Решение № 6404 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 313/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Велико Търново, чрез процесуален представител - гл. юрк. Василева, срещу Решение 3844 от 12.12.2024 г., постановено по адм. дело 632/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено Решение 1012-04-51#1/02.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и НОИ е осъден да заплати на д-р А. Н. Х., д-р Н. А. Н. и д-р Т. С. Б. направените по делото разноски. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва, че при правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд неправилно е интерпретирал фактите и е формирал неправилни правни изводи. Счита, че д-р А. Н. Х., д-р Н. А. Н. и д-р Т. С. Б., като членове на ТЕЛК, не са положили необходимите усилия за установяване на релевантните факти по чл. 63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, поради което не са налице различни изводи на медицинските състави /ТЕЛК и НЕЛК/. Налице е непълнота в представената медицинска документация, в резултат на което не са били спазени правилата на медицинската логика за определяне на процента ТНР. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли подадената от д-р А. Н. Х., д-р Н. А. Н. и д-р Т. С. Б. жалба срещу Решение 1012-04-51#1/02.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново като неоснователна. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. При условие на алтернативност, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. Ответниците по касация - д-р А. Н. Х., д-р Н. А. Н. и д-р Т. С. Б., чрез процесуалният им представител адвокат Ц.Димитрова, с писмено становище и писмена молба оспорват касационната жалба като неоснователна и излагат съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Искат обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендират направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С експертно решение /ЕР/ 91827 от заседание 213 от 25.09.2023 г., състав на ТЕЛК към МБАЛ- Павликени ЕООД, чиито членове са д-р А. Н. Х., д-р Н. А. Н. и д-р Т. С. Б., на Т. Б. И. е била определена 56 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, с водеща диагноза [заличен текст], със срок на трайно намалената работоспособност 2 г. /до 01.09.2025 г./ и дата на инвалидизиране - 28.09.2022 г. Въз основа на това ЕР и подадено от Т.И. заявление 2112-04-834/04.10.2023 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с разпореждане [номер] от 11.12.2023 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново, на И. е отпусната пенсия, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 04.10.2023 г. По жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ - Велико Търново, ЕР на ТЕЛК е отменено с ЕР 92228 от заседание 233 от 06.12.2023г. на НЕЛК - специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване. В решението на НЕЛК е вписана диагноза: [заличен текст] обуславя 30 % ТНР по т.2.1, р.9, ч.6J44.8 и са изложени мотиви, че в медицинското направление за ТЕЛК е вписана диагноза [заличен текст], но в МЕД липсва документация за такъв вид интервенция, че в етапната епикриза от м.09.10.22 г. е отразена анамнеза за [заличен текст], но няма първична медицинска документация от такава интервенция, както и че в ЕР на ТЕЛК е коментирана ИБС с ОМИ в 2009 г., за което състояние също липсва първична медицинска документация. С разпореждане 2112-04-834#9/20.12.2023 г. на ръководителя Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Велико Търново, на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.И. е спряна. При новото произнасяне с експертно решение 90172 от заседание 37 от 21.02.2024г. на друг състав на същата ТЕЛК, на Т.Илиева е определена оценка на работоспособността 38 % трайна неработоспособност със срок на определения процент трайна неработоспособност 3 г. до 01.02.2027 г., и дата на инвалидизиране - 28.09.2022г. Като водеща диагноза е посочена: [заличен текст]. Това решение не е оспорено. С ново разпореждане 2112-04-834#11/05.04.2024 г. на ръководителя Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Велико Търново е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност на Т.И., тъй като последната не отговаря на условията на чл.72 от КСО. Съдът е установил, че на Т.И. за периода 04.10.2023г. - 31.12.2023г. е изплатена пенсия в размер на 803,15 лв. главница. Във връзка с причинената щета на ДОО от отмененото ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, със Заповед ЗР-5-04-01587494 / 07.05.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ - В.Търново е възложена частична ревизия на разходите на ДОО, приключила с Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01603927 / 07.06.2024г., с който на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО на д-р А. Н. Х., д-р Н. А. Н. и д-р Т. С. Б. е определен начет за сумата на неправомерно изплатената пенсия на Т.Илиева 803,15 лв. и лихви 51,85 лв. Срещу ревизионния акт за начет е подадено Възражение от 14.06.2024г., прието за неоснователно, и с Мотивирано заключение изх. 1054-04-22#1 / 28.06.2024г. актът е потвърден. Издадено е Разпореждане РО-5-04-01634037 / 28.06.2024г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО на д-р А. Н. Х., д-р Н. А. Н. и д-р Т. С. Б. е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. По жалба на начетените лекари, срещу посоченото разпореждане директорът на ТП на НОИ Велико Търново е издал оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1012-04-51#1/02.08.2024 г., с което е отхвърлил оспорването им. Изложил е съображения, че при освидетелстването на Т.Илиева членовете на ТЕЛК са действали в нарушение на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като е налице реализирана вреда на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за трайно намалена работоспособност и причинно-следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент на намалена работоспособност. При безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Посочил е, че в решението на НЕЛК не са посочени да са нарушени конкретни нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК и тъй като оценения функционален дефицит правилно е определен при множество заболявания, няма нарушение на разпоредбите на НМЕ. Отразил е, че както НЕЛК, така и ТЕЛК, действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % трайна неработоспособност и че в случая, при интерпретация на наличната документация са имали различия в професионалните мнения относно оценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице и неговите заболявания. Приел е, че не са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение само защото ТЕЛК има различен субективен подход от НЕЛК при преценка на представената документация. В заключение е обосновал извода, че не е налице хипотезата на чл.110, ал. 1 от КСО, след като актът, за който се твърди, че е нанесъл щета на ДОО, не е бил отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. В допълнение е посочил, че направените осигурителни разходи са извършени на основание законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, при допуснато предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт, поради което изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е осъществено на правно основание и осигурителните разходи не са причинени пряко от отмененото ЕР. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд. С разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, на контролните органи на Националния осигурителен институт е предоставена възможност да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За реализиране отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК, по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Под "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал.7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/. Съгласно чл. 63, ал.1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение 1, като несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на ЕР. В тази връзка, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на притежаваната професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване, без да са нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, не може да се приеме за "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика. В настоящият случай спорният по делото въпрос е допуснато ли е "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при издаване на отмененото ЕР на ТЕЛК, за да се ангажира отговорността на ответниците по касация по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Настоящият състав намира, че при издаване на ЕР последните са нарушили нормативните разпоредби. Същите не са оценили правилно вида и степента на заболяването [заличен текст] въз основа на наличните документи в медицинското досие на освидетелстваното лице и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното състояние на освидетелстваното лице. Горното се подкрепя от мотивите на НЕЛК, приложеното по делото медицинско досие и отразеното в последващото ЕР на ТЕЛК с друга водеща диагноза, което не е оспорено. Водещата диагноза при първото ЕР на ТЕЛК - [заличен текст] е постановена при липса на документация в МЕД, първична медицинска документация и актуални изследвания на сърдечно-съдовата система. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В случая именно такива нарушения се констатират, като няма изискване в решението на НЕЛК да са посочени конкретно нарушените нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК. Съгласно чл. 61 НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. Неправилно първоинстанционният съдът е приел, че определянето на по-висок процент трайно намалена работоспособност при липса на обективни данни за осъществяване на фактическия състав от хипотезата на правната норма, съдържаща отправната точка за оценка на функционалния дефицит, не е нарушение на относимите правни норми по издаване на актовете на медицинската експертиза, защото съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалният характер на експертизата. В случая, НЕЛК е приела, че субективната преценка на членовете на ТЕЛК във връзка с определената диагноза и процента ТНР е неправилна, констатирала е че ТЕЛК се е произнесла при липса на медицинска документация и изследвания, което води на извода, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и процента ТНР и в разрез с нормативно заложените критерии за това. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е формирал изводите си в нарушение на материалноправните разпоредби. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК, издадено от ответниците е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО. След като е налице изплатена пенсия на основание отменения акт на медицинската експертиза, издадено от ответниците по касация, то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в посочената разпоредба възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи за изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но е получена пенсия по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отменено експертно решение на ТЕЛК. В тази връзка неправилен, и в разрез със законовите разпоредби и целта на закона, е и изводът на първоинстанционния съд, че осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото ЕР на ТЕЛК. Наличието на отменен акт на медицинската експертиза и причинени вреди на държавното обществено осигуряване, е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл.110 от КСО, като отговорността се реализира въз основа на ревизионен акт за начет, както е в случая. Предвид изложените съображения решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, не са налице основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК досежно обжалвания акт на органите на НОИ, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на правния спор, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък, общо в размер на 500 лева, от които 200 лева платена държавна такса за касационно обжалване на решението на Административен съд - Велико Търново и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лева, за всяка съдебна инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение