Решение № 11334 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2010 г.

Решение № 11334 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на МВР - Плевен против решение № 7 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 910/2009 г. на Плевенския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 3450 от 2.10.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Любомир Стефанов Георгиев, като държавен служител в МВР. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че заболяването, описано в болничния лист е възникнало и констатирано в деня на връчване на заповедта, но е последващо обстоятелство спрямо факта на връчването. Позоваването на инструкция Iз-1015/2006 г. е неотносимо, тъй като се отнася до представяне на болничен лист, а не касае установяване здравословното състояние на служителя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 250 ЗМВР във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Любомир Стефанов Георгиев против заповед № 3450 от 2.10.2009 г. на директора на ОДМВР - Плевен, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Възражението му е за допуснато от органа по назначението нарушение на забраната по чл. 248 ЗМВР за освобождаване от служба по време на отпуск. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е бил назначен в системата на МВР през 1993 г.. От 2006 е преназначен на длъжност старши полицай /ВНП/ в група "ООР" от сектор "ООРП" на Второ РПУ и му е присъдена категория "Е", I степен. По повод служебно изискано свидетелство за съдимост, е издадено такова на 29.09.2009 г. с отразени две наложени мерки по чл. 78а от НК. На 1.10.2009 г. началникът на районното управление е направил предложение за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Позовал се е на липса на задължителното изискване, въведено в чл. 179, ал. 1, т. 2 държавният служител да не е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Предложението е възприето и е издадена на 2.10.2009 г. заповед за прекратяване на служебното правоотношение. На същата дата служителят се е явил в униформено облекло на работа в районното управление в 12.00 часа. Петнадесет минути по-късно длъжностно лице от "Човешки ресурси" в присъствие на началника на второ РПУ и на още двама служители е представил на жалбоподателя заповедта за запознаване, както и бланка от декларация, че не се намира в законовоустановен отпуск. Той е отказал да я подпише с обяснението, че е болен и ще представи по-късно болничен лист. При извършената проверка на фактите по случая е установено, че жалбоподателят е отишъл веднага на лекар и му е издаден болничен лист в 12.45 часа, който той е представил в медицинската служба малко преди 15.00 часа. С болничния лист му е определен домашен амбулаторен режим на лечение за срок от 5 дни - от 7.10.2009 г. до 11.10.2009 г. включително. При тези данни по делото съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Осъждайки възражението на жалбоподателя обаче е счел, че административният орган е допуснал нарушение на забраната, въведена в чл. 248 от ЗМВР да се освобождава служител по време на отпуск. Позовал се е на издадения болничен лист, установяващ законно предоставен болничен отпуск, започващ от деня на изготвяне и връчване на заповедта. В тази връзка е приел, че органът по назначението на първо място е нарушил нормата на чл. 25 от инструкция Iз-1015/2006 г., изискваща служителят да установи писмено, че не се намира в отпуск. Отделно от това е нарушил и ал. 3 на нормата, задължаваща длъжностното лице, на което е възложено връчването на заповедта, да извърши проверка на наличието на това обстоятелство и да състави протокол. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР забранява да бъдат освобождавани от служба държавните служители в системата на МВР по време на отпуск с изключение на три изрично уредени случая. Предоставянето на отпуск се установява със съответния документ. Когато се касае за болничен отпуск, такъв документ е болничният лист. Той е доказателството, че осигуреното лице е болно и не може да изпълнява служебните си задължения. Видно от всички данни по делото към момента на издаване и връчване на заповедта, служителят не се е намирал в такъв отпуск. След запознаване със заповедта, той е направил изявление, че е болен. Не е представил болничен лист, по простота причина, че не е бил на лекар и не му е бил издаден такъв. Категорично е установено от извършената нарочна проверка в медицинската документация на груповата практика за ПИМП, в това число и данните, отразени в амбулаторния лист, че явяването на медицински преглед е станало след връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и тогава е издаден и болничният лист. Поради това по отношение на него не е допуснато твърдяното нарушение по чл. 248 от ЗМВР. Необосновани са изводите на съда и за допуснати нарушения на разпоредбите на Инструкция Iз-1015/2006 г. За връчването на заповедта и отказът да я подпише е съставен нарочен протокол, който отговаря на изискуемите реквизити в инструкцията. Отделно от това длъжностното лице е извършило и проверка за наличието на болничен лист в деловодството на районното управление и в медицинската служба при Медицински институт на МВР - Плевен. Резултатите от проверката са обективирани в две обяснения № 10667 и № 10668 от 7.10.2009 г., дадени от Лидия Николова Пеловска и Димитринка Борисова Николова в качеството им на системни оператори и технически сътрудници в управлението, както и от докладна записка вх. № 80249 от 8.10.2009 г. от д-р Николай Стойков Стойков - началник на медицинската служба. При наличието на тези неоспорени данни, че болничният лист е издаден след връчване на заповедта и е представен два часа и половина след това, липсата на нарочен протокол от проверката не съставлява нарушение, което да води само по себе си до незаконосъобразност на издадената заповед. Като не е съобразил всички писмени и гласни доказателства по делото, съдът е направил необоснован извод за противоречие на заповедта с материалния закон и допуснати нарушения на административно-производствените правила. Постановеното решение е неправилно. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени. Спорът подлежи на решаване по същество, като се отхвърли подадената жалба, поради неоснователност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение