част, т.е. 26 452,46 лв., е недължимо внесен и подлежи на възстановяване.

По отношение на втория компонент от услугата доход за технически услуги, свързани с авторски и лицензионни възнаграждения, съдът е приел за неприложима нормата на чл.195, ал.7 от ЗКПО, тъй като в ЗКПО по отношение на доходите от технически услуги не предвижда изключение от облагането им, както за доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, поради което е дължим данък при източника, който при приложението на СИДДО с Франция е 5 на сто от брутната сума на платеното възнаграждение в размер на 1 058 098,46 лв. Обоснован е извод, че половината от внесения данък при източника в размер на 52 904,92 лв. / т.е. 26 452,46лв./ е правилно начислен и внесен и не подлижи на възстановяване.

Решението е правилно.

По делото не е било спорно, че на 17.07.2019г. Декатлон България ЕООД е сключило договор за франчайз с Dechatlon S.Е., по силата на който Dechatlon S.Е. предоставя правото на ползване на търговска марка и ноу-хау и съпътстващи услуги. По този договор, Dechatlon S.Е. през 2021 г. получава възнаграждение в размер на 1 058 098.46лв., от които половината компенсират правото на използване на търговска марка и ноу-хау, а другата половина компенсират помощта, която франчайзодателя оказва на франчайзополучателя. Безспорно е установено, че Декатлон България ЕООД начислява и внася данък при източника в размер на 52 904, 92 лева, представляващ 5% от изплатеното брутно възнаграждение на Dechatlon S.Е., доколкото за останалата част Dechatlon S.Е. е приложило освобождаване на основание СИДДО с Франция, което е прието от органите по приходите и не е предмет на настоящия спор.

За весения данък при източника в размер на 52 904, 92 лева, Dechatlon S.Е. е подал искане за възстановяване като недължимо внесен на основание чл.195, ал.7 от ЗКПО, след като с влязло в сила решение 1117 от 10.08.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - София е потвърден АПВ, с който е отказано възстановяване на същата сума по искане на Декатлон България ЕООД по съображения, че правото да претендира възстановяването на внесения данък принадлежи на получателя на дохода, а именно френското дружество.

С процесния АПВ е прието, че за получените доходи от Decathlon S.E., Франция по договор за франчайз, приложими са разпоредбите на чл.10, ал.2, във вр. ал.3 и ал.4 от СИДДО с Франция, съгласно които авторски и лицензионни възнаграждения и свързаните с тях възнаграждения за технически услуги се облагат с данък при източника в размер на 5% от брутната им сума. Платецът на дохода Декатлон България е удържал и внесъл данък при източника в размер на 52 904,92 лв., представляваща 5 % от брутната сума на получения през 2021 г. доход от Dechatlon S.Е., поради което данъкът не е недължимо внесен и не подлежи на възстановяване по реда на чл.129 т ДОПК.

За да потвърди АПВ, директора на дирекция ОДОП София е приел, че вътрешното законодателство разграничава плащанията на авторски и лицензионни възнаграждения от тези на технически услуги и по договор за франчайз, макар всички те да са изброени в чл.12, ал.5 от ДОПК, като доходи от източник в страната, като само по отношение на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения в чл.195, ал.7 от ЗКПО е предвидено изключение от облагането им с данък при източника и то когато едновременно са изпълнени двете условия - притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз и местното юридическо лице платец на дохода е свързано лице с чуждестранното юридическо лице притежател на дохода. Посочил е, че за целите на чл.195, ал.7 от ЗКПО, първото условие се счита за установено, ако едновременно са доказани обстоятелствата по чл.195, ал.12, т.1, б. а , б. б и б. в от ЗКПО, а второто условие се счита за установено, ако е изпълнено поне едно от условията по чл.195, ал.12, т.2 от ЗКПО. Прието е, че в случая не са доказани предпоставките по чл.195, ал.12, т.1 б. а от ЗКПО - правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение 5, по чл. 195, ал.12, т.1 б. в от ЗКПО - чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение 6, без право на освобождаване от облагане, и по чл.195, ал.12, т.2 от ЗКПО за да се приеме, че платеца на дохода и получателя са свързани лица, тъй като не е доказано условието по б. а - първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице или по б. б - второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице.

С оглед мотивите на органите по приходите за постановения отказ за възстановяване на внесения данък при източника, съставляващ 5% от брутното възнаграждение по договора за франчайз и тезата Decathlon S.E., Франция, правилно съдът е приел, че по делото не е формиран спор, а и е установено от съдържанието на договора за франчайз, че получения брутен доход от Decathlon S.E., Франция през 2021 г. по договор за франчайз е от авторски и лицензионни възнаграждения и доход от свързаните с тях технически услуги.

Спорът се свежда до това, кои са приложимите правни норми и подлежат ли доходите от авторски и лицензионни възнаграждения и доход от свързаните с тях технически услуги на облагане от Република България. Даденият отговор относно облагането от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон.

По жалбата на директора на Дирекция ОДОП София:

Съгласно чл. 13 ЗКПО когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Република България има сключена спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с Република Франция, на която касаторът е местно лице, поради което следва да бъдат приложени разпоредбите на спогодбата.

По своето естество спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/ са международни договори, които не създават нови данъчни задължения, а само разпределят правомощията на държавите по отношение на определени доходи и имущества, като при това разпределение може да се стигне до ограничаване на личното и териториалното действие на данъчните норми на съответната държава. В СИДДО с Франция са изброени 14 категории доходи, като доходи от недвижимо имущество, печалби на предприятия, международен транспорт, дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, печалби от продажба на имущество, свободни професии, заплати, възнаграждения на контролни и управителни съвети, на дейци на изкуството и спорта, пенсии, административно управленски функции, студенти, като чл.19 от СИДДО предвижда, че доходи на местно лице на едната договаряща държава независимо от произхода им, които не се разглеждат в предходните членове на спогодбата, се облагат само в тази държава.

Разпоредбата на чл.10 от СИДДО с Франция - авторски и лицензионни възнаграждения определя как държавите ще разпределят правомощията си по облагането, като съгласно ал.1 принципа е, че авторските и лицензионни възнаграждения се облагат в държавата на получаване на дохода. С разпоредбата на чл.10, ал.2 от СИДДО е предвидено, че тези доходи подлежат на облагане и в договарящата държава, от която произхождат /в случая България/, съгласно нейното законодателство, но ако ползващото възнаграждение лице е местно лице на другата договаряща държава, данъкът не може да надвишава 5 на сто от брутната сума на възнагражденията. Съгласно ал.4, на чл.10 от СИДДО с Франция, разпоредбата на този член, се прилага и за възнаграждения, плащани за технически услуги, когато са свързани авторски и лицензионни възнаграждения. Следователно, за авторските и лицензионни възнаграждения и свързаните с тях възнаграждения за технически услуги е предвидено облагане и в двете държави, но при облагане в държавата от която произхождат, следва да е съгласно нейното законодателство, а данъкът не може да надвишава 5 на сто от брутната сума на възнагражденията.

Според законодателството на България чл.195, ал.1 от ЗКПО, доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, каквито съгласно чл.12, ал.5, т.3, т.4 и т. 5 от ЗКПО, са доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и по договори за франчайз, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Изключение от това правило е предвидено с разпоредбата на чл.195, ал.7 от ЗКПО, която предвижда, че доходите от авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз;

1. местното юридическо лице платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

Съгласно чл.195, ал.12 от ЗКПО, за целите на ал. 7 11:

1. чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение 5;

б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;

в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;

1. едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;

1. чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице;

1. място на стопанска дейност е притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия:

а) вземането за дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност;

б) лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения представляват доход, по отношение на който мястото на стопанска дейност се облага в държавата членка на Европейския съюз, в която се намира, с някой от данъците, посочени в приложение 6, или в Белгия с "impot des non-residents/belasting der niet-verblijfhouders", или в Испания c "Impuesto sobre la Renta de no Residentes", или c идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци.

С касационната жалба се оспорват изводите на съда, че е изпълнено условието на чл.195, ал.7, т.1 от ЗКПО - притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз с доводи, че правната форма на чуждестранното юридическо лице европейско дружество не е в съответствие с приложение 5 и не е доказано, че чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение 6, без право на освобождаване от облагане, както и с доводи, че не е изпълнено условието на чл.195, ал.7, т.1 от ЗКПО - местното юридическо лице платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице притежател на дохода.

Тези доводи са неоснователни.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че е изпълнено изискването - правната форма на чуждестранното юридическо лице да е в съответствие с приложение 5. Въз основа на представените два броя извлечения от Търговския регистър на Франция от 2019г. и 2023г., и Устава на Decathlon S.E., Франция, че Decathlon S.E., Франция е чуждестранно юридическо лице, учредено в друга държава членка на ЕС, като правната форма на дружеството към 14.01.2019г. е акционерно дружество, а в последствие е извършено универсално правоприемство като е сменена единствено правната форма от акционерно дружество на европейско дружество, което съгласно чл.1 от регламент (ЕО) 2157/2001г. се приравнява на акционерно дружество. Съгласно б. е от Приложение 5 към чл.195, ал.12, т.1, б. а от ЗКПО дружества по френското законодателство, из­вестни като: sociйtй anonyme /акционерните дружества/ са включени приложение 5.

Правилно е прието с решението, че е изпълнено изискването - чуждестранното юридическо лице да се облага с някой от данъците по Приложение 6, без право на освобождаване от облагане. С оглед представената годишната данъчна декларация на Dechatlon S.E. за финансовата 2021г., правилно е прието от първоинстанционния съд, че Decathlon S.E., Франция се облага с корпоративен данък във Франция, който е предвиден данък в Приложение 6 към чл.195, ал.12, т.1 от ЗКПО.

Също така, правилно е прието, че е изпълнено изискването - местното юридическо лице платец на дохода да е свързано лице с чуждестранното юридическо лице притежател на дохода, доколкото е безспорно установено от извлечение от търговския регистър на Р България, че Dechatlon S.E. притежава 100 % от капитала на Декатлон България ЕООД, като през 2001 г. единствено е вписана промяна в правната форма на дружеството майка, т.е. от Dechatlon S.E. на Европейско дружество Dechatlon S.E.

С оглед на изложеното, касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София е неоснователна, а решението, като правилно, в частта, с която е отменен АПВ П-22221023109529-004-001/06.10.2023г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП ГДО, следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Dechatlon S.E. :

Неоснователни са доводите на касатора, че на основание т.2 от Протокола към СИДДО с Франция, за техническите услуги, свързани с авторски и лицензионни възнаграждения е налице изключение от облагането по чл.10, ал.4, във вр. ал.2 от СИДДО с Франция.

Разпоредбата на т.2 от Протокола към СИДДО с Франция , в превод на български език гласи следното: Що се отнася до чл.10, ал.1, възнагражденията, плащани за технически услуги, включително анализите или проучванията от научно, геологично или техническо естество за инженерингови работи, в това число свързаните с тях планове или за услуги за консултации или надзор, не се считат за възнаграждение за информация, свързана с придобит опит в областта на промишлеността, търговията или науката .

Дори и да се приеме за основателно твърдението в касационната жалба, че френската езикова версия на т.2 от Протокола към СИДДО с Франция се различава от българската относно препратката на алинеята по чл.10, тъй като френската версия на разпоредбата препраща към ал.4, а българската към ал.1 на чл.10 от СИДДО с Франция, то от текста на т.2 от Протокола, не следва, че за възнагражденията за техническите услуги, свързани с авторски и лицензионни възнаграждения по договора за франчайз е предвидено изключение от правилото за облагането им по чл.10, ал.4, във вр. ал.2 от СИДДО с Франция. Това е така, защото изключението по т.2 от Протокола не включва възнагражденията, плащани за технически услуги с консултантски елемент по принцип, включително и по договора за франчайз, както твърди касатора, а включва само анализите и проучванията от научно, геологично или техническо естество за инженерингови работи и свързаните с тях планове, услуги за консултации или надзор, а с договора за франчайз, безспорно не се предоставят услуги за инженерингови работи и свързани с тях консултации.

С оглед на изложеното, касационната жалба на Dechatlon S.E. е неоснователна, а решението, като правилно, в частта, с която е потвърден АПВ П-22221023109529-004-001/06.10.2023г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП ГДО, следва да бъде оставено в сила.

С оглед неоснователността и на двете касационни жалби, претенциите на страните за присъждане на разноски за касационнта инстанция са неоснователни и разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,